По публикации на руски медии и коментари на дипломати и анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Изключването на Европейския съюз от масата в Абу Даби
Двудневната среща в столицата на Обединените арабски емирства (ОАЕ) между представители на Русия, Съединените щати и Украйна фиксира нова конфигурация в международната дипломация, при която Европейският съюз отсъства от основната зала за преговори. По думите на ръководителя на руската делегация Владимир Медински, помощник на президента Владимир Путин, руските дипломати не са провеждали никакви срещи с присъстващите в емирството европейски представители. Медински е посочил, че форматът е строго тристранен, а статутът на емисарите от Брюксел и европейските столици остава неясен за Москва.
В публичното пространство тези думи бяха придружени от демонстративно пренебрежение. Според цитираните в руския печат изказвания на Медински, европейските държави не са представили нито една конкретна мирна инициатива, поради което липсва предмет за разговор с тях, а присъствието им в хотела е сведено до ролята на наблюдатели в лоби бара. Това поведение на руската делегация не е просто протоколен инцидент или проява на дипломатическа грубост. То отразява дългогодишната теза на Кремъл, че Европейският съюз е загубил своята външнополитическа субектност и действа единствено като финансов и логистичен тил на решения, вземани във Вашингтон.
От гледна точка на европейската дипломация ситуацията изглежда парадоксална, но напълно закономерна. От 2022 г. насам институциите в Брюксел, водени от Европейската комисия и Службата за външна дейност, последователно затваряха каналите за директна комуникация с Москва, залагайки изцяло на санкционния натиск (четиринадесет и повече пакета икономически ограничения) и военните доставки за Киев. Когато обаче геополитическата конюнктура във Вашингтон се промени след встъпването в длъжност на администрацията на Доналд Тръмп, Брюксел се оказа без собствен дипломатически инструментариум. Европейските лидери не разполагат нито с военния капацитет на Пентагона, нито с политическата воля да предложат алтернативен модел за регулиране на кризата, различен от безусловната подкрепа за Украйна до нейното връщане в границите от 1991 г. (теза, която дори в западните военни щабове вече се разглежда като нереалистична).
Връщане към червените линии от декември 2021 година
Най-същественият политически детайл от разговорите в Абу Даби, според руските коментатори, не е самият факт на срещата, а разширяването на нейния дневен ред. Твърди се, че разговорите са излезли извън рамките на локалния конфликт в Украйна и са обхванали цялостната архитектура на европейската сигурност. За да се разбере тежестта на това твърдение, е необходим поглед назад към 17 декември 2021 г. Тогава Министерството на външните работи на Руската федерация публикува два проектодоговора: единият адресиран до Съединените щати, а другият до държавите членки на НАТО.
В тези документи Москва настояваше за правно обвързващи гаранции, включващи отказ от по-нататъшно разширяване на Северноатлантическия алианс на изток, недопускане на Украйна и Грузия в блока, изтегляне на чуждестранните военни контингенти и ударни въоръжения на позициите им от 1997 г. (преди приемането на страните от Централна и Източна Европа, включително България и Румъния) и забрана за разполагане на ракети със среден и малък обсег в обсега на руската територия. През януари 2022 г., след серия от преговори в Женева, Брюксел и Виена, Вашингтон и НАТО официално отхвърлиха тези искания, позовавайки се на принципа на „отворените врати“ и правото на всяка държава сама да избира своите съюзи за сигурност.
Днес руски депутати като Александър Асафов и Олег Матвейчев интерпретират разговорите в Абу Даби като принудително връщане на Запада към същата тази маса, но при коренно променени реалности. Според оценките на Медински системата за сигурност, изградена след конференциите в Ялта и Потсдам през 1945 г. и модифицирана след края на Студената война чрез Парижката харта за нова Европа от 1990 г. и Основополагащия акт НАТО-Русия от 1997 г., е престанала да функционира. В руската интерпретация събитията в Украйна не са първопричината за кризата, а нейният остър симптом. Дали обаче Вашингтон действително е готов да ревизира основите на трансатлантическата сигурност, или използва разговорите в ОАЕ само като тактическо проучване на руските позиции, остава открит въпрос, по който официално потвърждение от Белия дом все още липсва.
