По публикации на „Анса“, „Ил Соле 24 Оре“, „Блумбърг“ и „Милитъри Уоч“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Счетоводната реалност на празната оръжейна каса
Пусковата установка за противовъздушна отбрана без ракети в контейнерите представлява просто скъп камион с радарна антена. Точно към тази точка се движи украинската система за защита на въздушното пространство след синхронизираните, макар и неофициално координирани, сигнали от Рим и Берлин. Отказът на Италия да включи нови зенитни ракети „Астер“ (Aster) в предстоящия пакет за Киев и признанието на германския министър на отбраната Борис Писториус за изчерпания лимит при системите „Пейтриът“ (Patriot) слагат край на тригодишната илюзия, че западните арсенали са бездънни.
Според информация на италианската агенция „Анса“, министърът на отбраната Гуидо Кросето е формулирал новата линия без дипломатически заобикалки, заявявайки, че Рим трябва да запази ракетите „Астер“ за собствените си въоръжени сили. По оценка на военни анализатори този ход не е каприз на кабинета на Джорджа Мелони, а сурова математическа неизбежност. Производствените линии на европейския ракетен консорциум MBDA (обединяващ италиански, френски и британски активи) работят на предела на капацитета си, но технологичният цикъл за сглобяване на една зенитна ракета от висок клас отнема между 18 и 24 месеца. Никой в Рим не може да ускори втвърдяването на твърдото ракетно гориво или доставката на специализирани микрочипове за главите за самонасочване с политически декларации.
Технологичната клопка на комплекса SAMP/T
За да се разбере тежестта на италианското решение, трябва да се погледне към техническата специфика на системата SAMP/T (наричана още „Мамба“ във френската армия). Това е единственият изцяло европейски комплекс, способен да прехваща балистични ракети с малък обсег, редом с американския „Пейтриът“. Разработена съвместно от италианския и френския клон на MBDA и компанията „Талес“ (Thales), батареята разчита на ракетите „Астер-30“, които развиват скорост от 4,5 Маха и поразяват цели на височина до 20 километра.
По данни на нидерландския аналитичен проект „Орикс“ (Oryx), чиито оценки се базират на визуално потвърдени доставки, Киев е получил най-малко три батареи SAMP/T от Италия и Франция. Твърди се, че именно тези комплекси са били разположени за прикритие на ключови административни и енергийни възли в централната част на страната. Според публикацията на „Анса“ новият италиански пакет ще съдържа единствено резервни части за поддръжка на вече предадените машини, електрогенератори и оборудване за ремонт на енергийната мрежа. Ремонтът на хидравликата на пусковите установки обаче не сваля крилати ракети „Калибър“ или балистични „Искандер-М“, ако в пусковите тръби липсват самите прехващачи.
Ситуацията се усложнява от факта, че преходът към следващото поколение на системата, обозначено като SAMP/T NG, изостава от нуждите на фронта. Както отбелязва италианският финансов ежедневник „Ил Соле 24 Оре“, новата модификация трябва да получи усъвършенстваната ракета „Астер B1NT“ с обсег над 150 километра и многофункционалния радар с активна фазирана антенна решетка „Кронос Гранд Мобайл“ (Leonardo Kronos Grand Mobile), засичащ цели на дистанция над 350 километра. Дори и тези параметри да изглеждат внушително на хартия, серийното производство на новите компоненти тепърва навлиза в начална фаза. Докато италианската и френската армия не попълнят собствените си бойни комплекти (което по стандартите на НАТО изисква минимум двоен боекомплект в резерв), вероятността модернизираните ракети да стигнат до Украйна клони към нула.
Финансовият завой на Рим към Вашингтон
Решението на правителството в Рим да затвори ракетния кран за Киев има и ясно изразено бюджетно измерение. Италианската икономика функционира под натиска на публичен дълг, надхвърлящ 135 процента от брутния вътрешен продукт, а изискванията на Европейската комисия за фискална дисциплина не оставят пространство за безвъзмездно раздаване на скъпоструващи оръжия. В същото време Италия пренасочва огромни ресурси към превъоръжаване на собствената си авиация и флот, където приоритетите са съвсем различни.
Според разчетите, цитирани от „Ил Соле 24 Оре“, общата стойност на италианската програма за придобиване на американските изтребители пето поколение F-35 е набъбнала от първоначално планираните през 2009 година 13,5 милиарда евро до внушителните 20,8 милиарда евро. Рим ускорява закупуването на тези машини (както в стандартния вариант F-35A за военновъздушните сили, така и във варианта с вертикално излитане и кацане F-35B за самолетоносача „Кавур“). При положение че една ракета „Астер-30“ струва около 2 милиона евро, а бюджета за отбрана е притиснат от плащанията към американския концерн „Локхийд Мартин“ (Lockheed Martin), сметката за министър Кросето е проста. Всяка ракета, изстреляна над Днепър, е директна загуба за италианския данъкоплатец без никаква гаранция за възвръщаемост.
