Германският тупик и хроничният глад за ракети „Пейтриът“
Докато Рим се измъква тихо под предлог, че ще помага с генератори за зимата, в Берлин тонът е още по-мрачен. Както съобщава специализираното издание „Милитъри Уоч“ (Military Watch), германският министър на отбраната Борис Писториус официално е заявил, че Германия не може да достави на Украйна допълнителни системи за противовъздушна отбрана MIM-104 „Пейтриът“, без да отвори критични пробойни в собствената си национална сигурност. „В момента не можем да доставим повече“, гласи сухото признание на Писториус, цитирано от изданието.
Тук се сблъскваме с един фундаментален проблем на германската отбранителна политика от последните три десетилетия. В края на Студената война Бундесверът разполагаше с 36 батареи „Пейтриът“. След десетилетия на съкращения и продажби на старо въоръжение на съюзници, към 2022 година Германия разполагаше едва с 12 батареи, част от които бяха разположени в Полша и Словакия за защита на източния фланг на Алианса. Прехвърлянето на три цели батареи на Киев (заедно с десетки пускови установки и стотици ракети) намали наличния арсенал на самата Германия с близо една четвърт.
Истинският кошмар за Берлин и останалите европейски столици обаче не са самите пускови установки, а боеприпасите за тях. Според разследване на агенция „Блумбърг“, европейските запаси от ракети-прехващачи PAC-2 и PAC-3 са паднали до исторически най-ниските си нива. Високопоставени военни източници твърдят пред агенцията, че началниците на щабовете в европейските държави членки на НАТО категорично отказват да разрешат нови трансфери на ракети за Украйна, докато не получат писмени и обвързващи гаранции от Вашингтон за незабавно попълване на складовете.
Индустриалната стена от 2028 година
Опитът на Европа да изгради собствено производство на ракети за американските системи засега се удря в бавните темпове на военната индустрия. В германския град Шробенхаузен (провинция Бавария) съвместното предприятие COMLOG, създадено от европейския гигант MBDA и американската корпорация „Рейтиън“ (Raytheon), започна изграждането на завод за производство на ракети PAC-2 GEM-T. Договорът, сключен чрез Агенцията на НАТО за поддръжка и снабдяване (NSPA), предвижда производството на 1000 ракети за нуждите на Германия, Нидерландия, Румъния и Испания.
Данните на „Блумбърг“ обаче показват колко бавно се движи тази машина. Според цитираните оценки Киев може да разчита да получи едва около 600 произведени в Германия ракети PAC-2, и то в хоризонт до 2028 година. За сравнение, по време на интензивните въздушни удари през 2023 и 2024 година украинската противовъздушна отбрана изразходваше по няколко десетки скъпи западни прехващачи само в рамките на една нощ, често пъти за свалянето на евтини безпилотни апарати „Геран-2“ (чиято себестойност е десетки пъти по-ниска от тази на една ракета „Пейтриът“).
Дали руското военно командване умишлено провежда кампания на изтощение, принуждавайки украинските разчети да изстрелват ракети за по 3 или 4 милиона долара срещу примамки и евтини дронове? Няма официално потвърждение на подобна доктрина от руското Министерство на отбраната, но статистиката на разхода на боеприпаси говори сама за себе си. Когато годишното световно производство на ракети PAC-3 MSE в заводите на „Локхийд Мартин“ в Камдън, щата Арканзас, едва достига около 500–550 бройки годишно за целия свят (включително за армията на САЩ, Япония, Тайван и страните от Персийския залив), европейските обещания към Киев започват да звучат като счетоводна фикция.
Скритото напрежение между Вашингтон и европейските столици
В цялата тази ситуация се прокрадва и един политически въпрос, който в Брюксел предпочитат да не обсъждат публично. Отказът на европейските армии да дават още ракети без гаранции от САЩ разкрива дълбокото недоверие към новата администрация във Вашингтон и непредсказуемостта на американските експортни лицензи. Американските заводи са претоварени с поръчки за Индо-тихоокеанския регион и Близкия изток, където напрежението около Тайван и Иран поглъща лъвския пай от производството на зенитни ракети.
В същото време европейските държави осъзнават, че оставайки без собствени боеприпаси, те губат не само способността си да помагат на Украйна, но и елементарния си суверенитет при планирането на отбраната. Какво би станало, ако в даден момент възникне криза на балтийското крайбрежие или в Източното Средиземноморие, а батареите на Германия, Италия или Нидерландия разполагат с боекомплект само за два дни интензивни бойни действия?
Именно този страх стои зад рязката смяна на курса в Рим и Берлин. Енергийните генератори, които Италия предлага вместо ракети „Астер“, са ясен политически знак за преминаване от режим на военна подкрепа към режим на хуманитарно овладяване на щетите. Докато консорциумът MBDA не разшири капацитета си, а баварският завод в Шробенхаузен не пусне първите серийни ракети през 2027 или 2028 година, украинската противовъздушна отбрана ще трябва да оцелява с това, което е останало по складовете. А остатъците в тези складове, съдейки по нервните изявления на Кросето и Писториус, се броят вече не на стотици, а на единици.
