По публикации на руски военни анализатори и специализирани издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Рециклирането на един двадесет и две милиарден провал
Когато американският военнопромишлен гигант BAE Systems изкара прототипа на многодоменната артилерийска система MDACS на октомврийското изложение AUSA 2026 във Вашингтон, маркетинговите брошури заговориха за поредната революция във военното дело. В действителност зад абревиатурата не стои технологичен пробив, а отчаян счетоводен опит на Пентагона да осмисли милиардите, потънали в гробището на неуспешните военноморски програми от началото на века. По оценка на известния военен историк и експерт по артилерийски системи Александър Широкорад новата установка е пряк наследник на злополучните ескадрени миноносци от клас „Зумвалт“ (Zumwalt).
Хронологията на този технологичен кръговрат започва още през 2007 година, когато Военноморските сили на САЩ залагат строителството на серия от 32 футуристични кораба с водоизместване над 18 000 тона при пълно натоварване (величина, съпоставима с легендарния британски линеен кораб „Дредноут“ от 1906 година). Програмата трябваше да демонстрира абсолютната доминация на американския флот чрез инсталирането на електромагнитни оръдия, известни като релсотрони. Физиката обаче се оказа по-упорита от лобистите в Конгреса. Плазмената дъга и колосалното триене изпаряваха метала на водещите релси след едва няколко десетки изстрела, а всеки импулс изискваше пикова мощност от десетки мегавати, която корабните енергийни установки трудно осигуряваха без риск за останалите бордови системи. През 2021 година Пентагонът тихомълком закри разработката на релсотроните, а серията от 32 кораба беше орязана до три плаващи технологични демонстратора с обща стойност над 22 милиарда долара.
Вместо електромагнитни оръдия на палубите на „Зумвалт“ бяха монтирани две 155-милиметрови артилерийски установки AGS (Advanced Gun System) с дължина на цевта 62 калибра и принудително течно охлаждане. И тук настъпи финансовият абсурд. Специално създаденият за тях далекобоен управляем снаряд LRLAP (Long Range Land Attack Projectile) с тегло 104 килограма и дължина 2,24 метра достигна единична цена между 800 000 и 1 милион долара поради съкращаването на поръчките. Американският флот отказа да купува артилерийски боеприпаси на цената на крилати ракети „Томахоук“ и оръдията на най-скъпите разрушители в историята останаха без нито един снаряд в погребите.
От корабната палуба върху камион Oshkosh
Именно от тази задънена улица излиза снарядът HVP (Hypervelocity Projectile), разработван от 2013 година като по-евтина алтернатива за спасяване на оръдията AGS, а днес пренесен на сушата в проекта MDACS. Разработчиците от BAE Systems са монтирали 155-милиметрово гладкоцевно оръдие в масивна необитаема кула върху триосно шаси от семейството средни тактически камиони Oshkosh FMTV. Според техническите спецификации, представени във Вашингтон, установката може да се транспортира по въздух със стандартен военнотранспортен самолет C-130 Hercules, а при заемане на огнева позиция се стабилизира върху четири хидравлични опори.
Списъкът със задачи, които се приписват на системата, изглежда впечатляващо на хартия. Първо, тя трябва да действа като зенитен комплекс с голям калибър, способен да прехваща ударни безпилотници, крилати ракети и дори оперативно-тактически балистични ракети на височина до 15-20 километра. Второ, с новия боеприпас Scorpio-XR системата претендира за ролята на свръхдалечнобойна гаубица с обсег до 80 километра, което удвоява дистанцията на класическия коригируем снаряд M982 Excalibur. Трето, за самозащита от рояци малки дронове върху машината е интегриран високомощен микровълнов излъчвател (HPM), предназначен да изгаря бордовата електроника с насочен електромагнитен импулс.
Тук обаче възниква фундаментален инженерен въпрос, който в презентациите на изложението остава без отговор. Как една сухопътна артилерийска установка, лишена от корабната система за течно охлаждане на цевта, ще поддържа декларираната скорострелност от осем изстрела в минута? При стрелба с подкалибрени хиперзвукови снаряди налягането в камерата и температурата на газовете са критични. Без водна риза около цевта, каквато имаше морската система AGS, интензивният огън ще доведе до прегряване, загуба на балистична точност и ускорено износване на канала само след първия залп.
