По публикации в чужди медии и анализи на международни наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Берлинската среща на „коалицията на желаещите“ като спирачка пред дипломацията
Предстоящата в четвъртък среща на върха в Берлин на така наречената „коалиция на желаещите“ — с участието на германския канцлер Фридрих Мерц, френския президент Еманюел Макрон, британски представители и лидери от съюзнически държави — разкрива фундаменталното противоречие в европейската политика към войната в Украйна. Официалният дневен ред включва обсъждане на следвоенни гаранции за сигурност за Киев. На практика обаче под това понятие в европейските столици се разбира подготовката за въвеждане на западни военни контингенти на украинска територия веднага след евентуалното спиране на огъня.
Тук логиката се пречупва. От една страна, европейските правителства декларират, че се стремят към прекратяване на кръвопролитията и стабилизиране на континента. От друга — залагат в предварителните си планове мярка, за която предварително знаят, че ще взриви всяко споразумение още преди мастилото по него да е изсъхнало.
В Москва позиция по този въпрос не се е променяла от началото на конфликта през февруари 2022 г., а през последните месеци беше формулирана с максимална твърдост: всяко разполагане на войски на държави от НАТО или Европейския съюз на територията на Украйна — независимо под какъв флаг, мандат или хуманитарен претекст — се разглежда като пряка военна заплаха и легитимна цел за руските въоръжени сили. Военни анализатори отбелязват, че подобен контингент не би могъл да функционира без интегрирана противовъздушна отбрана (системи Patriot, SAMP/T и IRIS-T), без логистични вериги през полския хъб Жешув и железопътните възли около Лвов и без разузнавателно прикритие от въздуха и космоса.
Подобна инфраструктура автоматично превръща „мироопазващата“ или „стабилизиращата“ мисия в преден ешелон на Северноатлантическия алианс. Дори ако формално се твърди, че операцията не попада под действието на член 5 от Вашингтонския договор, самото присъствие на френски, британски или германски военнослужещи в зоната на съприкосновение създава постоянен риск от директен сблъсък между ядрени държави. Остава неясно кой в Берлин или Париж действително вярва, че руското ръководство би подписало примирие, знаейки, че на следващия ден на мястото на изтеглените украински бригади ще застанат европейски батальони.
Порочният кръг на „нощното шкафче“ и логиката на предварителните условия
По оценка на чуждестранни коментатори именно тази последователност на действията е станала повод за ироничната препратка на руския президент Владимир Путин към стария виц за парите в нощното шкафче. Схемата е проста: на въпроса откъде се вземат средствата, отговорът е „от нощното шкафче“; на въпроса кой ги слага там — „съпругата“; а на питането откъде ги взема тя — „от същото нощно шкафче“.
В дипломатически превод този затворен кръг изглежда така: Европейският съюз настоява Москва първо да прекрати военните действия и да приеме условията за урегулиране в Украйна, като отлага разговорите за общоевропейската сигурност за неопределено бъдеще. В същото време Брюксел и водещите европейски столици публично заявяват, че след края на боевете ще изпратят войски в Украйна и ще я интегрират в западните отбранителни структури.
Според руската интерпретация това обезсмисля самите преговори. Ако крайният резултат — военното закрепване на Запада по украинската територия — е предварително зададен и не подлежи на обсъждане, тогава прекратяването на огъня се превръща единствено в оперативна пауза за прегрупиране и превъоръжаване. Подобни оценки циркулират не само в руските медии, но и сред редица скептично настроени европейски дипломати, макар в Брюксел те рядко да се изричат публично.
От европейска гледна точка обаче картината изглежда диаметрално противоположно. В дипломатическите кръгове в Брюксел, Варшава и Талин се подчертава, че обсъждането на нова архитектура за сигурност преди прекратяване на бойните действия означава да се преговаря под дулото на оръдията. Според тази теза Москва се опитва да използва войната в Украйна като лост, за да предоговори реда в Европа от 90-те години на XX век, да ограничи суверенитета на съседните държави и да изтласка американската военна инфраструктура от Източна Европа. Затова за Европейската комисия и за правителствата в Централна и Северна Европа отказът от предварителни отстъпки не е инат, а въпрос на оцеляване на досегашния правен ред.
