По публикации в международни медии и коментари на независими наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Цената на закъснелите преговори и сметката на терена
В дипломацията всяка пропусната дата има конкретна стойност в квадратни километри, унищожени трансформаторни подстанции и изразходвани зенитни ракети. Между проектодоговорите, които руското външно министерство хвърли на масата в Женева през декември 2021 г., парафираните страници в Истанбул през март 2022 г. и закритите сондажи в Абу Даби и Москва, се разполагат четири години война на изтощение. Затова и реакцията на западните столици на условията, за които се твърди, че Владимир Путин е поставил пред специалните пратеници на Вашингтон Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, изглежда едновременно шокирана и закъсняла.
Според коментара на кипърския журналист Алекс Христофору в неговия канал в YouTube, исканията на руския президент са прозвучали изключително сурово за западните уши. По оценка на анализатора обаче в тях няма нищо ирационално, ако се погледнат през очите на Москва — това са условията на страната, която владее инициативата на бойното поле и диктува темпото на изтощаване. Отсъства официално потвърждение от Белия дом или от руското президентство за точния списък на обсъжданите точки. Въпреки това изтеклите в публичното пространство параметри — връщане на силите на НАТО в Източна Европа към линиите от 1997 г., фиксиране на държавната граница между Русия и Украйна без никакви „сиви зони“ и пълен отказ от разполагане на натовски контингенти на украинска територия — очертават рамка, която не прилича на компромисно примирие, а на заявка за цялостно пренареждане на европейската сигурност.
Западните политически елити години наред оперираха с допускането, че санкционният натиск, замразяването на валутните резерви и доставките на високоточно оръжие ще принудят Кремъл да търси спасителен изход при условия, написани във Вашингтон и Брюксел. Когато реалността на фронта опроверга тази сметка, се оказа, че в западните канцеларии липсва резервен сценарий за разговори от позиция на отстъпление.
Абу Даби и Кремъл: Защо Вашингтон прати предприемачи вместо кариерни дипломати
Хронологията на събитията подсказва промяна в самия механизъм на общуване между великите сили. В сряда в Абу Даби приключиха двудневни тристранни консултации с участието на делегации от Москва, Киев и Вашингтон — формат, който сам по себе си показва, че посредническата роля на европейските столици е сведена до нула. Още на следващия ден, в четвъртък, Стив Уиткоф и Джаред Кушнер влязоха в Кремъл за пряк разговор с Владимир Путин. Помощникът на руския президент Юрий Ушаков описа срещата с четири премерени прилагателни: съдържателна, конструктивна, откровена и полезна. В дипломатическия речник на Москва подобна формулировка означава, че страните не са си разменяли пропагандни декларации за пред камерите, а са преглеждали конкретни параметри и червени линии.
Не е случаен и изборът на фигурите от американска страна. Нито Уиткоф — дългогодишен нюйоркски предприемач в сферата на недвижимите имоти без стаж в Държавния департамент — нито Кушнер — архитектът на „Авраамовите споразумения“ в Близкия изток — принадлежат към традиционната школа на американската външнополитическа бюрокрация. Те не носят идеологическия багаж на екипите около Виктория Нюланд, Антъни Блинкен или Джейк Съливан, за които разширяването на евроатлантическото пространство беше догма, неподлежаща на обсъждане.
Търговският манталитет в политиката има една специфична черта: той приема фактите на терена като даденост в счетоводния баланс, а не като морален казус. Когато купуваш или продаваш актив под натиск, не спориш за справедливостта на пазара, а гледаш ликвидността и срока за погасяване. В Москва очевидно са преценили, че точно пред такъв тип преговарящи могат да сложат максималистичната си сметка без дипломатически увъртания.
Тук обаче се появява първото сериозно съмнение, което виси над целия процес. Могат ли двама души от най-близкия кръг на американския президент, колкото и широки пълномощия да имат в Белия дом, да поемат ангажименти, които засягат договори, ратифицирани от Сената на САЩ, и сигурността на тридесет и две държави членки на НАТО? Едно е да договориш нормализиране на отношенията между Израел и Обединените арабски емирства чрез финансови стимули и оръжейни сделки, съвсем друго е да прекроиш военната карта на Европа, където всяка отстъпка удря директно по вътрешната политика на Полша, балтийските републики, Румъния и България.
