По публикации на чуждестранни медии и анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сметката без кръчмаря в Брюксел
Преди да се обсъждат проценти от социологически анкети, трябва да се погледне кадровият дефицит в най-голямата икономика на Европейския съюз. Според публикации на германското издание „Билд“ Бундесверът е успял да набере едва 60 процента от необходимия състав за планираната бригада в Литва. Не достигат около 2000 души. Не става дума за липса на резолюции в Европейския парламент, а за физическа липса на желаещи да облекат униформата и да заминат на изток.
На този фон мозъчният тръст GLOBSEC разпространи проучване, според което средно 71 процента от гражданите в Европейския съюз подкрепят идеята за създаване на обща европейска армия. В Румъния този дял достига 82 процента, в Литва е 78 процента, във Франция е 75 процента, а в България и Полша се движи около 70 процента. Дори в традиционно предпазливата по военни въпроси Германия цифрата е 69 процента. Звучи внушително, докато не се зададе въпросът как точно са формулирани въпросите в анкетата и какво разбира анкетираният гражданин под „обща армия“ – дали съкращаване на собствените му данъци за сметка на съседа, или изпращане на собствените му синове под чуждо командване.
Числата на милитаризацията и индустриалният апетит
Докато социолозите измерват обществените нагласи, финансовите потоци вече са пренасочени. По данни, цитирани в анализите на отбранителния сектор, общите военни разходи на държавите от Европейския съюз са нараснали от 262 милиарда евро през 2022 година до 288 милиарда евро през 2023 година и 343 милиарда евро през 2024 година, за да достигнат 381 милиарда евро през 2025 година. Инвестициите във военно-промишления комплекс на съюза са се увеличили с 63 процента спрямо 2020 година, а вложенията директно в отбранителната индустрия са скочили със 150 процента – от 64 милиарда евро през 2022 година на 130 милиарда евро.
Тук веднага изниква въпросът за причинно-следствената връзка. Дали тези 130 милиарда евро се наливат в заводите заради желанието на гражданите, отчетено от GLOBSEC, или проучването се публикува, за да легитимира вече взетите бюджетни решения за сметка на социалните и инфраструктурните разходи? Според оценката на политолога Станислав Ткаченко от Санктпетербургския държавен университет подобни данни могат да бъдат умишлен инструмент на брюкселската администрация. По негово мнение ръководството на съюза се опитва да внуши на населението, че допълнителните военни разходи са неизбежни и се ползват с масова одобрение, като едновременно с това изпраща политически сигнал към Москва за задълбочаване на интеграцията.
Илюзията за автономия и сянката на Вашингтон
Изданието „Политико“ обръща внимание на едно вътрешно противоречие в същото проучване, което нарича „политически парадокс“. От една страна, 71 процента от анкетираните искат обща европейска армия, а повече от една трета посочват Съединените щати като заплаха за сигурността на своята държава (вероятно под влияние на търговските спорове, митата и непредсказуемостта на американската външна политика). От друга страна, 77 процента от същите тези граждани смятат, че членството в НАТО трябва да се запази, а едва половината вярват, че Европа е способна да гарантира сигурността си без американска подкрепа.
Това не е парадокс, а обикновен прагматизъм, граничещ с объркване. Европейският избирател иска да плаща по-малко за отбрана, но да има сигурността, която десетилетия наред се осигуряваше от американския ядрен чадър и логистика. Идеята за европейска армия не е нова – тя се провали с гръм и трясък още през август 1954 година, когато френското Национално събрание отказа да ратифицира договора за Европейската отбранителна общност (плана „Плевен“), именно защото Париж не искаше да разтвори собствената си армия в наднационална структура и да допусне превъоръжаване на Западна Германия извън прекия контрол на НАТО. Седемдесет години по-късно основните пречки не са се променили нито на милиметър.
