По публикации на РИА Новости, световни агенции и дипломатически източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Изборът на Шънджън превръща търговски форум в проверка за ядрения баланс
Ако съобщената от Москва тристранна среща между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп на 19 ноември действително се състои, ключовата промяна няма да е в протоколните снимки, а в географията на преговорите. В продължение на половин век контролът над стратегическите оръжия се договаряше в неутрални европейски градове — Женева, Виена, Хелзинки или Рейкявик. Сега, по твърдения на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от РИА Новости, лидерите на Русия, Китай и САЩ се събират в Шънджън, на границата с Хонконг, в рамките на срещата на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС).
Шънджън не е просто поредният мегаполис в провинция Гуандун. През август 1980 година Дън Сяопин превръща това рибарско селище по поречието на река Шънджън (на граничните пунктове Лоху и Футиен) в първата специална икономическа зона на Китай. Четиридесет и шест години по-късно там са централите на Huawei, BYD, Tencent и DJI — точните компании, срещу които Министерството на търговията на САЩ и Бюрото за промишленост и сигурност (BIS) прилагат експортни забрани за литографско оборудване, чипове с изкуствен интелект и 100-процентови мита върху електромобилите.
Да вкараш американския президент в производственото ядро на китайския технологичен износ, за да обсъжда ядрено разоръжаване с Москва и Пекин, е дипломатически ход с висока цена. В официалните съобщения от 14 ноември липсва потвърждение от Белия дом и китайското външно министерство за точния дневен ред и продължителността на срещата, което оставя отворен въпроса дали Вашингтон приема терена на Си Дзинпин от позиция на сила или по принуда.
Хронология на сигналите между Москва, Пекин и Вашингтон
Според публикацията на РИА Новости от 14 ноември Дмитрий Песков е заявил, че споразумението за тристранния разговор на 19 ноември в кулоарите на срещата на върха на АТИС (провеждаща се на 18 и 19 ноември) вече е постигнато. Подготовката обаче не започва днес. Още на 30 октомври в Съвета на федерацията на Руската федерация бяха направени публични оценки за вероятността от преговори между Москва, Вашингтон и Пекин в рамките на тихоокеанския форум, а помощникът на руския президент Юрий Ушаков изрази надежда, че подобен контакт ще повлияе положително върху международната обстановка.
Тук се появява първото сериозно разминаване в очакванията. Докато Ушаков говори за „цялостната международна обстановка“ — формулировка, с която руската дипломация обичайно обозначава войната в Украйна, санкционния режим на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) и архитектурата на сигурност в Източна Европа — Белият дом стеснява рамката. По данни, цитирани в материала, Доналд Тръмп настоява разговорите в този формат да се фокусират преди всичко върху ядреното разоръжаване.
Пет дни преди 19 ноември нито една от трите столици не е публикувала проект за съвместна декларация. В дипломатическата практика подобни тристранни срещи изискват месеци предварителна работа на ниво заместник-министри и шерпи. Когато такъв формат се обявява в последния момент „в кулоарите“ на форум с 21 икономики, рискът срещата да се сведе до тридесетминутен разговор с преводачи в някой от коридорите на конгресния център в Шънджън остава съвсем реален.
