По публикации в международни медии и коментари на проф. Джон Миършаймер. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Европейското отсъствие в Абу Даби и сблъсъкът на две дипломатически логики
Тристранните консултации в Абу Даби с участието на представители на Съединените щати, Руската федерация и Украйна поставиха европейските столици в позиция на външни наблюдатели. Според коментари на американския политолог от Чикагския университет проф. Джон Миършаймер руската страна умишлено настоява европейските държави да бъдат държани далеч от масата за преговори. Причината, по негова оценка, не се крие в липсата на европейска ангажираност с украинския театър на военните действия, а в натрупаното в Москва остро недоверие и враждебност към политическите елити в Брюксел, Берлин, Париж и Лондон.
В европейските институции реакцията на това отстраняване разкрива вътрешно противоречие между декларираните принципи и реалните инструменти за влияние. От една страна, водещи европейски правителства настояват за незабавно и безусловно прекратяване на огъня като предварително условие за какъвто и да е дипломатически процес. От друга страна, същите столици изискват спешно да бъдат включени в разговорите под лозунга, че нищо за сигурността на Европа не може да се решава без самата Европа.
Този дипломатически дисонанс има конкретни институционални корени. След провала на Минските споразумения от 2014 и 2015 година, договорени в рамките на Нормандския формат с посредничеството на Германия и Франция, доверието между Кремъл и западноевропейските лидери беше окончателно разрушено. Признанията на бивши европейски ръководители през последните години, че споразуменията от Минск са дали време на Киев да укрепи армията си, затвърдиха в Москва убеждението, че Европейският съюз не може да функционира като гарант по бъдещи договори.
В същото време представители на Европейската комисия и външните министерства в страните членки на ЕС отхвърлят тезата на Миършаймер като едностранчива. От гледна точка на Брюксел всяко споразумение, което засяга санкционния режим, търговските коридори, замразените руски държавни активи в клиринговата къща „Юроклиър“ в Белгия и многомилиардното възстановяване на Украйна, е технически неизпълнимо без участието на Европейския съюз. Без европейски подпис и финансов ангажимент нито една договореност между Вашингтон и Москва не би могла да стабилизира източния фланг на континента.
Илюзията за посредничество и реалната тежест на Вашингтон
В анализа си за разговорите в Обединените арабски емирства проф. Миършаймер подлага на остра критика самоопределението на Вашингтон като медиатор в конфликта. По думите му представянето на Съединените щати като неутрален посредник в Абу Даби не съответства на реалността на терен. Американският политолог посочва прякото участие на Централното разузнавателно управление, Пентагона и американските сателитни и разузнавателни системи в планирането и поддръжката на украинските военни операции, като отбелязва, че президентът Доналд Тръмп би трябвало да поиска от директора на ЦРУ Джон Ратклиф пълен отчет за мащаба на тази дейност.
Според Миършаймер без непрекъснатия поток от американско въоръжение, финансова помощ и разузнавателни данни в реално време украинската държава не би могла да поддържа отбраната си толкова продължително. Следователно на масата в Абу Даби не седят две воюващи страни и един арбитър, а две противостоящи коалиции, в които Вашингтон изпълнява ролята на водещ военен и политически донор на Киев.
От тази предпоставка произтича и скептицизмът на чикагския професор към очакванията, че евентуална тристранна среща на върха в Китай между Си Дзинпин, Владимир Путин и Доналд Тръмп би могла да донесе бърз дипломатически пробив. В рамките на структурния реализъм, който Миършаймер защитава от десетилетия, големите геополитически конфликти за сфери на влияние и оцеляване на държавите не се решават чрез лична химия между лидери, когато позициите на страните са взаимно изключващи се.
Привържениците на активната американска дипломация обаче виждат ситуацията под различен ъгъл. Според дипломатически анализатори във Вашингтон и Лондон именно фактът, че Съединените щати контролират критичните доставки на боеприпаси, противовъздушна отбрана и разузнаване за Киев, както и вторичните финансови санкции срещу трети държави, ги превръща в единствения актьор, способен да наложи рамка за преговори. Включването на Пекин в подобен формат пък се разглежда като опит да се използва китайското търговско и технологично влияние върху руската икономика, макар Китай последователно да избягва поемането на преки гаранции по европейската сигурност.
