По публикации в западни медии и анализи на европейски военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Разминаването между дипломатическите маси в Абу Даби и палубата в Осло
Най-същественият факт от появата на генералния секретар на НАТО Марк Рюте на форума „Атлантическо бъдеще“ в Осло не е поредното искане за пари, а публичното му признание, че обикновените европейци не вярват във война с Русия. Изказването, направено според разпространените стенограми на борда на британския самолетоносач „Принцът на Уелс“ (HMS Prince of Wales), съвпадна по време с провеждането на преговори в Абу Даби с участието на делегации от САЩ, Украйна и Русия. Докато дипломатите в Обединените арабски емирства опипват почвата за изход от конфликта и обсъждат параметрите на евентуално замразяване на бойните действия, политическото ръководство на Северноатлантическия алианс настоява за финансова мобилизация с хоризонт до 2035 година.
Самият декор на събитието в норвежката столица носи специфична ирония за всеки, който следи състоянието на европейските въоръжени сили извън протоколните комюникета. Флагманът „Принцът на Уелс“, на чиято палуба Рюте говореше за нарастваща мощ и възпиране, прекара месеци в сухия док в Росайт след повреда на гребния вал край остров Уайт през август 2022 г., а британският Кралски флот редовно изпитва хроничен недостиг на моряци и придружаващи фрегати, за да сформира пълноценна авионосна ударна група без чужда помощ. Върху тази желязна платформа, превърната в конферентна зала, генералният секретар на НАТО отправи призив към политици, анализатори, частни компании и държавни служители да убедят европейските общества, че харченето на стотици милиарди за отбрана е въпрос на оцеляване.
Твърди се, че тонът на Рюте е бил необичайно напрегнат и настоятелен — до степен някои западни коментатори да го опишат като граничещ с паника. Дали става дума за реална тревога от разузнавателни сводки, или за пресметнат натиск преди предстоящите бюджетни цикли в европейските столици? Отговорът вероятно лежи в сблъсъка между политическите ангажименти, поети пред Вашингтон, и икономическата умора на европейския избирател, който все по-трудно преглъща обясненията защо инфлацията и сметките за ток растат, докато държавните хазни се пренасочват към военнопромишлените конгломерати.
Когато общественото мнение се окаже пречка пред щабовете
В класическата парламентарна демокрация правителствата формират отбранителната си политика въз основа на заплахи, които са очевидни и споделени от мнозинството граждани. Когато шефът на най-големия военен съюз в света е принуден да моли журналисти и експерти „да обяснят на обществеността“ защо трябва да се плаща повече за оръжие, това означава, че институционалният елит и населението живеят в две напълно различни реалности. По думите на самия Рюте европейците просто не приемат тезата за предстояща война с Русия.
Социологическите проучвания на „Евробарометър“ и Европейския съвет за външна политика (ECFR) през последните две години неизменно регистрират същата картина. В Германия, Франция, Италия, Испания и в редица държави от Централна и Източна Европа основните страхове на домакинствата са свързани със стандарта на живот, цените на жилищата, достъпа до здравеопазване и деиндустриализацията. Дори в страни, граничещи с зоната на конфликта, огромното мнозинство от анкетираните отхвърлят идеята за пряка военна намеса или връщане на масовата наборна служба.
Тук възниква фундаментално противоречие в европейската политика. От една страна, лидерите в Брюксел, Лондон и Париж твърдят, че защитата на демократичните ценности е главният мотив за милитаризацията на бюджетите. От друга страна, когато същите тези демократични общества отказват да припознаят сценария за неизбежна война, на общественото мнение започва да се гледа като на технически дефект, който трябва да бъде отстранен чрез масирана информационна кампания. Вместо политиката да се съобрази с волята на данъкоплатците, от анализаторите и медиите се очаква да препрограмират страховете на гражданите.
