Договорният вакуум след 5 февруари 2026 година
За да се разбере защо Тръмп извежда ядрената тема на преден план именно през ноември 2026 година, трябва да се погледне календарът на договорите за контрол над въоръженията. На 5 февруари 2026 година изтече петгодишното удължаване на Договора за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения (СТАРТ-3 / New START), подписан в Прага през април 2010 година. За първи път от подписаното през май 1972 година временно споразумение САЛТ-1 светът функционира без нито един правно обвързващ документ, който да ограничава стратегическите ядрени сили на САЩ и Русия.
До февруари тази година СТАРТ-3 формално поставяше таван от 1550 развърнати стратегически бойни глави, 700 развърнати междуконтинентални балистични ракети, балистични ракети на подводници и тежки бомбардировачи, както и 800 развърнати и неразвърнати пускови установки. Инспекциите на място и обменът на телеметрични данни обаче бяха замразени още през 2023 година, а преди това отпаднаха Договорът за противоракетна отбрана (2002 г.), Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМД, август 2019 г.) и Договорът за открито небе (2020–2021 г.).
Сега в складовете и на шахтите няма юридическа спирачка. Вашингтон модернизира наземния си компонент по програмата LGM-35A Sentinel (чиито разходи надхвърлиха първоначалните разчети с десетки милиарди долари), строи подводници клас Columbia и въвежда бомбардировачите B-21 Raider, като едновременно подменя гравитационните бомби B61-12 в базите в Германия, Белгия, Нидерландия, Италия и Турция. Русия от своя страна въвежда тежките ракети РС-28 „Сармат“, хиперзвуковите блокове „Авангард“, подводните апарати „Посейдон“ и преразгледа ядрената си доктрина още през ноември 2024 година, разполагайки нестратегически носители в Беларус.
Китайските силози в Гансу и сметките на Си Дзинпин
Тръмп не за първи път иска да вкара Пекин в ядрено уравнение. Още през лятото на 2020 година неговият специален пратеник Маршал Билингсли подреди китайски знамена на празни столове във виенския дворец „Нидерестерайх“, но китайската делегация така и не се появи. Тогава Пекин разполагаше с малко над 200–300 бойни глави и отказваше да преговаря с държави, чиито арсенали надхвърляха пет хиляди единици (включително резервните и неразвърнатите заряди).
През 2026 година числата изглеждат различно, макар точният размер на китайския арсенал да остава държавна тайна и да се оценява косвено. По данни на годишните доклади на Пентагона и Стокхолмския международен институт за изследване на мира (СИПРИ) Китай вече е преминал границата от 600 оперативни бойни глави и се движи по график към 1000 единици до 2030 година. Сателитните снимки от трите големи строителни полета край Юмън (провинция Гансу), Хами (Синдзян) и Ордос (Вътрешна Монголия) показват над 300 нови подземни шахти, проектирани за твърдогоривните междуконтинентални ракети DF-41 с разделящи се бойни глави с индивидуално насочване. Към тях се добавят подводниците Тип 094 и Тип 096 с ракети JL-3, както и ракетите със среден обсег DF-26 и хиперзвуковите комплекси DF-17.
И все пак — защо Си Дзинпин би приел да обсъжда тези системи в Шънджън? Не защото ще подпише замразяване на силозите в Гансу. По оценка на редакцията влизането в тристранен разговор на китайска територия позволява на Пекин да постави собствени предварителни условия: първо, САЩ и Русия да съкратят своите развърнати арсенали до китайското ниво; второ, Вашингтон да преразгледа доставките на оръжие за Тайван и трансфера на ядрени подводни технологии по пакта AUKUS с Австралия и Великобритания. Ако Тръмп настоява за инспекции в Синдзян или Гансу, преговорите ще спрат още преди да са започнали.
Мълчаливата пукнатина в позицията на Кремъл
В съобщенията от Москва за предстоящата среща на 19 ноември има детайл, който рязко противоречи на досегашната руска дипломатическа линия. През последните пет години руското Министерство на външните работи — в лицето на Сергей Лавров и заместник-министъра Сергей Рябков — категорично заявяваше, че всяко разширяване на ядрените преговори отвъд двустранния формат САЩ–Русия задължително трябва да включи Франция и Великобритания.
Аргументът на Москва беше прост: Париж разполага с около 290 ядрени бойни глави (на подводници клас Triomphant с ракети M51 и самолети Rafale с ракети ASMP-A), а Лондон — с около 225 бойни глави на четирите подводници клас Vanguard с американски ракети Trident II D5. Тъй като и двете държави са членки на НАТО, в Кремъл ги смятаха за неделима част от общия западен ядрен потенциал.
Ако на 19 ноември в Шънджън Владимир Путин седне срещу Тръмп и Си Дзинпин без присъствието на Еманюел Макрон или британския премиер, Москва на практика приема триполюсен модел на обсъждане, в който европейските ядрени сили са оставени пред вратата. Дали това е тактическа отстъпка, за да се пробие дипломатическата блокада и да се разговаря директно с Белия дом, или Кремъл просто не очаква никакви обвързващи числа в Шънджън? Отговорът ще проличи по това дали руската делегация изобщо ще допусне обсъждане на нестратегическите ядрени оръжия в Европа.
Тревогата на Фридрих Мерц и „второто закотвяне“ без Европа
Най-острата политическа реакция, цитирана в изходната публикация, идва от Берлин. Германският канцлер Фридрих Мерц предупреждава, че много лидери в Европейския съюз се опасяват преговорите между Тръмп и Путин в Китай да не се превърнат във „второ закотвяне“. Независимо дали терминът в преводите препраща към затвърждаване на териториалното статукво в Източна Европа или към нова конференция от типа на Ялта от февруари 1945 година, смисълът за европейските столици е един и същ: решения за сигурността на континента се вземат в Южен Китай без нито един европейски представител в залата.
Страхът в Берлин не е абстрактен, а финансов и индустриален. Правителството на Мерц управлява икономика, притисната от скъпа енергия след спирането на руския тръбопроводен газ по „Северен поток“, свиване на химическото и автомобилното производство (преструктурирането на заводите на Volkswagen и BASF) и ожесточени спорове около конституционната „дългова спирачка“ (Schuldenbremse) при финансирането на Бундесвера отвъд специалния фонд от 100 милиарда евро.
Европейските канцлерства помнят октомври 1986 година в Рейкявик, когато Роналд Рейгън и Михаил Горбачов обсъждаха пълно премахване на балистичните ракети, без да предупредят западногерманския канцлер Хелмут Кол, Маргарет Тачър или Франсоа Митеран. Тогава в Бон избухна паника, че САЩ ще изтеглят ядрения си чадър и ще оставят Западна Германия лице в лице със съветското конвенционално превъзходство. През ноември 2026 година опасението на Мерц е огледално: Вашингтон и Москва да договорят рамка за прекратяване на огъня в Украйна, облекчаване на санкциите или преразпределение на американските сили в базите в Рамщайн, Висбаден и полското Редзиково, докато на Европейския съюз остане единствено сметката за възстановяването на Украйна и издръжката на украинската армия.
Какво търси АТИС в сблъсъка между мита и ракети
Ироничното в цялата конфигурация е самата институция домакин. Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), създадено през 1989 година в Канбера, обединява 21 икономики (сред които САЩ, Китай, Русия, Япония, Южна Корея, Канада, Австралия и Тайван под наименованието „Китайски Тайпе“), които формират около 60 процента от световния брутен вътрешен продукт и близо половината от глобалната търговия. По устав АТИС не е военен блок и не приема правно обвързващи договори за сигурност — решенията му се взимат с консенсус и засягат митнически процедури, инвестиции и вериги за доставки.
Точно тук се сблъскват два несъвместими езика. От едната страна са търговските дефицити, митата върху китайската стомана, алуминий и електромобили, ограниченията върху износа на руски петрол и втечнен природен газ от проекти като „Арктик СПГ-2“. От другата страна са междуконтиненталните ракети, противоракетните комплекси Aegis Ashore в Девеселу и Редзиково и хиперзвуковите носители.
В международната дипломация опитите да се разменят митнически отстъпки срещу тавани на ядрени бойни глави обикновено блокират и двете писти. Тръмп традиционно гледа на преговорите като на пакетна сделка, но нито китайският апарат, нито руският Съвет за сигурност работят по логиката на търговския пазарлък, когато става дума за стратегическо възпиране.
Реалистичният таван на 19 ноември
Дори срещата в Шънджън да протече при закрити врата повече от час, от нея не може да излезе подписан договор за ядрено разоръжаване. Такъв документ изисква стотици страници технически приложения за телеметрия, инспекции, броене на бойни глави на тежки бомбардировачи и ратификация с две трети от гласовете в Сената на САЩ (67 сенатори по член II от американската конституция), както и одобрение от Държавната дума и Съвета на федерацията в Москва.
Най-многото, което тримата лидери могат да постигнат в рамките на форума на АТИС, е кратко политическо комюнике за подновяване на експертните консултации между Държавния департамент, Пентагона и съответните министерства в Москва и Пекин — или неформален ангажимент Вашингтон и Москва да не надхвърлят доброволно досегашните тавани на изтеклия СТАРТ-3, докато траят разговорите. Но ако в Шънджън бъде спомената дори бегло темата за Украйна, санкциите или американското военно присъствие в Европа и Азия, вълната от дипломатически трусове в Брюксел, Берлин и Токио ще започне още преди самолетите на тримата президенти да са излетели от летище „Баоан“.
