По публикации на „Свободная пресса“ и официални документи на Съвета на Европейския съюз. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Бюрократичната вратичка в Официалния вестник на ЕС
В сряда в Официалния вестник на Европейския съюз беше публикувано решение на Съвета на ЕС, с което се променя териториалният обхват на военната мисия за подпомагане на Украйна (EUMAM Ukraine). До този момент мандатът на структурата, създадена през октомври 2022 година, ограничаваше дейността на европейските инструктори единствено до полигоните и учебните центрове на държавите членки, основно в Полша и Германия. Новата редакция на документа допуска постоянно разполагане на персонал от съюза директно на украинска земя с цел координация с местното командване, анализ на бойния опит и консултации по военните реформи.
Тук няма тържествени декларации за обявяване на война, нито парадни стройове. Става дума за суха административна корекция в правен акт на Брюксел. Но именно такива бюрократични поправки в историята на европейската интеграция често служат за преминаване на граници, които политиците не смеят да пресекат на глас. В текста изрично се посочва, че персоналът няма да участва в бойни действия, нито ще провежда полеви учения на самите полигони в Украйна. Остава обаче въпросът: къде точно минава разделителната линия между „пряка координация с Генералния щаб“ и фактическо участие в планирането на военни операции?
Дипломатическият шамар в Абу Даби като катализатор
Според оценката на военно-политическия анализатор Владимир Сапунов, цитиран в руския печат, прибързаното прехвърляне на елементи от EUMAM в Киев е пряка реакция на събитията от 11 ноември в Абу Даби. Там приключиха тристранните преговори между делегациите на Русия, Съединените щати и Украйна, на които европейските съветници по националната сигурност изобщо не бяха допуснати до основната маса за дискусии.
За европейската бюрокрация, свикнала през последните три десетилетия да се възприема като незаменим регулатор на всеки континентален конфликт, изолацията в Обединените арабски емирства се оказа болезнен удар по самочувствието. Вашингтон, вече под ръководството на администрацията на Доналд Тръмп, демонстрира практичен подход: преговорите за параметрите на евентуалното спиране на огъня се водят между тези, които реално държат лостовете на войната и финансите, а Брюксел е оставен в ролята на платец без право на глас. В този контекст изпращането на щабни офицери в Киев изглежда като опит на Европейския съюз да си купи входен билет обратно в голямата дипломатическа игра чрез физическо присъствие на терен.
Краят на полско-германския модел за обучение
По данни, изнесени от старши научния сътрудник в Института за Европа на Руската академия на науките Всеволод Шимов, от есента на 2022 година досега през базите в Германия и Полша са преминали подготовка над 100 000 украински военнослужещи. Въпреки внушителната статистика, самата концепция за обучение далеч от линията на съприкосновение започна да буксува още през 2024 и 2025 година. Натовските устави за водене на маневрена война, преподавани в тиловите полигони на Централна Европа, се оказаха слабо приложими в условията на масово насищане на фронта с безпилотни летателни апарати и средства за радиоелектронна борба.
Брюксел на практика признава, че методистите му изостават от реалността на бойното поле. Вместо да учат украинците как да воюват по учебници от времето на операциите в Близкия изток, европейските военни сега отиват в Киев, за да събират и систематизират опита на украинската армия за собствените си нужди. С други думи, мисията променя посоката на знанието. Европейските щабове се нуждаят от суровата статистика на загубите, от алгоритмите за противодействие на дронове и от тактическите решения, изковани в Донбас и Запорожието, за да пренапишат собствените си доктрини.
Лобизмът на Расмусен и „коалицията на чакащите“
На фона на тихото решение на Съвета на ЕС се активизираха и публичните говорители на по-твърдата линия. Бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен отправи остър призив за незабавно въвеждане на западни войски в Украйна, без да се изчаква подписването на споразумение за прекратяване на огъня. В изказванията си той нападна Париж и Лондон, като иронично прекръсти тяхната „коалиция на желаещите“ на „коалиция на чакащите“.
Позицията на Расмусен обаче не бива да се бърка с официална директива на Северноатлантическия алианс, който той напусна още през 2014 година. Днес датският политик ръководи частната консултантска фирма „Расмусен Глобъл“ (Rasmussen Global) и от години работи като платен съветник и лобист на ръководството в Киев по въпросите на гаранциите за сигурност. Неговата задача е ясна: да оказва медиен и политически натиск върху европейските столици, за да ги тласне към необратимо обвързване с конфликта, преди Белият дом и Кремъл да са финализирали двустранните си договорености. Дали европейските правителства ще се вслушат в частен консултант, чийто хонорар зависи от продължаването на западната ангажираност, е съвсем отделен въпрос.
