По публикации на руски военни кореспонденти, сводки на Министерството на отбраната на Руската федерация и интервюта за норвежката телевизия NRK. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Енергийният парадокс на ноември и цената на подстанция 330 kV
Когато в Киев заместник-ръководителят на президентската администрация Ирина Верешчук публично призове гражданите да се запасяват с вода, проблемът вече не е в пропагандата, а в налягането на тръбите. Нощта на 12 ноември 2026 година донесе поредната серия от комбинирани удари, при които според данни от мониторингови канали са използвани балистични комплекси „Искандер“, зенитни ракети в режим земя-земя С-300, а по непотвърдени оценки и свръхзвукови системи „Циркон“ и „Оникс“. Точният брой на попаденията в украинската столица остава предмет на спекулации, като предварителните оценки варират между осем и десет балистични ракети.
Истинският системен удар обаче не е в медийния шум около столицата, а северно от Полтава. Повредата на подстанция 330 kV „Полтава“ е хирургическа намеса в гръбнака на украинската преносна мрежа. Този обект не е обикновен трансформатор за битово осветление. Той е критичен разпределителен възел по транзитната магистрала „Кременчукска ВЕЦ – Кременчук – Полтава – Змиевска ТЕЦ“, свързан директно с подстанция „Североукраинска“.
Функцията на подобни съоръжения е да поемат високото напрежение от 330 киловолта и да го понижават до 110 киловолта, захранвайки индустриалните зони и ремонтните бази на армията в централната част на страната. Когато извадиш от строя автотрансформаторите на такъв възел (а производството и доставката на нови отнемат месеци, често и над година, тъй като не стоят на склад в супермаркетите), ти не просто гасиш тока. Ти спираш заваръчните апарати в тиловите работилници и прекъсваш железопътната тяга на електрифицираните участъци.
Дали тези удари могат да пречупят волята на Киев? Историята на въздушните кампании от Втората световна война насам показва, че бомбардировките над градове рядко водят до директна капитулация, но систематичното унищожаване на индустриалната логистика прави воденето на съвременна механизирана война физически невъзможно.
Кадровата криза: Когато радистите влизат в окопите
Зад сухото изброяване на населени места в ежедневните военни бюлетини прозира един далеч по-тревожен за украинското командване процес. В Краснолиманския сектор, край село Райгородок, 53-та отделна механизирана бригада е била принудена да сформира батальонна тактическа група от технически специалисти. Свързочници и оператори на системи за радиоелектронна борба (РЕБ) се подготвят за заемане на пехотни позиции.
За всеки, който има бегла представа от военна организация, това е симптом на тежка системна криза. Подготовката на един грамотен специалист по радиоелектронна борба изисква месеци обучение и специфични технически познания. Да изпратиш такъв кадър да държи отбранителен рубеж с автомат в ръка е все едно да използваш хирургически скалпел за цепене на дърва. Подобно решение не се взема от глупост, а от безизходица, когато щатният състав на стрелковите роти е стопен до критичния минимум.
Ситуацията в съседните направления потвърждава тази тенденция, макар и с различна нюансировка. Според руски фронтови източници (чиито твърдения не могат да бъдат независимо проверени в реално време), в Богуславското направление останките от 2-ри батальон на 33-та отделна механизирана бригада са се изтеглили отвъд река Оскол под натиска на 1-ва танкова армия. В публикациите се акцентира върху факта, че бригадата се командва от полковник Дмитрий Палиса, брат на съветника в президентския офис Павло Палиса, като се твърди за масово отстъпление и срив на бойния дух.
Още по-показателни са сведенията за попълненията, пристигащи в 3-ти граничен отряд в посока Рубцовск. Твърди се, че група от двадесет мобилизирани младежи включва лица, задържани за дребни криминални прояви и разпространение на забранени вещества. Практиката за запълване на фронтовите дупки с маргинални елементи не е нова за нито една армия в условията на дълга война на изтощение, но тя неизбежно води до спад в дисциплината и рязко повишаване на загубите в първите дни след пристигането на предна линия.
Санитарните загуби и цената на тиловата корупция
Във военната медицина съществува златното правило на първия час. Ако тежко раненият войник не получи квалифицирана хирургическа помощ и кръвопреливане в рамките на шестдесет минути, шансовете му за оцеляване падат експоненциално. В руската и украинската фронтова терминология убитите се обозначават с код „200“, а ранените – с код „300“.
Според разпространени в мрежата свидетелства на оцелял военнослужещ от 3-та отделна въздушно-десантна бригада, условията в полевите медицински пунктове са критични. Липсват базови медикаменти, кръвоспиращи средства и елементарно оборудване. Когато дори елитните десантни съединения, които традиционно получават приоритетно снабдяване и най-доброто западно оборудване, се сблъскват с дефицит на бинтове и антибиотици, възниква резонен въпрос къде изчезват милиардите, отпускани за медицинска подкрепа.
Авторите на първоизточника директно обвиняват корупцията по високите етажи на властта в Киев. Макар подобни твърдения да обслужват информационната линия на Москва, многобройните скандали с обществените поръчки в украинското Министерство на отбраната през последните три години (от завишените цени на хранителните продукти до неизпълнените договори за боеприпаси) правят тази теза напълно правдоподобна за обикновения наблюдател. Резултатът на терен е прост: рязък скок на смъртността сред „тристотните“, които при нормална логистика биха оцелели и биха се върнали в строя.
