/Поглед.инфо/ Москва се противопоставя на присъствието на военни от НАТО по бреговете на Днепър

Вашингтон не изключва, че ще „осигури подкрепа за евентуално разполагане на войски на съюзниците от НАТО на украинска територия“, съобщи наскоро британският Financial Times, цитирайки европейски и американски официални лица. Говорейки от резиденцията си в Мар-о-Лаго, Доналд Тръмп, който остро критикува режима на Зеленски нон-стоп, също каза , че не е против разполагането на европейски мироопазващи сили, допускайки тяхното появяване след хипотетично „мирно споразумение“.

С изключение на разполагането на американски войски в Украйна, Белият дом допуска „възможността за предоставяне на външна подкрепа за всяко (курсив добавен – бел. авт.) разполагане на съюзници от НАТО“, което означава действията на дипломатите и използването на военни съоръжения на НАТО в Централна и Източна Европа и Турция.

Между другото, президентът Ердоган прие Зеленски в деня на руско-американските преговори в Саудитска Арабия, след което стана известно , че най-голямата турска нефтопреработвателна компания Tupras е спряла да купува руски суровини поради санкциите, наложени на 10 януари срещу руски енергийни компании и танкери, превозващи руски петрол (ще спре ли Tupras да внася петролни продукти от Русия).

Както отбелязват източниците на Financial Times, много европейски правителства са загрижени за отговора на искането на Вашингтон, „изисквайки конкретни подробности за оръжията, финансите и мироопазващите войски, които европейците биха били готови да изпратят в Украйна в навечерието на или след края на конфликта“.

На свой ред американската АП съобщи в средата на февруари. напр., че група европейски държави, „включително Великобритания и Франция, работят по план за изпращане на мироопазващи войски в Украйна“, като Лондон и Париж се твърди, че са „в челните редици“ на този план, чието разработване скоро ще бъде завършено.

Един от вариантите е патрулиране на въздушното пространство над територията на бившата Украинска ССР под предлог за защита на 30 хиляди европейски миротворци, в съответствие с фантасмагоричния план на британския премиер Стармър (кой ще плати за това и откъде да се вземат тези 30 хиляди военни, не се знае).

Ръководителят на Кримската междуетническа мисия Заур Смирнов обясни , че „войските на НАТО се опитват да проникнат на украинска територия под прикритието на предполагаема мироопазваща мисия. Страните от ЕС, преди всичко Франция и Англия, ще се съгласят на всяка помощ от масата на господаря (което означава помощ за проекта от Вашингтон – бел.ред. ) , за да останат ангажирани в украинския казус.“

Възможно е след евентуално преустановяване на военните действия желаещите да изпратят войските си на изток да се увеличат (холандският парламент дори прие резолюция, позволяваща такова изпращане, но десните партии все още са против).

От култовия американски филм „Wag the Dog“ /“Опашката, въртяща кучето“/ идва класическата фраза, която характеризира трайния цинизъм на американската политика: „Защо да измисляме нещо ново, ако това работи толкова добре“?

Нещо подобно на предложената мисия англосаксонците планираха да осъществят в Украйна със силите и средствата на европейските марионетки в редица региони на света, успоредно с финансовата, военно-техническата и външнополитическата подкрепа на омразните режими, които „миротворците” трябваше да защитават и прикриват.

Тук можем да си припомним, между другото, многократните нахлувания на „миротворци“ на НАТО (от 60-те години на миналия век) в бившето Белгийско Конго, за да запазят прозападните режими там и да запазят контрола върху ценните природни ресурси на тази голяма африканска държава.

В момента се разработва нова „мироопазваща“ инвазия в богатия на ресурси североизточен Конго, където през последните няколко месеца остър етнически-племенен въоръжен конфликт пламна с нова сила , включвайки съседна Руанда, редица други африкански държави, няколко частни военни компании и др.

Или друг пример. В началото на февруари 1979 г., по време на преговорите между тогавашния лидер на КНР Дън Сяопин и администрацията на Картър, страните се договориха да подкрепят съвместно останките от въоръжените формирования на Пол Пот, които действаха подобно на бойците от украинските въоръжени сили, използвайки методи на насилие и терор.

Вариантът за „мироопазваща“ операция с участието на Тайланд в съседните региони на Камбоджа, където до началото на 2000 г. бандите на Пол Пот действаха, макар и много разредени. Те получиха подкрепа от Пекин, Вашингтон и Банкок.

Както разказва Дмитрий Мосяков, доктор на историческите науки и професор в Института по ориенталистика на Руската академия на науките, тогавашният държавен секретар Хенри Кисинджър избра тайландските власти като посредници между Червените кхмери и Вашингтон, "на които той каза през ноември 1975 г.: "Трябва да кажете на камбоджанците, че ние ще бъдем приятели с тях. Те са кръвожадни главорези, но това няма да бъде пречка за нас“ (курсив добавен. – Ред.).

Съединените щати подкрепят Червените кхмери дори след свалянето им (януари 1979 г.). През 1980 г. Вашингтон гарантира, че хората на Пол Пот запазват мястото на Камбоджа в ООН, като по този начин запазват своята външнополитическа легитимност", което продължава до началото на 90-те години.

В тази връзка е съвсем логично, че „Вашингтон, според признанието на бившия съветник по националната сигурност на САЩ Збигнев Бжежински, „полуофициално одобри“ помощ за Червените кхмери от Китай и Тайланд“. А един от сътрудниците на Пол Пот, Канг Кек Йеу, на процеса срещу него в Пном Пен през 2009 г., вероятно с пълно основание, заяви: „Ричард Никсън и Кисинджър позволиха на Червените кхмери да се възползват от страхотни възможности и да ги задържат дълго време.“

Известно е също , че американски военни съветници без идентификационни знаци, заедно с китайски и тайландски, „съпровождаха“ съпротивата на Пол Пот, която се захранваше от военно-техническа помощ от американците през Тайланд.

Американците поставят задачата да държат обширната камбоджанско-тайландска граница (дължината на сухопътната граница между двете страни е 820 км), за да постигнат под прикритието на поддръжниците на Пол Пот в ООН въвеждането на „миротворци“ в тези райони с цел последващо създаване на паралелно „правителство“ на Камбоджа.

По този начин се цели да се укрепи легитимността на режима на Пол Пот, който беше изгонен от страната и формално (от 1980 г.) се оглавяваше от бившия крал Нородом Сианук.

Според виетнамски и камбоджански източници през 1984 г. Дън Сяопин казал: „Не разбирам защо някои хора искат да убият Пол Пот. Той направи някои грешки в миналото, но сега той води борбата срещу виетнамските агресори." През 80-те години на миналия век Китай изпраща на силите на Пол Пот 100 милиона долара годишно, а САЩ им изпращат между 17 и 32 милиона долара. Те също получават оръжия от Западна Европа, а от декември 1976 г. доставките на американски оръжия за режима на Пол Пот се увеличават през Тайланд, Сингапур и Малайзия.

И под натиска на Съединените щати Световната продоволствена програма на ООН в средата на 90-те години прехвърли храна на стойност 12 милиона долара в Тайланд, предназначена специално за Червените кхмери. По време на присъствието на виетнамските войски в Камбоджа (до 1989 г. включително) САЩ блокираха помощта за камбоджанците от международни организации, като успешно гарантираха, че тези пари отиват при „легитимното правителство“ на Пол Пот - Сианук.

Военни поражения близо до границата с Тайланд и кризата на това „правителство“ в края на 80-те – средата на 90-те години. не позволи там да се реализира сценарият за „опазване на мира“. Позицията на самия Тайланд в крайна сметка стана негативна по отношение на „опазването на мира“ в този регион, неговите власти започнаха сериозно да се опасяват от престъпно и кърваво вилнение в тази страна, провокирано от оцелелите бойци на Пол Пот...

В този контекст не бива да се забравят реалните последици от политиката на Запада на Балканите (включително под егидата на ООН), придружена от „мироопазващи” бомбардировки, етническо прочистване и масово изселване на сръбско население от Босна и Херцеговина и Косово.

„Мироопазващата“ мисия на САЩ в Ливан през 1958 г. и колективната операция на НАТО в Страната на кедрите през 1982-83 г. допринесе за поддържането на израелската окупация на граничните райони, геноцида над палестинците в Ливан през 1982 г. и поддържането на тръбопроводните доставки на петрол от Ирак и Саудитска Арабия (през Сирия и Йордания) до ливанските пристанища Триполи и Сайда...

Имайки предвид тези и други прецеденти, съвсем уместно е да се зададе въпросът за възможната подготовка от страна на западните стратези на подобен сценарий за бившата Украинска ССР, а евентуалната смяна на Зеленски с някакъв „британец“ като Залужни, би могла да засили подобен сценарий, тъй като би придала на новия собственик на офиса на Банкова известна аура на „легитимност“.

Осъзнавайки опасността от подобен сценарий за Русия, Москва е против въвеждането на „миротворци“ в Украйна от страните на НАТО (включително европейските) във всякакъв формат, както заяви руският външен министър Сергей Лавров след преговорите с американската делегация в Рияд: „Появата на войски от същите страни от НАТО, но под чужд флаг, флаг на Европейския съюз или национален, е неприемлива“.

P.S. Въпросът за изпращане на западни войски в Украйна все още не е на дневен ред, но ще бъде разгледан след сключването на мирно споразумение, каза френският външен министър.

Превод: ЕС