/Поглед.инфо/ Речта на държавния секретар на САЩ Марко Рубио на Мюнхенската конференция по сигурността (14 февруари 2026 г.) бележи повратна точка в геополитиката. Александър Дугин анализира за РИА Новости как администрацията на Тръмп се отдалечава от изолационизма на MAGA, за да се завърне към радикалния неоконсерватизъм, застрашавайки глобалния баланс и отношенията с Русия.

Мюнхен 2026: От триумфа на MAGA до реанимацията на атлантизма

Речта на държавния секретар на САЩ Марко Рубио на Мюнхенската конференция по сигурността на 14 февруари 2026 г. се превърна в лакмус за тектоничните промени в американската външна политика. Само година по-рано, на същата трибуна, вицепрезидентът Дж. Д. Ванс произнесе реч, която бе възприета като идеологически триумф на движението MAGA („Да направим Америка велика отново“). Тогава Ванс, в духа на новия американски национализъм, безцеремонно обяви края на ерата на глобализма и призова европейските елити да се примирят с превръщането на САЩ в суверенен полюс в един многополюсен свят. Неговото презрение към ляво-либералната идеология на Брюксел и липсата на традиционната русофобска риторика тогава изглеждаха като сигнал, че атлантизмът в класическия му вид е мъртъв.

Днес обаче картината е коренно различна. Появата на Марко Рубио в Мюнхен символизира трансформацията, която политиката на Доналд Тръмп претърпя през втората година от втория му мандат. Рубио не е просто висш чиновник; той е архитипен неоконсерватор, чийто фокус винаги е бил насочен към укрепване на американската хегемония чрез „твърда сила“. Докато Ванс говореше за оттегляне и вътрешно укрепване, Рубио проповядва „Нов атлантизъм“. В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че тази промяна не е случайна, а е резултат от засилващото се влияние на стария външнополитически естаблишмънт върху решенията на Белия дом.

Кой е Марко Рубио и защо неговото издигане е сигнал за Москва?

Марко Рубио е фигура, тясно свързана с идеята за американската изключителност. Неговата кариера е белязана от агресивно прокарване на интересите на Вашингтон в Латинска Америка – от опитите за сваляне на Николас Мадуро във Венецуела до натиска за смяна на режима в Куба. Той е привърженик на ескалацията в отношенията с Русия и Китай, макар и умело да маскира тези позиции с консервативната реторика на Тръмп.

В Мюнхен Рубио побърза да успокои европейските съюзници, че трансатлантическата връзка е неразрушима. „Ние винаги ще бъдем деца на Европа“, заяви той, с което фактически сложи край на надеждите за изолационизъм на САЩ. Този завой показва, че НАТО не само не е в опасност, но и ще бъде използвано като основен инструмент за „възраждане на алианса“ под американско ръководство. Рубио критикува либералната парадигма за „свят без граници“, но го направи от позицията на реалист-империалист, а не на многополюсен мислител. За него националните интереси на САЩ изискват Европа да бъде силен, но подчинен стратегически плацдарм.

Илюзията за „свят без граници“ и новият реализъм на Вашингтон

Държавният секретар подложи на критика „евфорията“ от периода след разпадането на СССР, когато либералните демократи вярваха, че целият свят ще се превърне в глобално пазарно пространство. Рубио нарече идеята за свят без граници „глупава“, подчертавайки, че търговските връзки не могат да заменят националната идентичност. Тази риторика се харесва на консервативните кръгове, но зад нея прозира опасна логика: Вашингтон се отказва от меката сила на глобализма, за да премине към грубата сила на неоконсервативния реализъм.

По отношение на Русия, макар и да избягваше директните нападки в официалната си реч, в кулоарите Рубио бе категоричен: натискът ще продължи. Икономическите санкции и доставките на оръжие за Европа, които неизбежно достигат до Украйна, остават основни стълбове на американската стратегия. Това показва, че „новият шериф“ в лицето на Тръмп всъщност следва добре познатите пътеки на американския империализъм, макар и опаковани в по-екстравагантен и директен стил.

Украинският възел: Между санкциите и срещите с Орбан

Поведението на Рубио в Мюнхен бе изпълнено с противоречия, които объркаха европейските наблюдатели. От една страна, той потвърди ангажимента на САЩ към сигурността на Европа и натиска върху Москва. От друга страна, демонстративно пропусна срещата на европейските лидери с Володимир Зеленски, за да се срещне с унгарския премиер Виктор Орбан. Този акт бе разчетен от евроглобалистите като провокация, но той по-скоро е част от стратегията на Тръмп за „разделяй и владей“ вътре в самия Европейски съюз.

Рубио се опитва да балансира между подкрепата за Украйна (като инструмент срещу Русия) и поддържането на контакти с „дисидентите“ в ЕС, които споделят консервативната реторика на Тръмп. За Москва обаче това не носи нищо позитивно. Според експертите на Поглед.инфо, този подход само удължава конфликта, тъй като Вашингтон няма намерение да се оттегли, а просто променя начина, по който управлява прокси-войната си срещу руската държава.

Завръщането на еднополярния призрак: Тръмп в капана на неоконсерваторите

Голямата трагедия на втория мандат на Тръмп е постепенното му отдалечаване от идеите на MAGA, които предполагаха възможност за голяма сделка с Русия за нов световен ред. В началото на 2025 г. изглеждаше, че Владимир Путин и Доналд Тръмп могат да намерят общ език в Анкъридж, обсъждайки свят на велики сили със сфери на влияние. Но с нарастването на ролята на Марко Рубио, тези надежди се изпариха.

Администрацията на САЩ се завърна към стратегиите за спасяване на западната хегемония. Виждаме го в засиления натиск върху страните от БРИКС, ударите срещу Иран и агресията спрямо Венецуела. Програмата за „Нов атлантизъм“, представена от Рубио в Мюнхен, е просто ребрандиране на стария еднополюсен свят. Тя е по-малко либерална, по-реалистична и поради това – много по-опасна. Пътищата на руската и западната цивилизация продължават да се разминават, а илюзиите, че с Тръмп ще дойде мирно и справедливо преразпределение на света, вече са окончателно погребани. Русия трябва да бъде готова за продължителен и ожесточен геополитически сблъсък с един обновен, но все така агресивен атлантизъм.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване. 

Споделете в групи и сред приятели