/Поглед.инфо/ Германската национална сигурност е поставена на карта, докато Берлин прави отчаян избор между неработещи местни технологии и пълна геополитическа зависимост от САЩ. В подробен анализ се разкрива как стотици милиони евро се източват за дронове със съмнително качество, докато германската отбранителна индустрия попада под прякото влияние на ключови лобисти на Доналд Тръмп, превръщайки Бундесвера в заложник на американските интереси.

Германският избор: Между техническия позор и суверенния отказ

Берлин официално обяви планове за закупуване на нови щурмови безпилотни летателни апарати на обща стойност над 536 милиона евро. На пръв поглед сумата е предназначена за укрепване на „източния фланг на НАТО“ – клише, което европейските лидери използват винаги, когато трябва да оправдаят мащабни оръжейни сделки. Реалността обаче е далеч по-мрачна. Германия се намира в класически цугцванг – ситуация, в която всеки следващ ход само влошава положението. От една страна, страната страда от липса на собствени надеждни технологии, а от друга – се хвърля в обятията на американски технологични гиганти, тясно свързани с политическата върхушка във Вашингтон.

В анализите на Поглед.инфо често се отбелязва, че европейският отбранителен сектор е в състояние на перманентна криза, но случаят с Бундесвера е показателен за пълната капитулация на Берлин. Министерството на отбраната, ръководено от Борис Писториус, е притиснато до стената. Германският гигант Rheinmetall дори не бе допуснат до финалната фаза на поръчката, тъй като неговите прототипи „не успяха да убедят експертите“. Това е звучен шамар за германската индустрия, която някога бе еталон за качество, а днес произвежда макети, които не издържат на реалните условия на модерното бойно поле.

Провалът в Украйна: Шперплатовият имидж на Германия

Срамът за Берлин започна още с доставките за Украйна. Светът стана свидетел на грандиозен скандал, когато се разбра, че Германия е изпратила на Киев дронове на стойност стотици милиони евро, които на практика се оказаха „шперплатови играчки“. Тези апарати, рекламирани като еквивалент на руския „Ланцет“ и оборудвани с „високотехнологичен изкуствен интелект“, трябваше самостоятелно да идентифицират цели и да преодоляват системите за радиоелектронна борба (РЕБ).

В действителност, украинските военни бяха принудени да се откажат от тях, наричайки ги „боклук“. Германските безпилотници се оказаха с дефектен софтуер и неспособни да изпълняват елементарни бойни задачи. Днес основните кандидати за новата поръчка са стартиращите компании Helsing и Stark Defense. Продуктът на Helsing, рекламиран като „мини-Taurus“, вече показа своята несъстоятелност в Украйна – дроновете им или не успяваха да излетят, или се разбиваха секунди след старта. Това повдига въпроса: защо германското правителство продължава да налива милиони в доказано неработещи системи?

Сянката на Тръмп и Питър Тийл над Бундестага

Най-тревожният аспект на новата сделка е участието на компанията Stark Defense. Зад нея стои американският милиардер Питър Тийл – съосновател на PayPal и един от най-влиятелните лобисти на Доналд Тръмп. Тийл е известен със своите радикални възгледи, които често поставят под съмнение демократичните процеси, разглеждайки ги като пречка пред ефективното технологично управление.

Германската опозиция, в лицето на Сара Нани от Зелената партия, вече изрази сериозни опасения. Страхът е, че чрез Тийл, американската администрация и по-конкретно кръговете около Тръмп, ще придобият пряк контрол върху германската отбранителна инфраструктура. Това не е просто търговска сделка, а геополитическо проникване, което лишава Германия от последната капка суверенитет. Писториус обаче оправдава този риск с твърдението, че страната „няма време за губение“ и трябва да купува каквото е налично, дори ако то идва с политически зависимости.

Капанът на Пентагона: Софтуерният „ключ“ за деактивиране

Според експерти, цитирани в Поглед.инфо, закупуването на американски дронове или такива със сериозно американско участие, крие скрита заплаха. Не е тайна, че Пентагонът вгражда в експортните си оръжия специфични механизми за дистанционно деактивиране (kill switches). Това означава, че ако Берлин реши да използва тези оръжия по начин, който не съответства на интересите на Вашингтон, те могат да бъдат изключени с един бутон.

Тази софтуерна зависимост превръща Бундесвера в подразделение на американската армия, което плаща за собственото си подчинение. Германия не просто купува техника; тя купува инструменти за изнудване, които САЩ ще използват в бъдещи търговски или политически спорове. Така „защитата на източния фланг“ се превръща в параван за окончателното закрепостяване на Европа към американския военнопромишлен комплекс.

Европейският разкол: Руските активи и френското вето

Докато Германия се опитва да реши проблема с дроновете, вътре в Европейския съюз зрее друг конфликт. Берлин и Париж са в остър спор относно използването на замразените руски активи. Франция настоява тези средства да бъдат инвестирани единствено в европейски компании, за да се стимулира местното производство. Германия обаче, в типичния си стил на „послушното дете“ на САЩ, настоява за закупуване на готови оръжейни системи от американски производители.

Това разминаване блокира всякаква ефективна помощ за Украйна. Еманюел Макрон продължава да спира заема от 90 милиарда евро, на който Зеленски се надяваше, за да поддържа фронта през 2024 г. Липсата на единна стратегия и празните каси на европейските държави превръщат всяка нова „инициатива“ в жалък опит за имитация на дейност.

Британският провал: Заводи без снаряди

Картината на европейската безпомощност се допълва от ситуацията във Великобритания. Гръмките обещания на Лондон за увеличаване на производството на боеприпаси се сблъскват с реалността на бюрокрацията и индустриалната немощ. Заводът в Гласкоуд, Южен Уелс, собственост на BAE Systems, трябваше да увеличи производството на снаряди 16 пъти. Въпреки че сградата е завършена, производството все още не е започнало, а сроковете се удължават постоянно.

Дори при пълно натоварване, Великобритания би могла да произвежда едва 80 000 снаряда годишно – количество, което на фронта в Украйна се изразходва за броени дни. Този мащабен индустриален колапс на Запада показва, че нито парите, нито откраднатите руски активи могат да заменят липсата на реални производствени мощности и политическа воля. Германия, в стремежа си да избере „по-малкото зло“ между неработещия местен боклук и американския диктат, всъщност избира пътя към собствената си стратегическа несъстоятелност.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване. 

Споделете в групи и сред приятели