/Поглед.инфо/ Първото посещение на германския външен министър Аналена Бербок в Русия започна с Украйна. На път за Москва тя направи спирка в Киев, където разговаря с колегата си Дмитрий Кулеба.

В Москва германският външен министър се срещна с руския си колега Сергей Лавров и направи важно символично посещение - тя поднесе цветя на гроба на Незнайния войн в Александровската градина. Още преди пътуването Бербок формулира задачата на посещението си по следния начин: Берлин „иска смислени и стабилни отношения с Руската федерация“, но „предстои да се обсъди дълъг списък от спорни въпроси“.

В контекста на това посещението говорихме за „спорните“ въпроси в руско-германските отношения, както и за перспективите за тяхното разрешаване с Александър Рар, известен германски експерт по европейска политика.

От какви позиции, според вас, г-жа Бербок предпочете да води тези преговори? Като привърженик на "либералната реторика" на днешните европейски политици? Или тя все пак е тръгнала по пътя на търсене на компромиси с Русия, както правиха канцлерите на ФРГ, започвайки от Вили Бранд?

Александър Рар: Въз основа на реториката, към която се придържаше германският външен министър Аналена Бербок, бях сигурен, че тя не е в настроение за евентуално сътрудничество между Москва и Берлин. Тя принадлежи към онова поколение европейски политици, които смятат, че отношенията с Русия трябва да се изграждат доста рязко.

Въпреки това, самите изявления, които тя направи в Киев, вдъхнаха надежда, че реториката ще бъде конструктивна, а не агресивна. Това беше потвърдено от срещите в Москва, както и посещение на гроба на Незнайния войн, изпълнено със символично значение - Ангела Меркел е правила същото неведнъж. Като цяло това е знак за приемственост, въпреки че е много важно какво ще каже Анелена Бербок за германските медиипри завръщането си .

Споменахте Вили Бранд. Той беше мъдър политик, който вярваше, че без мирен диалог със СССР е невъзможно да се изгради бъдеще не само за Германия, но и за цяла Европа. Преди всичко той мислеше за перспективите за икономическо развитие, грижеше се за просперитета на националния бизнес. За съжаление днешните европейски стремежи са насочени не към Москва, а към Варшава и Балтийските страни. Тоест езикът на ултиматумите е по-близък до тях.

Берлин и Брюксел не виждат Руския като икономически и политически партньор, не осъзнават, че преговорите с Москва на езика на заплахите няма да доведат до нищо добро и на първо място ще ударят по бизнес структурите.

Можем ли да кажем, че днес има известен конфликт на интереси между германския бизнес и германската политика?

Александър Рар: Преди всичко е необходимо да се разбере, че днешният немски бизнес няма собствено лице. Ако в дните на Вили Бранд германската икономика беше представена от конкретни личности, които бяха уважавани в обществото и имаха свои собствени възгледи за политическите процеси, тогава настоящата стратегия на повечето германски и европейски компании се определя от събрания на акционери, фокусирани върху препоръките отвъд океана.

Тоест нашият бизнес просто няма собствено мнение, с редки изключения. Като цяло бизнес общността се страхува от санкции и е готова да се откаже от ползотворно сътрудничество с Русия в полза на интересите на САЩ.

Доколко според вас настоящата енергийна криза и конфликтът около експлоатацията на газопроводите "Северен поток-1" и "Северен поток-2" са свързани с общата политика на Европейския съюз спрямо Русия?

Александър Рар: Тук е необходимо да се разбере, че настоящата енергийна криза е преди всичко икономически сблъсък, на който искат да предадат политически смисъл. Конфликтът се основава на разликата в икономическите подходи. Русия настоява за договорна система за заплащане на горивото, където се определят срокове, обеми и цени. Плащанията се извършват предварително и позволяват на руските доставчици да инвестират в инфраструктура за добив и доставка на газ.

Европейският съюз настоява за създаването на някакъв общ пазар, бих го нарекъл „базар“, където се доставят газ и петролни продукти и едва тогава потребителят определя дали да купува гориво или не и на какви цени.

Естествено, руската страна едва ли я устройват подобни условия. Редица експерти смятат, че европейците са надценили възможностите на алтернативните източници на енергия – говорим за вятърна, слънчева, водна и т.н. Днес те явно не са достатъчни. Следователно резултатът от опитите за развитие в посока на т. нар. „зелена енергия“ е рязкото покачване на цените на газа, което, противно на оптимистичните прогнози, продължава.

Изглежда, че има чисто икономически проблем, който може да бъде решен чрез взаимноизгодни преговори с Москва. Европейският съюз обаче реши да придаде на проблема чисто политически характер. „Северен поток-1“ и „Северен поток-2“ са определен символ на продуктивното сътрудничество между Европа и Русия.

Днес те се опитват да унищожат този символ с всички сили. Според мен тезата, че купувайки руско гориво, укрепваме Кремъл, е напълно лишена от всякаква логика. Руското гориво при разумни, договорени условия е преди всичко спокойно бъдеще за целия европейски континент.

Европейската комисия призовава за развитие на ядрената и въглехидратната енергия - какви последствия ще има това за Германия?

Александър Рар: Най-плачевни. Въглищните и атомните електроцентрали са от полза преди всичко за Полша и Франция. А Германия, както вече споменахме, е насочена към развитието на „зелената енергия“. Днес това е много модерна тенденция, те се опитват да убедят немския народ в нейните перспективи. И политическият елит се опитва да го използва в конфронтацията с Русия. Според мен това е грешка, която в близко бъдеще може да доведе до най-тъжните последици за Германия.

Връщайки се към темата за посещението на г-жа Бербок в Москва... След нея на официално посещение в Русия ще пристигне германският канцлер Олаф Шолц. Така се случва, че обикновено г-н канцлерът прави корекции в изявленията на своя министър на външните работи. Смятате ли, че и в този случай ще продължи така?

Александър Рар: Трябва да разберете, че г-жа Бербок е лидерът на Зелените. И това е определена идеология, основана на твърдото отстояване на либералните ценности. Отзвук на това се чу в Москва, те ще продължат да звучат по всички чувствителни теми – Украйна, човешки права, преразглеждане на енергийната стратегия.

Да припомня, че преди посещението си в Русия, тя посети редица европейски страни, където си позволи доста емоционални изказвания. Впоследствие германският канцлер трябваше да коригира думите на своя подчинен.Не мога да изключа, че след московските преговори Бербок ще даде на германските медии такива коментари, че г-н Шолц отново ще трябва да „работи върху грешките“. Засега това не се е случило.

Що се отнася до германския канцлер, той се придържа към прагматични позиции и предпочита търсенето на компромисни решения пред откритата конфронтация, която по принцип традиционно е характерна за германската политика на отношения с Русия. За съжаление подобна балансирана позиция днес не намира подкрепа в германските медии, повечето от които са на страната на "Зелените".

Много политици също предпочитат да търсят одобрение във Вашингтон и Брюксел. И все пак наистина се надявам, че предстоящата среща между Олаф Шолц и Владимир Путин ще бъде положителна и страните ще намерят възможност да продължат диалога и да изградят взаимноизгодни отношения между двете страни.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели