/Поглед.инфо/ За пореден път в една от правоверните телевизии бяха поканили любимката си - отколешен дипломат с леко очернен авторитет и активен радетел на евроатлантическата идея. Помежду дежурните послания за нуждата да вървим във вярната брюкселска посока, съвсем неочаквано изтъкнатата ни анализаторка уверено съобщи, че след проведената конференция на ШОС в Пекин, събралите се в Париж група „желаещи“ плюс ослушалите се към тях допълнителни участници са показали, че в Европа има равностоен опонент, готов да се изправи срещу азиатското формирование.

Подобни изказвания в нашите медии, платени дали от държавата, дали от частни собственици, не могат учуди никого. Те са засега останалото соросоидно островче у нас, което упорито защитава възложените му позиции и не престава да ни пълни главата с всевъзможни подготвени и режисирани инструкции и указания. Понякога обаче нещата, както казваме, преливат през здравия разум. Да сравниш онова, което се случи в Пекин, където отново за пореден път форумът заяви своето неоспоримо присъствие като определяща световна, икономическа и политическа формация, със станалото в Париж, което нагледно показа безизходицата на един саморазтурващ се съюз, е чиста проба политическо нахалство. Би могло да се обясни само с онова, което народът ни е изразил с посланието си за съня на гладната кокошка.

Ясно е на всички у нас, без значение от коя страна на полето се намират, защо постоянно ни се говорят тези неща и за какво ни подготвят. Бедата е, че това с нищо няма да ни помогне, освен да подклажда постоянно страховете ни. Вече няма от кого да се скрие нелицеприятната истина, че Европа, още не доказала се в новата реалност като политически фактор в съвременното глобално противостоене, е на път да влезе в най-дълбоката си криза в следвоенното време. Първоначално, както ни е посочил чичко Маркс, икономическа, защото зелените фантасмагории заедно със санкционни мерки по прекъсване на енергийните носители от изток нанесоха разрушителен удар върху европейската промишленост. Особено по-малките държави като България по-трудно понесоха щетите. Няма как да се забрави, че от енергиен център на Балканите България се превърна в енергиен просяк след като ни отнеха реакторите и не ни позволиха Белене, да не говорим за въглищните централи. От този първоначален удар Европа започва да се съвзема. Тихомълком и някак си стеснително започнаха отделните държави бързо да си възстановяват атомните централи и въглищните комплекси, а някои откъдето могат продължават да се снабдяват с руския газ. От не май приемат и скъпите подаръци от американските газови компании. Дори обаче Европа да успее да превъзмогне дошлото й до главата, тя, за съжаление, е на път окончателно да бъде самоубита от предстоящата нова лудост, милитаризацията. Темата уж нашироко се обсъжда, но същината е ясна - щем не щем ще ни оглозгат бюджетните кокали. Всичко, що може да се вземе, ще се вкара в производството на оръжие. Ще се намерят хора, които ще кажат, че това са уроците от Студената война, че отново се намираме в подобна ситуация. Редно е все пак някой да се запита, защо сега натънахме в такава обстановка, която ни осъжда пак да се занимаваме с любимата ни отпреди 30 години игра - трупането на оръжие. За разлика от тогава обаче, когато една система опонираше на друга, сега брюкселска Европа е в ролята си на джафкащо пале, което иска бързо да стане стражеви пес. И за това тя си е сама виновна.

Всичко вече е решено. Малко от евролидерите и много от народите им се питат, дали си струва да се трошат толкова огромни средства, с които буквално се до съсипе окончателно икономиката на Европа, а с това и просперитета ни като нейни жители. Урсула само това си знае, само това си пее - трябва до 2030 година ние и да станем въоръжени и готови за война с Русия. Неприличният въпрос при такова положение, който мислещите хора не престават да си задават, е, а Русия какво ще прави до 2030 година, ще ни чака ли? Тръгнали сме, образно казано, да си мерим … крайниците с един безспорен Голиат във военната област преди даже да сме сигурни дали ще имаме към тази дата поне прашка. Ами ако продължи да се развива партньорството на Русия със САЩ, което най вече тревожи сънищата на брюкселци. Вижда се, Тръмп почва да загубва интерес към европейския регион предвид развитието на събитията в азиатския. Нещо повече, понеже е бързорек на няколко пъти директно каза, че му писва вече от Европа и от европейските грандомани.

Не щеш ли, за късмет паднаха дроновете и то в точния момент, докато фон дер Лайен си четеше доклада в Брюксел. Тези събития рядко биват случайни. Винаги се е случвало в нужния момент да се появи желаното произшествие, което да помогне на войнолюбците в Брюксел. Иначе нещата с тези беззъби, набързо сглобени и със скоч превързани птички, по-евтини, както каза един австрийски журналист, от обяд във виенски ресторант, станаха повод за всевъзможни шеги и вицове в ефира. Не се знае, какво руснаците са узнали за противовъздушната отбрана на поляците, но затова пък целият свят разбра за възможностите на суперсамолета Ф-35. С триста зора и с три захода натовските ястреби са успели да свалят три тихоплаващи си дрона, а един, явно уморен да чака да го ударят, сам се е приземил. Другите четиринадесет, както писаха в един немски сайт, са преминали полското пространство безпрепятствено като „туристи без виза“ и са си заминали.

Четири – четири. Каквото дал Господ натовски! И те обаче бяха достатъчни за да се вдигне данданията. И тук продължаваме да гледаме театъра на абсурда, една напъната до край велика трагедия. Целта е да ни покажат, че сме жертви на огромна атака и трябва да съберем сили за да се включим все по-активно и все по-всеотдайно в плановете на брюкселските ни стратези. Тъжното в случая е, че, който стигне до 2030 година, ще го очаква една доста неприятна изненада. Ще се окаже, че, докато сме дошли до крайната си желана гара, другите отдавна са ни подминали и са се устремили към далечината, която пак ще бъде недостижима за европейските ни мечти. Проблемът е, че не се знае какво тогава ще е останало от Европа или по точно в какъв вид ще е Европа след поредните откачени милитаристични напъни.

Ако до тогава не се случи желаното - Европейският съюз да си върне същинската форма на икономическо съдружие, а вместо това продължи да ни води по пътечката на войната, през 2030 година най-вероятно ние отново ще сме в положението на мократа, клюмнала кокошка, която продължава да сънува.