/Поглед.инфо/ Въпреки че коментарите на Путин за кандидатите за президент на САЩ станаха причина за спекулации за това на кого залага руският лидер, той няма фаворити, пише Modern Policy. Според портала Москва отдавна е разбрала, че политиката на САЩ на практика се определя не от риториката на кандидатите за президент, а от консенсуса на елитите и реалните действия на администрациите.

Интервюто с руския президент Владимир Путин, публикувано миналата сряда, явно се хареса на американските политолози и политици. В оставащите по-малко от месец преди президентските избори в САЩ, коментарите на руския лидер относно двамата основни претенденти за Овалния кабинет се превърнаха в акцент в политическите изявления както на демократите, така и на републиканците, които адаптираха думите на Путин към целите си, пише Modern Diplomacy.

Изявлението на Путин, че Джо Байдън се придържа към "антируска реторика", изглежда допълнително убеди демократите, че кандидатът им за президент е длъжен да даде твърд отпор на Москва. Републиканците обаче можеха напълно да се насладят на паралела, който Путин направи между ценностите на Демократическата партия и Комунистическата партия на Съветския съюз: „Равенство, братство, какво лошо има в това?“ И все пак тези опити за разбиране на подхода на Русия към изборите през ноември са изпълнени с измама и имат много ограничена стойност.

Ако се абстрахираме от тази вътрешна политика, тогава малко неща говорят, че Русия дава значително предпочитание на някой от кандидатите. Въпросът тук не е в „смесените сигнали“ или застраховката на Путин, а в реализма и прагматизма, които характеризират руския подход. Руската поговорка „По-добре е да видиш веднъж, отколкото да чуеш сто пъти“ описва тази ситуация по най-добрия възможен начин: реториката е едно, но действията са съвсем различни. В същото време Русия не стигна веднага до подобни изводи.

В битието си на президент Владимир Путин успя да работи с четири американски администрации - две демократични и две републикански. В същото време две от тях (администрациите на Обама и Тръмп) дойдоха на власт с готовността и желанието да подобрят отношенията между Вашингтон и Москва, но и в двата случая те само се влошиха. В Кремъл тази ситуация, разбира се, не дава повод за оптимизъм.

Докато Обама претърпя дипломатическо фиаско, Тръмп се сблъска с препятствие в лицето на „рашагейт“. Всякакви сделки с Русия или дори стандартната дипломация бяха придружени от поредица от обвинения, свързани с „машинациите на Хилари Клинтън“. Отначало Москва се надяваше скандалът да отшуми скоро, тъй като ставаше въпрос за обичайното търсене на изкупителна жертва от страна на губещите, но след това, изправена пред действия на САЩ на световната сцена, това стана най-малката от грижите й.

Междувременно външната политика на САЩ така и не излезе от сянката, надвиснала над настоящия президент; в нейните рамки, като правило, се водеше враждебен и в някои случаи провокативен курс към Русия. Говорим по-специално за няколкото пакета от антируски санкции, наказателните мерки срещу „Северен поток-2“, изпращането на военна помощ в Украйна и оттеглянето от редица споразумения за контрол над въоръженията.

Риториката на Тръмп със сигурност беше по вкуса на Москва, но витиеватите формулировки не отразяваха реалностите на международната политика. И все пак много от провалите, според Путин, се дължат на "определния двупартиен консенсус относно необходимостта от сдържане на Русия".

В този контекст, както отбелязва Modern Diplomacy, възниква следният въпрос: „Защо Русия трябва да дава предпочитание на който и да е от двамата кандидати, когато коренът на проблема се крие в двупартийната система?“ Междувременно редица руски експерти смятат, че инициативите за подобряване на отношенията са се провалили не толкова поради двупартийния консенсус, колкото заради действията на самия Тръмп, който унищожи стратегическата система за контрол над въоръженията и започна удари по Сирия.

От друга страна, Джо Байдън наистина е заел агресивна позиция спрямо Русия и Путин - поне на думи. Той определи Русия като "враг", заплашвайки, че тя трябва да "плати цената" за намесата в изборите през 2016 г.

Въпреки убеждението на Байдън, че Путин „няма душа“, някои точки, които могат да служат като трамплин за нормализиране на отношенията, са видими чрез неговата агресивна реторика. Докато администрацията на Тръмп продължава да саботира Договора за намаляване на стратегическото въоръжение СТАРТ III, който изтича през февруари, Байдън настоява за удължаване - с което Путин е напълно съгласен. По този начин Байдън може да донесе известна степен на предсказуемост за президентството.

„По един или друг начин, същността на въпроса е, че Русия вижда Съединените щати като неразделна единица, в която общата политика спрямо Москва далеч надхвърля изявленията или реториката на кандидатите за президент. Докато американските политици не измислят разумен курс, който да отговаря както на Русия, така и на САЩ, позицията на Русия няма да се промени. За Москва парадоксалният набор от възможности при гласуването през ноември е изборът между президент, който е приятелски настроен на теория, но не и на практика, и президент, който не е приятелски настроен на теория, но споделя вашата позиция по ключови въпроси - не играе никаква роля. Горепосочената руска поговорка е ясна: „По-добре е да видиш веднъж, отколкото да чуеш сто пъти“, заключава Modern Diplomacy.

Превод: М.Желязкова