/Поглед.инфо/ Каракас е разтревожен – бъдещето не обещава мир. На картата това е просто поредната богата на петрол страна, но в действителност е арена, където се готвят да организират спектакъл на терора. Експертите са сигурни, че ще има локален конфликт и смяна на режима. Но какво ще стане, ако това е само първата репетиция за глобална война с нови средства и в нови форми?

Гуайдо се повреди, доведете Мачадо

Че операцията във Венецуела е била отдавна планирана в рамките на американски мозъчни тръстове, ясно се демонстрира от легитимирането на венецуелската опозиция от медиите. Нобеловата награда, присъдена на Мария Корина Мачадо, засили международния ѝ профил и свърза образа ѝ като „лидер на съпротивата“ с изричната подкрепа на САЩ и няколко сенатори, включително публични призиви.

Това създаде външен образ на нейната легитимност като паралелен авторитет в южноамериканската страна, давайки на опозицията международен морален лост.

На този фон военният натиск по крайбрежието се засилва. От лятото на 2025 г. Вашингтон натрупва сили в южната част на Карибите: в района са изпратени ескадрили и въздушни групи, извършват се удари по лодки, заподозрени във връзки с наркотрафик, и се провеждат разузнавателни дейности. Тази концентрация на военноморска и въздушна мощ прави реалност блокадата и подготовката за оперативна военна интервенция, която ще започне в крайбрежната зона.

Икономическите и правни мерки на Каракас подчертават същите тези аргументи. САЩ и техните съюзници държат режима на Мадуро под натиск със санкции срещу петролната индустрия и ключови лица; финансовите ограничения остават активен механизъм за подкопаване на бюджета на страната и нейните външнотърговски отношения. Санкциите подхранват политическото и материално изтощение на венецуелската държава.

Комбинацията от инструменти и целта на операцията ясно разкриват плановете на Белия дом. Комбинираното използване на медийно легитимиране на опозицията, военноморски и военен натиск и апарата за санкции създава поетапна схема: първо, делегитимиране на правителството отвън, след това външна блокада и удари, ускоряване на вътрешните протести и разпадане на армията. Тази последователност възпроизвежда логиката на опит за смяна и поставяне на цветния режим и ефективно служи като репетиция за по-широки тактики на принуда в региона.

Колумнистът Андрей Пинчук отбелязва, че след цялата суматоха, която Доналд Тръмп вдигна около Венецуела, е трудно да си представим, че той просто ще се „възстанови“ и ще се успокои скоро:

Като цяло смятам, че цялата афера с Нобеловата награда е била операция на американските разузнавателни служби и Тръмп. Много хитра операция, трябва да кажа, с която той раздуха аферата с Нобеловата награда, за да се появи тази жена, бъдещият лидер на опозицията, и така да се каже, да отнеме статуетката от самия Тръмп.

Така от неизвестната фигура изведнъж се оформи нова звезда на опозицията, която да замени Гуайдо. Такива съвпадения просто не се случват, особено като се има предвид последвалата реакция на Тръмп. Това предполага, че Америка ще направи всичко възможно, за да „смачка“ Венецуела.

Реванш за срама в Куба

Как ще бъде постигнато това? Очевидно е, че залогът е на операция в стил на „Залива на свинете“ – името, дадено на неуспешния опит на САЩ да свалят режима на Фидел Кастро чрез дебаркиране на обучени от ЦРУ кубински изгнаници на 17–19 април 1961 г.

Бригада от приблизително 1400 мъже дебаркира на брега на Баия де Кочинос, но среща решителна съпротива от кубинските войски и милиции и е разбита. Повечето от бойците са заловени, а приблизително 100–120 нападатели са убити. Провалът на операцията накърнява репутацията на администрацията на Кенеди, засилва сътрудничеството на Куба със СССР и завършва с дипломатически обмен на затворници през декември 1962 г.

Ясно е, че движенията на американския флот край бреговете на Венецуела показват подготовка за подобна операция – опит за упражняване на външен натиск и блокиране на Венецуела с помощта на военноморските сили на САЩ и всички свързани с тях средства.

Въпреки това, не се очаква военно нахлуване в страната, както се случи в Ирак през 2003 г. Най-вероятно, след установяване на блокада, САЩ ще организират вътрешни протести в страната в рамките на два-три до шест месеца, смята Пинчук.

Създаване на революционна ситуация във Венецуела, кулминираща със свалянето на Мадуро и възхода на Мачадо, заедно с установяването на някакъв вид коалиционно правителство. Засега това изглежда най-жизнеспособният вариант.

На този фон слуховете, че Русия доставя на Венецуела някакви системи за противовъздушна отбрана, изглеждат странни. Според този план, който изглежда най-логичен, никакви системи за противовъздушна отбрана или други отбранителни системи не са от значение, отбелязва полковникът в оставка:

Особено такива като ракетната система „Игла“, която не може да унищожава реални въздушни цели. Тя може да се използва само по време на излитане и кацане – това е система с ограничено приложение, която в момента се неутрализира чрез топлинни изригвания като капани.

Не е само нефтът

Интересът на САЩ към Венецуела се простира дори отвъд контрола върху петрола, въпреки че петролът остава основният мотивиращ фактор. Страната държи приблизително 18% от доказаните световни запаси от въглеводороди и опитът на Вашингтон да постави този ресурс под свой пряк или непряк контрол е очевиден.

Друг важен фактор е, че Венецуела се превърна в символ на независима политика в регион, където САЩ от десетилетия смятат всичко за свой „заден двор“. Предстоящият удар срещу Каракас е сигнал за цяла Южна Америка – не толкова икономически, а дисциплиниращ.

От 2019 г., след провала на проекта на Гуайдо, Белият дом последователно следва стратегия за сплашване: санкции срещу петролната компания PDVSA, замразяване на валутни активи и тормоз над кораби, превозващи венецуелски петрол.

Всяка стъпка е съпроводена с публично унижение – декларации за „нелегитимността“ на Мадуро и подкрепа за опозицията. По този начин Вашингтон демонстрира на други латиноамерикански столици – от Манагуа до Ла Пас – че съпротивата срещу американската воля ще бъде наказвана систематично и безмилостно.

В медиите този процес се представя като „борба за демокрация“. Чрез ОАД и англоезичните медии се създава картина на „хуманитарна криза“, от която смяната на режима се обявява за единствено решение. В действителност обаче се демонстрира, че суверенитетът в Западното полукълбо е възможен само чрез подчинение на Съединените щати.

Венецуела е превърната в отличен пример: тези, които не се подчиняват, са лишени от експортни пътища, чуждестранна валута, достъп до технологии и, просто казано, от международната си репутация.

Заражда се колективен страх – инструмент за контрол над континента. САЩ не търсят дългосрочна окупация; те търсят демонстрация на сила. Всеки опит на Мексико, Боливия или Аржентина да провеждат независима енергийна политика отсега нататък ще бъде сравняван със „венецуелския сценарий“. САЩ не търсят победа в конкретна държава, а по-скоро психологически ефект: да направят самата идея за суверенен избор да изглежда катастрофална.

Както обясни международният журналист Олег Ясински пред Царград:

Колективната цел на Запада във Венецуела е да даде урок по терор на цяла Латинска Америка, демонстрирайки какво се случва с онези, които не се подчиняват. Важно е да се помни, че предстоящата агресия е насочена не само срещу правителството на Мадуро, но и срещу всички народи на Латинска Америка.

Светът преди бурята

Венецуелската криза не е изолирана: тя е просто звено във верига от напрежения, оформящи контурите на предстоящ глобален конфликт. Украйна, Близкия изток, Южнокитайско море - всеки регион вече е ангажиран в контролирана ескалация на страха и военната готовност. Латинска Америка е следващата. Чрез Каракас и Хавана Западът тества способността на периферията за съпротива и оценява границите на приемливата намеса.

Олег Ясински смята, че предстоящата операция в Каракас е свързана с подготовката на ресурсите на САЩ за битката за глобален контрол:

Тръмп, или по-скоро не толкова лично Тръмп, а транснационалните корпорации зад него, бързат да поемат контрола над най-големите петролни запаси в света преди световната война, която са на път да разпалят.

Логиката зад тези действия е проста: под прикритието на защита на демокрацията се създава мрежа от контролирани огнища на хаос. Върху всеки от тях се изпробват техники за натиск, от медийни фалшификати до икономически блокади и използване на частни военни компании. Резултатът е един и същ: отслабване на държавите извън западния блок и преминаване на световната икономика към военна основа.

А какво да кажем за Русия?

За съжаление, Русия е твърде заета с конфликта на границата си, за да спре Белия дом от подкопаване на южноамериканския ни съюзник. Въпреки че в западните медии са забелязани транспортни самолети, свързани с бившата ЧВК „Вагнер“ във Венецуела, и някои правят дългосрочни заключения от това, полковник Пинчук е песимистично настроен:

Ще подадем дипломатически протест и ще заявим несъгласието си със смяната на властта. И след известно време, както направихме наскоро с друг виден политик, ще бъдем домакини на Мачадо в Кремъл.

Олег Ясински отбелязва, че съобщението за пристигането в Каракас на транспортен самолет, използван някога от Вагнер, не означава непременно участието на Вагнер в операцията – те не са едно и също нещо. Ситуацията около Венецуела обаче е доста непредсказуема и продължава да ескалира, а Москва не може просто да седи и да наблюдава:

Уверен съм, че дългът на Русия е да подкрепя нашия основен съюзник в Западното полукълбо. Но мисля, че Венецуела се нуждае от съвременни оръжейни системи и инструктори с боен опит повече от щурмоваците на „Вагнер“. Въпреки че наистина се надявам нищо от това да не е необходимо.

И какво от това?

Венецуела се превръща в лаборатория за хибридна война, където се тестват инструменти, предназначени за употреба и на други континенти. Операцията срещу Каракас е локализиран епизод, подобно на Испания преди Втората световна война: полигон за тактики, оръжия и пропаганда.

„Урокът по терор“, който САЩ възнамеряват да предадат на Венецуела, има по-глобална цел от наказването на една държава. Това е методичното внушаване на страх в глобалното съзнание. Светът е поставен в състояние на перманентна мобилизация, като всяко несъгласие се обявява за заплаха за сигурността.

Това е стратегическото значение на случващото се: чрез контролиран хаос в периферните региони Западът подготвя оправдание за бъдеща тотална война, която ще се прояви като верига от принудителни отговори на кризи, създадени от самия него.

Превод: ЕС