/Поглед.инфо/ Руските военни проекти се използват за мирни цели, американските се позиционират като мирни, но се използват за военни цели
На 18 ноември SpaceX на Илон Мъск проведе второто тестово изстрелване на космическия кораб Starship S25 от своя изпитателен полигон Starbase в Бока Чика, Тексас.
Изстрелването на кораба се състоя в 7:02 часа по източното крайбрежие на САЩ (16:02 московско време). Изстрелването беше излъчвано пряко на сайта на SpaceX.
На третата минута от полета се извърши успешно разделяне на степените. Първата степен, т.е. ракетата-носител Super Heavy B9, прекрачи границата на космоса и се издигна на височина от 148 километра. Съгласно изчисленията на компанията, при идеален изпитателен полет корабът ще извърши обиколка на Земята и след това ще падне в Тихия океан близо до Хавайските острови.
Почти веднага след отделянето от втората степен, ракетата-носител се взриви. Няколко секунди по-късно комуникацията със Starship S25 беше изгубена. Както заяви компанията, най-вероятно е сработила специалната система за прекратяване на полета.
„Вярваме, че загубихме втората степен... Вярваме, че системата за автоматично прекратяване на полета е била активирана във втория етап“, каза говорител на компанията. Както може да се предположи, след загуба на контакт със Starship S25, програмата за самоунищожение е активирана. Това се случи на 148 км височина.
Starship е огромен черен „куршум“, изработен от неръждаема стомана, дълъг 50 метра и тежащ 1300 тона (включително горивото). Корабът е „кацнал“ на огромна супер тежка ракета, най-голямата в историята на астронавтиката. Дължината на ракетата Super Heavy е 70 метра. Пълен е с охладена смес от метан и кислород с тегло 3400 тона. Метанът е горивото, кислородът е окислител. Горивото тежи 22 пъти повече от самия космически кораб.
Цялата конструкция е висока 120 метра и тежи 4900 тона.
Изстрелването на Super Heavy се осигурява от 33 двигателя Raptor (20 задвижващи двигателя и 13 кормилни двигателя), които според изчисленията могат да изведат до 150 тона полезен товар в ниска околоземна орбита.
Цялата конструкция е много по-тежка и по-дълга от ракетата Сатурн 5, която изстрелваше кораби до Луната през 70-те години. Въпреки че полезният товар е малко по-голям (150 тона срещу 140 тона). Съветската ракета "Енергия", способна да изстреля от 100 до 200 тона полезен товар в орбита, беше оборудвана само с четири кислородно-керосинови ускорителя РД-170 на първата степен и четири кислородно-водородни двигатели РД-012 от втората степен.
Първото тестово изстрелване на Starship се състоя на 20 април 2023 г. от същия космодрум Бока Чика в Тексас. На височина 38 км над Земята ракетата започва да се върти и пада неконтролируемо, след което е взривена .
В предаването на живо на изстрелването на Starship беше възможно да се наблюдава, че три двигателя от първата степен не стартираха по време на изстрелването, а след това още три спряха. Основната причина за загубата на управляемост е идентифицирана като експлозия на хидравличния блок за управление 30 секунди след старта. SpaceX съобщи , че ракетата се е провалила поради проблеми с механизма за разделяне на степените. Втората степен, заедно със Starship, не можаха да се отделят от първата и загинаха заедно с ракетата.
Инженерите на Илон Мъск решиха проблема с разкачването на първата степен, като използваха така нареченото горещо разкачване, когато втората степен стартира двигателите си, докато двигателите на първата все още работят. Този метод за разделяне на етапите далеч не е нов и е странно, че инженерите на SpaceX не го приложиха веднага, а вместо това започнаха да изобретяват „дървен велосипед“, тоест да предлагат стари идеи и да ги представят за нови.
„Горещото разделяне“ на степени е използвано на съветските ракети-носители „Восток“, „Союз“ и „Протон“, използвано е и на бойните балистични ракети и изобщо не е нововъведение.
След като се справиха с разкачването на първия етап, инженерите на Илон Мъск „уловиха“ проблема с рестартирането на двигателите Raptor след разкачването, което се случи само при три работещи раптора.
За първи път с този проблем се сблъсква академик С.П. Королев.
„Наличието на редуващи се натоварвания, вибрации и относително малки надлъжни претоварвания в началния етап на развитие на практическата ракетна техника направи изстрелването на ракетен двигател с течно гориво (LPRE) в полет почти невъзможна задача. В пакетната схема двигателят от втора степен беше изстрелян едновременно с ракетния двигател от първа степен на Земята, под контрол и при нормални условия.
Тогава беше намерено решение чрез използване на пакетно разположение на двигателите на ракетата-носител. В случая на системата Starship - Super Heavy, можете просто да оставите 33-те раптора от първата степен включени след разкачването.
След разкачването трите работещи раптора насочиха Super Heavy в обратен на Starship курс. Веднага след завоя се виждаха дренажни емисии на гориво от дюзите на раптора и кратки светкавици. Факт е, че на височина от 148 км все още има атмосфера, въпреки че е много разредена. Въздухът, който тече в дюзите на раптора, „проветри“ горивопроводите и удари горивната камера. Опитите за изстискване на мехурчетата с дренаж бяха неуспешни. Вибрациите и хидравличен удар повреждат турбопомпените системи и предизвикват експлозия.
Илон Макс винаги е признавал превъзходството на руските ракетни двигатели над американските. „Прекарвам много време в изучаване на конструкцията на руските ракетни двигатели. Има прекрасни руски двигатели“, каза той в интервю за Everyday Astronaut. „Нашият двигател има по-високо налягане от преди и има пълна газификация на горивните компоненти. Но това са сравнително малки подобрения спрямо това, което руснаците вече са направили“, казва основателят на SpaceX.
По неговите думи, руските инженери „отдавна произвеждат ракетни двигатели с течно гориво и буквално са създали стотици различни конструкции“. Създателят на двигателя РД-180, академикът от РАН Борис Каторгин, също отбелязва , че ракетите на Мъск са „по-слаби от нашите“.
„Съществува Илон Мъск с неговите ракети, те са по-слаби от нашите като характеристики, но те летят и ще летят“, добави академикът.
Тъй като не могат да закупят руски ракетни двигатели поради санкционната война, инженерите на Илон Мъск, както може да се предположи, ще бъдат принудени поне да проучат опита на нашите конструктори за преодоляване на трудностите, свързани с изстрелването на многостепенни тежки ракети.
Но във всеки случай това ще бъде просто още едно изобретение на „дървения велосипед“, тъй като двигателите с химическо гориво не са подходящи за изследване на дълбокия космос.
Най-вероятно ядрени планетолети ще бродят из необятността на дълбокия космос.
На 8 декември 2020 г. на общото събрание на Руската академия на науките, както писахме , член-кореспондентът на Руската академия на науките, главен конструктор на федералния проект „Ядрена енергодвигателна установка от мегаватов клас“ (ЯЕДУ) Юрий Драгунов направи доклад за успешното завършване на изпитанията на ядрен двигател от мегаватов клас за междупланетни полети в дълбокия космос.
Юрий Драгунов разказа за всички етапи от създаването на ЯЕДУ. В края на работата беше извършен контролен физически пуск на атомната енергодвигаделна установка с набор от необходимите измервания във Федералния ядрен център в Саров на специален ускорителен стенд.
САЩ изостават сериозно от Русия в създаването на ядрен двигател за полети в дълбокия космос. Американската компания Ultra Safe Nuclear Technologies (USNC-Tech) от Сиатъл разработи нов ядрен двигател за полети до Марс и в края на октомври 2020 г. го предаде на НАСА за изпитания. Такъв двигател, твърди компанията, може да намали времето за полет Земя - Марс до три месеца. Въпреки това, според главния инженер на USNC-Tech Майкъл Ийдс, американският ядрен двигател е с 10 пъти по-ниски възможности от руския по ключов показател - специфичен импулс.
На 11 декември 2020 г. Роскосмос подписа договор на стойност 4,2 милиарда рубли за разработване на предварителен проект на космическия ядрен влекач „Нуклон“ за полети до Луната, Юпитер, Марс и Венера. Ядреният влекач е междупланетен кораб. И ще бъде изстрелян в междинна орбита отвъд първия радиационен пояс на Земята, тоест на надморска височина над 13 хиляди километра.
Що се отнася до перспективите на комплекса Starship - Super Heavy, Илон Мъск ще го адаптира за военни цели, както се случи и със спътниците Starlink.
Факт е, че ВВС на САЩ искат да могат да доставят товари с тегло до 100 тона до всяка точка на планетата за по-малко от час. Преди това SpaceX широко рекламира идеята за използване на Starship специално за полети земя-земя.
Пентагонът многократно е потвърждавал сътрудничеството си със SpaceX. Изстрелването с носителя Falcon на военни разузнавателни и комуникационни сателити стана обичайна практика. И главният технически директор на SpaceX Гуин Шотуел потвърди , че армията е потенциален клиент за Starlink и Starship.
Още през октомври 2020 г. Транспортното командване на САЩ съобщи : „ ...две компании, SpaceX и Exploration Architecture Corporation (XArc), бяха избрани да проведат проучване за осъществимостта на ракетно пътуване от точка до точка. (point-to-point rocket travel)“.
В тази връзка няма да пожелаем на Илон Мъск и неговите инженери успех в създаването на ракета за транспортиране на американски смъртоносни товари до горещи точки на планетата. За каузата на световния мир нека продължат да изобретяват „дървени велосипеди“.
Превод: ЕС
Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК: https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.