/Поглед.инфо/ Изборът между Доналд Тръмп или Джо Байдън този път, е избор между две алтернативи за бъдещето, както за Съединените американски щати, така и за света.

Електоралната карта на Съединените щати през 2020 година, при определени обстоятелства, може да се превърне в карта на две враждебни страни в идваща гражданска война.

Американските избори и техните идеологии

Заради факта, че изборите от 2020 година в Съединените щати са толкова важно събитие, от което зависи ни повече, ни по-малко от съдбата на световния ред, баланса на силите във всеки от отделните щати, личностите на губернаторите, кметовете на големите градове и профилът на силите, които влияят на решението на електората, са не просто местни, а глобални.

Изборът между двамата кандидати е съдбоносен избор между две алтернативи за бъдещето, както на Америка, така и на света.

Развитията оттук насетне, ще зависят от решенията на електорите на всеки един от щатите:

Единият вариант е агонизиращите глобалисти, които се представляват от Джо Байдън ще продължат отчаяните си опити да поддържат властта си в Съединените щати и частично в света.

Това почти със сигурност ще доведе до ескалация на регионалните конфликти, а може би и до Трета световна война.

При другия вариант, американските патриоти под водачеството на Доналд Тръмп ще надделеят, а тогава Съединените щати ще станат, по-бавно, нежно и органично (преодолявайки и катастрофалните промени), един от полюсите на многополюсния свят.

Всъщност, най-силният и влиятелен полюс на новия ред.

В първия случай Америка най-накрая ще загуби себе си, запазвайки илюзията за световна хегемония. При втория случай, тя ще запази себе си, а може би дори и ще стане по-силна, но ще се откаже от глобалистките аспирации.

И всичко това ще се реши не просто от американските избиратели, но и от самите щати, които са независими политически единици, които точно като по времето на американската Война за независимост или Гражданската война от 1861-1865 година, са овластени със свобода на избора.

Това, което е заложено тук не е само съдбата на Съединените щати, а бъдещето на целия свят.

Една истинска борба на идеологии се разкрива пред нас между "червените", т.е. републиканските от една страна, и "сините", т.е. демократичните щати от друга.

В същото време, тази борба вече достигна такъв интензитет и от двете партии, че Доналд Тръмп и Джо Байдън целенасочено обявиха, че няма да признаят победа на врага си в президентските избори, обвинявайки отсрещната страна в изборни манипулации.

Тъй като Доналд Тръмп и Джо Байдън са относително равни, и двамата ще разчитат на около половината американско общество.

Това значи, че геополитическата конфронтация между републиканската Сухоземна сила и демократическата Морска сила в Съединените щати, ще продължи и след 3 ноември, 2020 година.

Съответно и ролята на всеки един от щатите ще нарастне значително.

Ако конфликтът между двата геополитически вектора, двете американски идеологии - се развие в гореща фаза на нова Гражданска война, което не може да се изключи, структурата на Съединените щати, лидерите им, чертите и идеологическите, политически и дори личностни характеристики, могат да се окажат решаващи при определени ситуации и събития.

Особено, когато взимаме под внимание равенството на силите. Когато везните са повече или по-малко балансирани, изходът на всичко зависи и от най-малкия фактор.

Следователно, един преглед на политическата структура на щатите и личностите на губернаторите им приема напълно различно значение при сегашната ситуация.

Залогът се увеличи няколко пъти и съответно, значението на всеки детайл, нюанс и характеристика на политическите и дори личностните биографии.

Трябва да се помни, че федералната система на Съединените щати признава суверенитета на всеки от щатите.

Поради тази причина, всеки един от тях има собствено законодателство, при което има както общи, така и много оригинални точки и регулации, закони и правила.

Все пак, това което наричаме "щат" на английски означава и държава. Следователно, Съединените щати в най-стриктния симсъл са "Обединените държави на Америка".

И именно сега, повече от всякога, или пък почти никога в американската история, тези обстоятелства стават разделителни. Когато една страна е разделена, а именно това се случва в Съединените щати днес, решението зависи не толкова от централното правителство, а от всеки отделен щат.

А ако едно общество е разделено по идеологически и геополитически линии, фактът, че даден щат е "червен" или "син" значи не само, че той е "републикански" или "демократичен", но също и "патриотичен или "либерален", "консервативен" или "прогресивен, "Сухоземна сила" или "Морска сила".

Следователно, изборната карта на Съединените щати през 2020 година, при известни условия, става карта на две враждуващи страни в идващата гражданска война.

Избиратели и очаквания

Ноемврийските национални избори в Съединените щати също така са индиректни избори. Електорите гласуват по списъка на Електоралната колегия. След това те директно избират президента и вицепрезидента на страната.

Ако нито един кандидат не получи минималните 270 гласа, които са нужни за победа на изборите, Камарата на представителите на Конгреса ще избере президент измежду трима кандидати, които са получили най-много гласове.

Съответно, Сенатът на американския Конгрес ще избере вицепрезидента измежду кандидатите, които са получили най-голям брой гласове.

Изборите ще се проведат паралелно и с изборите за Камарата на представителите, Сенатът и различните изборни процеси за щатски и местни правителства.

Електоралната колегия се състои от 538 електора. Напълно формално погледнато, тяхната задача е да гласуват според волята на американските избиратели.

Ако един електор гласува срещу волята на избирателите, той ще бъде глобен.

Съответно, броят на електорите от всеки щат е изключително важен. най-голям брой електори - 55 души - има Калифорния, която е и най-многобройният щат. А освен това, Калифорния е и абсолютен бастион на демократите.

Интересно, но прогресивните демократи все повече настояват за нуждата да се премахне остарялата Електорална колегия. Техните опоненти, републиканците консерватори от задънените гори тилелйски обратното, вярват, че тя е изключително важен инструмент, които позволява да се чуват гласовете им.

Все пак, ако не е Електоралната колегия, американските президенти ще се избират изключително от големите градове по двете крайбрежия, където демократите традиционно гласуват за тях, и където по-голямата част от населението на САЩ живее.

Електоралната колегия е един от стълбовете на американския федерализъм, който ограничава вероятността президентът да бъде човек, избиран само от населението на няколко щата.

Тя е толкова важна, защото трябва да представлява волята на реалните американци. За този факт ни говорят надписите от картата с резултатите от президентските избори от 2016 година.

Самата карта говори за себе си - едно червено "републиканско" море, а между него острови с демократическото "синьо".

Ако няма електори, съдбата на страната ще се реши от населението на тези острови, защото през 2016 година, Хилари Клинтън спечели повече гласове в тези демократически архипелази, спрямо конкурента си Доналд Тръмп.

Ето и прогнозите и очакванията за президентските избори, според интерактивния уебсайт "270 to win'' на 13.10.2020 година:

За Доналд Тръмп има песимистична прогноза в стила на СиЕнЕн. Ето защо, тя е далеч от превръщането си във факт и постигането на тези очаквания. може би дълбока Америка още веднъж ще изненада Съединените щати.

На базата на тази карта на очакванията, щатите могат да се разделят на вероятно "сини", т.е. демократични, "червени (републикански) и "люлеещи се" - изходът при последните в момента е несигурен, а това е и основната интрига.

Сините щати: Либерални щати (Морска сила/Крайбрежна зона)

Сините щати са тези, които непрекъснато се доминират от демократи - губернатори, кметове и сенатори. Освен това те са мнозинство в Камарата на представителитe.

Представянето на демократическите губернатори по редица начини е сходно - обикновено те подкрепят либералните решения (подкрепа за ЛГБТ, легализация на марихуаната и против Втората поправка за оръжията), а освен това и мразят Тръмп.

Разбира се, изборните резултати могат да са различни от предварителните очаквания и да боядисат "сини" щати в "червени" и обратното.

1. Вашингтон:

Сенатори: Пати Мъри (демократ), Мария Кентуъл (демократ)

Губернатор: Джей Робърт Инслий. Като губернатор Инслий се фокусира на климатичните промени, образованието и реформа в политиката за наркотиците. Той придобива национална известност заради критиките си към президента Доналд Тръмп. Инслий, щатският главен прокурор Боб Фъргюсън и другият генерален прокурор Ноа Пърсел съдят администрацията на Тръмп за Изпълнителна заповед 13769, която забранява пътуванията за 90 дни от седем мюсюлмански страни, и с която се налага забрана на влизането на сирийски бежанци в Съединените щати. Инслий участва на скорошните демократически първични избори, но напусна битката към август 2019 година.

2. Вашингтон О.К. (Окръг Колумбия):

Сенатори: Елеанор Холмс (демократ).

Съвет на Окръг Колумбия: мнозинство демократи.

Кмет: Мюриъл Боузър.

Въпреки факта, че американската столица се управлява от чернокожа жена от Демократическата партия, в Окръг Колумбия смъртността от Ковид-19 сред чернокожите е 5,9 пъти по-голяма, отколкото сред белите жители. Американската столица е много пред други големи градове в страната по този индикатор на расовото неравенство (липса на достъп до качествени лекарства за афро-американците). Броят на убийствата в окръга също се увеличи при кметицата Боузър. Тя преименува една от улиците на "Блек Лайфс Матър Плаза". Но фактът е, че лидерите на Блек лайфс матър не оцениха този акт и казаха, че тя разсейва вниманието от истинските политически промени. Освен това, те призоваха кметицата да разоръжи полицията. С други думи, това е "кмет, който мрази оръжията".

3. Орегон:

Сенатори: Рон Уидън (демократ), Джеф Меркли (демократ).

Губернатор: Кейт Браун. За нея най-важното нещо, с което е горда е, че е бисексуална жена. Тя стана първият открито ЛГБТ човек, който е избиран за държавен секретар на американски щат. През 2016 година тя стана първата открито ЛГБТ жена, която е избирана за губернатор на щат в САЩ.

4. Калифорния:

Сенатори: Диана Фейнстийн (демократ), Камала Харис (демократ).

Губернатор: Гавин Нюусом. Изглежда, че той е в политиката на връзките на семейството си. Син е на съдия и прокурор. Лелята на Нюусом се е омъжила за Рон Пелоси, девер на Нанси Пелоси. През 2004 година Нюусом влиза в обективите на националното внимание, когато заповядва на чиновник от Сан Франциско да даде разрешително за бракове на двойки от същия пол, в нарушение на щатския закон. Той е активен лобист за легализация на марихуаната. Той нарича Калифорния "национална държава". Освен това, той постигна и специално лечение за транссексуалните в затворите. Осъдените перверзници на Калифорния вече могат да избират съкилийниците си и да решават дали да скъсят техните присъди в обществото заради биологическия им или социален пол.

5. Невада:

Сенатори: Катерине Кортес Мастро (демократ), Джаки Росен (демократ)

Губернатор: Стийв Сисолак. Замесен в бизнеси и много скандали. Той е в лоши отношения с Тръмп. Президентът написа в туитър, че федералните агенции внимателно следят демократическите губернатори на Невада и Ню Мексико, заради вероятни фалшификации. Сисолак споделя същите чувства към президента.

6. Ню Мексико:

Сенатори: Том Удал (демократ), Мартин Хайнрих (демократ).

Губернатор: Мишел Лужан Гришам. Тя е известна с това, че е първата латиноамериканска жена демократ, която е избрана за щатски губернатор в историята. Легализира абортите и е срещу оръжията, разбира се. Единственото й общо с Тръмп, е любовта към Израел.

7. Колорадо:

Сенатори: Майкъл Бенет (демократ), Кори Гарднър (демократ).

Губернатор: Джаред Полис, който през 2018 година става първият открито гей и вторият открито ЛГБТ (след Кейт Браун) губернатор на американски щат. Той също така е първият губернатор на Колорадо от еврейски произход.

В геополитически категории, той е класически демократ. Единственият му плюс е, че беше срещу интервенцията в Ирак. Иначе споделя политическите възгледи на Барак Обама. От поддръжниците на легализирането на марихуаната.

8. Мейн:

Сенатори: Сюзън Колинс (републиканец), Eнгъс Кинг (независим).

Губернатор: Джанет Милс. Подкрепя ЛГБТ идеите и споделя типичните политически цели на демократите по отношение на екологията.

9. Ню Йорк:

Сенатори: Чък Шумър (демократ), Кирстен Хилбранд (демократ).

Губернатор: Андрю Куомо.

Известен е с честите си караници с Доналд Тръмп по въпросите за мерките срещу Ковид-19. Той е убиец на възрастни хора:

На 25 март, 2020 година, Куомо и Нюйоркското Министерство на здравето излизат с позиция, която изисква хоспитализация в старчески домове за пациенти, които са с коронавирус. Заповедтта е отменена на 10 май, след продължителни критики от медицинските експерти. Но дотогава, близо 4500 инфектирани с Ковид-19 пациенти са изпратени в старческите домове на щата Ню Йорк.

Към юни 2020 година, повече от 6000 жители на старческите домове в щата Ню Йорк, починаха от Ковид-19.

Останалите интереси на Куомо са класически демократически: ЛГБТ и гей брагове, срещу оръжията, в подкрепа на наркотиците. Той смята, че Америка не е била велика:

"Няма да правим Америка велика отново. Тя никога не е била велика. Не сме достигнали величие. Ще достигнем величие, когато всеки американец е напълно ангажиран."

Куомо е и про-Израел:

"Разбира се, че ако бойкотирата Израел, щатът Ню Йорк ще бойкотира вас".

10. Илинойс:

Сенатори: Дик Дърбин (демократ), Тами Дъкфорт (демократ).

Губернатор: Джейби Притцкер. Бизнесмен, един от най-богатите политици, член на семейство Притцкер, което притежава хотелска верига Хиат. Притцкер беше националният съпредседател на кампанията на Хилари Клинтън. Подкрепи президента Обама на изборите през 2008 година.

11. Хаваи:

Сенатори: Брайън Шатц (демократ), Мазие Хироно (демократ).

Важно е да се отбележи, че Тулси Габарт е член на Камарата на представителите (демократка, но поддръжничка на антиглобалистки възгледи в духа на тръмпизма).

Губернатор: Дейвид Иге. Той има конфликти с Тръмп по въпросите за климата (Тръмп се изтегли от климатичното споразумение, а Иге въпреки него, установи екологични регулации на емисиите в щата). Същите стъпки и срещу ЛГБТ дискриминацията. Въпреки, че като цяло изглежда дори добър, спрямо други демократически губернатори.

12. Роуд Айлънд:

Сенатори: Джак Рийд (демократ), Шерлън Уайтхаус (демократ).

Губернатор: Джина Раймондо. Борсов капиталист, свързана с много скандали с бюрокрацията и корупцията. Раймондо е назначена за национален съпредседател на кампанията на Майкъл Блумбърг. По-малко от месец по-късно, милиардерът напуска състезанието и подкрепя Джо Байдън. В същия ден и Раймондо подкрепя Байдън.

13. Кънектикът:

Сенатори: Ричард Блументал (демократ), Крис Мърфи (демократ).

Губернатор: Нед Ламонт. Не особено популярен сред жителите, активен, но нищо особено. За разлика от повечето хора, той взима Ковид-19 и режима с маските насериозно.

14. Ню Джърси:

Сенатори: Боб Менендес (демократ), Кори Букър (демократ).

Губернатор: Фил Мърфи. В продължение на много години Мърфи работи за Голдман Закс. В администрацията на Обама, Мърфи служи като посланик на Съединените щати в Германия от 2009 до 2013 година. Мърфи подкрепя Хилари Клинтън в демократичните първични избори и събира средства и дарения за нея.

Основната му критика срещу президента Тръмп е за подценяването на Ковид-19. Мърфи заяви, че е щял да предприеме повече действия в щата, ако Тръмп незабавно беше признал опасността от коронавируса.

15. Делауеър:

Сенатори: Том Карпър (демократ), Крис Куунс (демократ).

Губернатор: Джон Карни. През 2017 година той има спор с президента Тръмп за здравното финансиране, а през 2020 година заради протестите за Джордж Флойд.

16. Върмонт:

Сенатори: Патрис Леъхи (демократ), Бърни Сандърс (независим).

Губернатор: Фил Скот е срещу Тръмп. Като кандидат-губернатор е известен, че ще приеме "умерени и дори понякога либерални политики". Възгледите му се описват като "фискално консервативни, но социално либерални". Скот подкрепя разследването за импийчмънта на Доналд Тръмп.

Фил Скот подкрепя правото на избор (по въпроса за абортите - право на избор срещу право на живот, бел.р.), както и хомосексуалните бракове и абортите. Срещу имиграционната политика на Тръмп, но в подкрепа на наркотиците.

17. Минесота:

Сенатори: Ейми Клобушар (демократ), Тина Смит (демократ).

Губернатор: Тим Уолц. В подкрепа на марихуаната, семейното планиране и ЛГБТ. На 21 юли, след случая с Джордж Флойт, законодателния орган на Минесота приема голяма полицейска реформа. Новият компромисен закон включва на забрана на полицейското сдържане.

Червени щати: Консервативни щати (Сухоземна сила/ Хартленд)

Ето как могъщите елити на "червените" (традиционно републикански) щати изглеждат. Отново, някои от тях могат да подкрепят демократите, но експертите ги считат за стабилни в преференциите им.
Важно е да се отбележи, че някои политици и представители на Републиканската партия са предразположени срещу президента Доналд Тръмп.

1. Айдахо:

Сенатори: Майк Крапо (републиканец), Джим Риш (републиканец).

Губернатор: Брад Литъл подкрепя Тръмп. То е един вид американски каубой от старата школа. Беше обвинен, че не харесва транссексуалните, защото забрани на транссексуалните жени и момичета да играят спортове заедно, на базата на "пола" си, както и да променят по желание пола в документите си.

2. Юта:

Сенатори: Майк Лий (републиканец), Мит Ромни (републиканец).

Губернатор: Гари Хърбърт е за президента Тръмп. Следващите губернаторски избори ще се проведат в Юта на 3 ноември. Въпреки това, Хърбърт няма да бъде номиниран, а ще гласува в подкрепа на колегата си Спенсър Кох, който е либерален републиканец и изглежда повече като демократ в критиките си срещу Тръмп.

3. Уайоминг:

Сенатори: Майк Ензи (републиканец), Джон Барасо (републиканец).

Губернатор: Марк Гордън е за Тръмп.

4. Северна Дакота:

Сенатори: Джон Хоевен (републиканец), Кевин Крамър (републиканец).

Губернатор: Дъг Бургум. Няма кой знае какви анти-тръмпистки атаки, губернаторът е спокоен. Но наскоро имаше скандал в Републиканската партия по ЛГБТ въпросите. Бургум критикува резолюция срещу ЛГБТ, която беше приета от стотици делегати от партията му, наричайки я обидна и разделяща. Резолюцията казва, че много ЛГБТ действия са нездравословни и опасни, а понякога застрашаващи или съкращаващи животи, както и заразяващи обществото като цяло.

5. Южна Дакота:

Сенатори: Джон Тюн (републиканец), Майк Раундс (републиканец).

Губернатор: Кристи Ноем. Красива жена, която разбира се, е за Тръмп. Срещу абортите. Срещу зависимостта на Съединените щати от чуждестранен петрол. По международните политики е срещу Обама. Подкрепя Тръмп за проблема с имигрантите.

6. Тексас:

Сенатори Джон Корнин (републиканец), Тед Круз (републиканец).

Губернатор: Грег Абът е за Тръмп. Еманацията на традиционна Америка. Човек в инвалидно положение (парализиран след като дърво пада на него докато тича), което не му пречи да бъде много активен политик. Абът започва 31 съдебни дела срещу администрацията на Обама. Когато е попитан какво представлява работата му, Абът казва:

"Влизам в кабинета си сутрин. Съдя Барак Обама и после се прибирам у дома."

Абът съди Агенцията за защита на околната среда, Министерството на здравеопазването и социалните услуги (включително предизвикателствата на Обамакеър) и Министерството на образованието, измежду всички други.

Съдебните дела включват стандартите за въглероден диоксид, здравната реформа, транссексуалните права и други. Абът съди и Сони. Тексас е първият щат в страната, който съди компанията Сони BMG за нелегален шпионски софтуер.

Абът се подиграва и "тролва" нюйоркския губернатор Куомо, изпращайки покани на нюйоркчаните, които притежават оръжия, да дойдат в Тексас, където са добре дошли (тъй като Куомо е против оръжията рязко, което дразни много американци). Абът предлага закон срещу сексуалните играчки в Тексас. Против ЛГБТ хората и не насърчава носенето и отглеждането на деца от тях.

7. Оклахома:

Сенатори: Джим Инхоф (републиканец), Джеймс Ланкфорд (републиканец).

Губернатор: Кевин Стит е за Тръмп. Той е от племето на чероките. В продължение на дълго време отрича сериозността на Ковид-19, подобно на президента.

8. Мисисипи:

Сенатори: Роджър Уикър (републиканец), Синди Хайд-Смит (републиканец).

Губернатор: Тейт Рийвс е за Тръмп. В младежките си години принадлежи на студентско братство, което дори използва символите на Конфедерацията на южните щати. Финансов анализатор по професия. Той също е от отричащите Ковид-19 и призовава за вяра само в силата на молитвата.

9. Алабама:

Сенатори: Ричард Шелби (републиканец), Дъг Джоунс (демократ).

Губернатор: Кал Иви - за Тръмп. Приятна стара жена в отлични отношения с президента.

10. Тенеси:

Сенатори: Ламър Александър (републиканец), Марша Блекбърн (републиканец).

Губернатор: Бил Лий е за Тръмп. Бизнесмен. Срещу абортите. Абсолютен трол - предлага установяването на Ден на Нейтън Форест (създателят на расистката Ку Клукс Клан). Лий обявява, че ще подпише закон, който да гарантира, че данъкоплатците ще пордължат да финансират религиозните приюти и агенции за безпризорни деца, дори и ако те изключват ЛГБТ семействата и други, на базата на религиозни вярвания. Компанията Амазон не подкрепя закона и критикува Лий.

11. Западна Вирджиния:

Сенатори: Джо Манчин (демократ), Шели Муур Капито (републиканец).

Губернатор: Джим Джъстис е за Тръмп. Републиканец, но е бил демократ от 2015 до 2017 година. Той е наследник на въглищен бизнес. В много отношения, като ЛГБТ има либерални възгледи.

12. Индиана:

Сенатори: Тод Йънг (републиканец), Майк Браун (републиканец).

Губернатор: Ерик Холкомб - републиканец. Заменя през 2017 година като губернатор Майк Пенс, който става вицепрезидент на САЩ. Няма отличителни черти.

13. Южна Каролина:

Сенатори: Линдзи Греъм (републиканец), Тим Скот (републиканец).

Губернатор: Хенри Макмастър. По време на президентската кампания през 2016 година, Макмастър е от ранните и яростни поддръжници на Тръмп. В подкрепа на оръжията твърдо. През 2018 година Макмастър предлага да изпрати войници от Националната гвардия на Южна Каролина за да помогнат на Тексас в борбата с незаконната имиграция и наркотрафика.

14. Канзас:

Сенатори: Пат Робъртс (републиканец), Джери Морън (републиканец).

Губернатор: Лаура Кели. Тя критикува Тръмп за мерките срещу коронавируса. Въпреки, че отношенията им са топли, а самият Тръмп я похвали за бързите и навременни противоепидемиологични мерки.

15. Мисури:

Сенатори: Рой Блънт (републиканец), Джош Хоули (републиканец).

Губернатор: Майк Парсън е за Тръмп. Парсън подкрепя Мит Ромни на изборите през 2012 и Доналд Тръмп на тези през 2016 година.

16. Арканзас:

Сенатори: Джон Буузман (републиканец), Том Котън (републиканец).

Губернатор: Аса Хъчинсън подкрепя политиката на Тръмп, въпреки, че е критична за стила и маниера на някои от изявленията му.

17. Аляска:

Сенатори: Лиза Мурковски (републиканец), Дан Съливън (републиканец).

Губернатор: Майк Дънлеви е за Тръмп и подкрепя инициативите му.

Колебаещи се щати: Между Земята и Морето (електорален Римланд)

1. Масачузец:

Сенатори: Елизабет Уорън (демократ), Ед Марки (демократ).

Камара на представителите (мнозинство): Демократи.

Губернатор: Републиканецът Чарли Бейкър. Въпреки, че е републиканец, в много отношения той е против Тръмп. Така например, той активно подкрепя абортите и критикува инициативата на Тръмп за отделяне на абортите от клиничните пътеки. Един от малкото, които бяха срещу номинацията на Брет Кавано за Върховния съд на САЩ. Подкрепя импийчмънта на Тръмп.

2. Мериленд:

Сенатор: Бен Кардин (демократ), Крис ван Холен (демократ).

Камара на представителите (мнозинство): демократи.

Губернатор: Републиканецът Лари Хогън. Той критикува Тръмп. Смята, че умерените, т.е. тези, чиито възгледи съвпадат с демократите, скоро ще имат шанс да преоирентират Републиканската партия, която се е преоблякла в "дясно".

3. Монтана:

Сенатори: Джон Тестър (демократ), Стийв Дейнс (републиканец).

Камара на представителите (мнозинство): републиканци.

Губернатор: Стийв Бълок е демократ. Срещу Тръмп. Бълок подкрепи Хилари Клинтън през 2016 година, но не е съгласен с опозицията й срещу въглищната индустрия, защото тя е много важна за Монтана. Не участва на Демократическата национална конвенция през 2016 година, позовава се на работата си като губернатор.

По време на президентските първични избори в Монтана, Бълок остава неутрален. На 5 април, 2018 година Бълок отказва да разположи войници от Националната гвардия от Монтана на мексиканската граница, каквато е волята на президента, обявена в Туитър. През юни 2018 година прави силен протест срещу политиката на администрацията на Тръмп за разделяне на семействата на мексиканската граница. Бълок подкрепя хомосексуалните бракове. Започва кампания срещу Тръмп в Монтана.

4. Луизиана:

Сенатор: Бил Касиди (републиканец). Джон Кенеди (републиканец).

Камара на представителите (мнозинство) - републиканци.

Губернатор: Джон Бел Удуардс е демократ. Едуардс е делегат на Обама на Националния демократически конгрес през 2012 година. Едуардс подкрепя Хилари Клинтън на изборите през 2016. За ЛГБТ, въпреки, че е против абортите.

5. Аризона:

Сенатори: Кирстен Синема (демократ), Марта Максали (републиканец).

Камара на представителите: един републиканец повече от демократите.

Губернатор: Дъг Дъчей е републиканец. За Тръмп и против Обамакеър. Той е против премахването на статуите на Конфедерацията в Аризона. Първоначално е против ЛГБТ, но после се укротява. Критикуван е за слабите мерки за Ковид.

6. Кентъки:

Сенатори: Мич Макконъл (републиканец), Ранд Пол (републиканец).

Камара на представителите: републиканци в мнозинството си.

Губернатор: Анди Бешеър е демократ, в подкрепа на ЛГБТ. Имал е конфликти с Тръмп за мигрантите и Ковид-19. Като цяло не е за Доналд Тръмп.

7. Пенсилвания:

Сенатори: Боб Каси-младши (демократ), Пат Томей (републиканец).

В Сената и Камарата на представителите, републиканците имат мнозинството.

Губернатор: Том Уолф е демократ. Критик на Тръмп по въпросите на здравеопазването. Критикува Тръмп за опитите за публични мероприятия при Ковид-19 кризата.

8. Охайо:

Сенатори: Шерод Браун (демократ), Роб Портман (републиканец).

Губернатор: Майк Деуайн е републиканец, за Тръмп. Той е стирктен в мерките за Ковид-19. Срещу абортите и ЛГБТ браковете, но също така и срещу оръжията.

9. Айова:

Сенатори: Чък Грейсли (републиканец), Джони Ернст (републиканец).

Камара на представителите: републиканците в мнозинството.

Губернатор: Ким Рейнолдс е републиканка, срещу абортите. През 2018 година Рейнолдс описва хомосексуалните бракове като "решен" въпрос и заявява, че не се счита за задължена да следва платформата на републиканците в Айова, която забранява еднополовите бракове.

Чрез съдебните си назначения Рейнолдс мести Върховния съд на Айова в консервативна посока. Скептична за Ковид.

10. Вирджиния:

Сенатори: Марк Уорнър (демократ), Тим кейн (демократ).

Камара на представителите: демократи в мнозинството си.

Губернатор: Ралф Нортмън е републиканец. Твърдо против Тръмп по миграционните въпроси. Подкрепя ЛГБТ, транссексуалните права и тнт. Заяви, че когато слуша Тръмп му се струва, че чува егоцентричен и нарцистичен маниак. С наближаващите избори Нортман каза, че ако Доналд Тръмп помага на Вирджиния, той ще работи с него.

11. Северна Каролина:

Сенатори: Ричард Бър (републиканец), Том Тилис (републиканец).

Камара на представителите: републиканци в мнозинството.

Губернатор: Рой Куупър е демократ и критик на Тръмп. Кандидатурата му е подкрепена от Хилари Клинтън.

12. Джорджия:

Сенатори: Дейвид Пердю (републиканец), Кели Лоефер (републиканец).

Камара на представителите: републиканци в мнозинството.

Губернатор: Брайън Кемп е републиканец. Скептичен за Ковид-19. Като цяло подкрепя всичко за Тръмп.

13. Флорида:

Сенатори: Марко Рубио (републиканец), Рик Скот (републиканец).

Губернатор: Рон Десантис. Написал е книга, в която критикува политиките на Барак Обама и е съюзник на президента Доналд Тръмп. Десантис често е критикувал разследването на Робърт Мълър за руската намеса на президентските избори от 2016. Против абортите и марихуаната. В подкрепа на Израел, против Куба и Иран.

14. Мичиган:

Сенатори: Деби Стабньо (демократ), Гари Питърс (демократ).

Камара на представителите: републиканците са с един повече от демократите.

Губернатор: Гретчен Уитмър е демократ. Срещу Тръмп. През февруари тя беше избрана да даде демократическия отговор срещу речта на Тръмп за състоянието на съюза през 2020 година. Демократите се надяваха, че гласът й ще увеличи шансовете за победа в щата.

15. Небраска:

Сенатори: Деб Фишър (републиканец), Бен Сасе (републиканец).

Камара на представителите - републиканци.

Губернатор: Пийт Рикетс е републиканец. Про-Тръмп. Рикетс критикува импийчмънта на Тръмп. Против марихуаната, за смъртното наказание.

16. Ню Хемпшър:

Камара на представителите - демократи.

Сенатори: Джейн Шахийн (демократ), Маги Хасан (демократ).

Губернатор: Крис Сунуну е републиканец. Като умерен републиканец често има средно мнение. Така например, той не е срещу правото на аборт, но не подкрепя финансирането му. По миграцията е против твърдите инициативи на Тръмп, но и срещу заселването на сирийски бежанци в САЩ. За ЛГБТ хората, но против марихуаната.

Конспирацията на 11 либерали

Трябва да се отбележи, че 11 демократични губернатора вече заговорничеха срещу президента Тръмп.

Тяхната коалиция осъди настоящия президент като "заплаха за демокрацията", както и организатор на "измама с бюлетини" и, разбира се, "расист".

Тази коалиция от 11 кубернатори включва:

- прогресивната бисексуална Кейт Браун от Орегон.

- яростният опонент на Тръмп, Джей Инслий от Вашингтон.

- губернаторът на Калифорния, който подкрепя легализацията на наркотиците и е ЛГБТ активист.

- Фил Мърфи от Ню Джърси.

- Гретчен Уитмър от Мичиган.

- Тони Евърс от Уисконсин.

- Тим Уолц от Минесота.

- Ралф Нортъм от Вирджиния.

- Стийв Сисолак от Невада.

- Осъденият поддръжник на абортите и ограничаването на оръжията, Мишел Лужан Гришам от Ню Мексико.

Разделението сред "червените"

Докато демократите са като цяло агресивни и враждебни към Тръмп, което се изразява и в твърдото му отхвърляне, републиканците, които са партийни другари на президента, са по-разнообразни в мненията си за държавния глава.

И така, идеологическите опоненти на Доналд Тръмп са тези републиканци, които са повлияни от неоконсерваторите, "десните глобалисти" и бивши троцкисти, които имат радикално различни политики от президента.

Те не представляват Хартленда, а същата тази "Морска сила" и същите тези либерали, но обличат хегемонистичните си и глобалистки стратегиии в открито империалистки език.

Неоконсерваторите, които се водят от Бил Кристъл открито се противопоставят на Доналд Тръмп, но влиянието им се разпростира и до тези републиканци, които изглеждат лоялни на президента.

Друга категория на "петата колона" сред "червените" щати се представлява от тези политици, които индиректно се подкрепят от глобалистките кръгове.

Например от Уолстрийт, Федералния резерв и други подобни структури, които обещават в замяна на предателството на Доналд Тръмп, амнистия след идването на демократа Джо Байдън на власт, както и определена материална награда.

Най-накрая, най-слабата брънка на републиканците са тези, които се карат с Доналд Тръмп за вторични въпроси в партията, като например вътрешнопартийни несъгласия.

В този смисъл, човек ясно може да види определено разделение в американския Хартленд.

Социалните групи и техните идеологически маркери

Социалните мрежи също трябва да се добавят към тази карта, която очертахме. Демократите се подкрепят не само от населението на "сините", т.е. "либералните" щати, но и като цяло от жителите на големите градове, афро-американската популация и голяма част от латиноамериканците, които са убедени от демократическата пропаганда, че Доналд Тръмп е подкрепян от "расисти" и поддръжници на "расовото неравенство".

И именно в тази градска среда феминистките сантименти са доминиращи. В градовете са концентрирани и поддръжниците на ЛГБТ хората.

Там са пост-хуманистите, технократите и постмодернистите, които идеологически се присъединяват към тях.

Като цяло, градската младеж има тенденция да бъде по-демократична и да следва екстремна лява идеология, в духа на Бърни Сандърс. Тръмп го отрича, но обикновено това не играе значителна роля в изборния процес.

Въпреки това, именно градската младежка среда, конкретно крайното и екстремистко крило като терористичните групи Антифа, Блек лайфс матър и разни анархисти, е тази, която излиза на преден план при градските бунтове. Тя е важната сила, която се използва за "цветната революция", която избухна в Съединените щати в навечерието на изборите, не без подкрепата и то директно, на демократите, тоест на сините.

От друга страна, "Коренна Америка" в допълнение към самите "червени щати", симпатизира на Доналд Тръмп.

Това важи за религиозните групи - основно евангелисти, мормони, баптисти и други протестанти. Към тях се присъединява и прослойката от фермери и жители на малки градчета.

Отделна категория на подкрепа за американския Хартленд са силните поддръжници на Втората поправка на конституцията, които са наясно, че заплахата, която демократите представляват за традиционната американска идентичност, свързана с оръжията, е факт.

Към тях се присъединяват противниците на хомосексуалните бракове, безразборните аброти и представителите на движението в подкрепа на живота (правото на неродените деца да живеят, бел.р.).

Като цяло можем да кажем, че консервативна Америка или по-точно "белите консерватори" ще отидат да гласуват за Доналд Тръмп, защото неоконсерваторите принадлежат към лагера на глобалистите, които са враг.

Следователно, можем да добавим и социално измерение към географските контури на електоралната геополитика, която допълна картинката на поляризираното американско общество и с идеологически фактори.

Без съмнение, това ще повлияе както на изборите на 3 ноември, така и на неизбежното, което ще последва, та чак до избухването на пълномащабна гражданска война.

Почвата за "цветната революция"

За да разберем това, което ще се случи след 3 ноември, нека да погледнем как американският електорален процес работи като цяло в днешно време.

Съединените щати се различават от повечето други демокрации по това, че нямат независима избирателна комисия, която да утвърди финалния брой на гласовете.

Решават щатите. И много зависи от губернаторите.

Грубо казано, всеки щат има изборен екип от всяка партия. Ако щатът бъде спечелен, например от републикански кандидат, щатският губернатор трябва да подпише сертификат, който гарантира годността на екипа от електори.

Без подписа на губернатора и щатския печат, акредитивите на електорите са невалидни.

Всички освен два щата имат политика на принципа "победителят взима всичко". Щатите Мейн и Небраска имат малко по-различни и сложни принципи на разпределение на гласовете.

Избирателите ще трябва да гласуват в собствените си щати на 14 декември. Заедно на федералния мащаб, те никога не се събират.

Чак на 6 януари, когато двете камари на Конгреса се събират, под председателството на вицепрезидента на Съединените щати, ще се направи последно броене на гласовете на всеки щат.

Само тогава победителят на американските президентски избори се обявява официално.

Преди, всички тези детайли се смятаха за маловажни, защото страната знаеше името на победителя в нощта след обществения вот. Но тези избори са специални.

В допълнение към интензивната конфронтация между републиканци и демократи, се намесва и друг фактор - коронавирусът.

Под претекста на борба с епидемията, демократическите губернатори в техните щати активно налагат гласуване по пощата.

Хвърлянето на бюлетини по този начин, които при липсата на централизирана избирателна комисия не могат да бъдат проверени, е лесно.

Ето защо Доналд Тръмп от толкова отдавна нарича плановете на демократите опит за създаването на хаос.

Трябва да се вземе под внимание, че поддръжниците на демократите подкрепят рестрикциите за коронавируса, а тези на Доналд Тръмп, обикновено не ги.

В резултат на това, хората, които ще гласуват на живо в секциите, ще са по-скоро за Доналд Тръмп, а тези, които гласуват по пощата, ще са по-скоро за Байдън.

Въпреки това, данните от изборните секции ще са известни почти веднага, както американците са свикнали, докато броенето на гласовете по пощата може да отнеме поне една седмица.

В резултат на това, много вероятно е в нощта на изборите Доналд Тръмп да има всяко основание да обяви своята победа.

Демократите обаче, няма да я признаят, докато чакат за пощенските бюлетини и преброяването им.

В отговор на това, републиканците ще ги обвинят в манипулации и нагласяване на вота.

В резултат, не само, че ще се акумилират напрежения по време на изборната кампания и няма да се отпуснат на първия ден след изборите, но и напротив, те ще достигнат до критични стойности.

Това ще създаде плодотворна почва за демократите, които ще използват технологията на цветните революции - горещи и агресивни тълпи ще започнат да се бунтуват срещу "узурпатора" Доналд Тръмп за да повлияят на броенето на гласовете в "правилната" посока, или пък, за да го принудят да признае загуба.

Пощенското гласуване при децентрализираната американска избирателна система е в полза на този сценарий при настоящата ситуация.

Не е случайност, че тези, които имат опити в организирането на "цветни революции" - неоконсерваторите, хората на бившата администрация на Барак Обама и, разбира се, Джордж Сорос, се събраха в лагера на опонентите на Тръмп.

Спомнете си, че тези хора, обединени в Проекта за плавен преход на властта през август, презентираха няколко сценарии на смяна на Тръмп по време на "цветна революция".

Що се отнася до Джордж Сорос, не само левите радикали от Антифа и Блек лайфс матър са свързани с него.

От 2015 година насам, неговите структури щедро спонсорират правилните хора при избирането на окръжни прокурори в Съединените щати.

През тазгодишните протести, подобни прокурори вече се доказаха като оневиняваха и защитаваха агресивните плячкаджии.

В правилния момент, тази мрежа и други агенти на влияние, включително и на щатско ниво, могат да парализират правоохранителните агенции.

Отменяне на изборите и правна война

От друга страна, демократите не изключват и друг сценарий. В определен брой щати, включително ключови, "колебаещи се" като Пенсилвания например, губернаторът е демократ, а законодателният орган се контролира от републиканците.

В резултат на това, на теория, на фона на протестите, натискът над тези, които броят гласовете, както и многото съмнения за фалшиво пощенско гласуване, може да се окаже, че броенето на гласовете щес е забави или забие в легални процедури.

В допълнение към това, може да се случи тъй щото демократическите губернатори да верифицират някои избирателни списъци, докато щатските законодателни органи, които се държат от републиканци, други списъци.

В резултат на това, ще бъде невъзможно да се броят гласовете на електорите и тогава президентът ще трябва да се избира пряко от Камарата на представителите.

Демократите имат мнозинство в нея, но от началото на следващата година, съставът й ще бъде подновен, защото на 3 ноември значителна част от конгресмените ще се избират.

В същото време, избирането на президент в Камарата на общините трябва да се случи по принципа: един щат - един глас.

Но ако съставът на Камарата на представителите е разделен в щатски делегации, републиканците, тоест Тръмп, могат да спечелят с леко предимство.

От друга страна, последният път, когато президент е бил избиран по този начин е през 1824 година.

Подобен сценарий е теоретически възможен, но малко вероятен и остава припомняне на изнудването демократическия електорат, че Доналд Тръмп уж бил готов "да вземе властта" като се изплюе на волята на избирателите.

Въпреки това, дискусията на този сценарий демонстрира една специфична черта на американската политическа система. Този сценарий може да се приложи ако законът и по-точно, Дванадесетата поправка на американската конституция, се интерпретира по много специфичен начин.

Американската правна система е много комплексен феномен, докато правните прецеденти и интерпретациите на адвокатите играят много важна роля.

Повечето американски политици имат образование като адвокати. Войната на правните интерпретация - правната война - ще създаде условията още по-голям хаос в обществото, където всяка партия ще разчита на собствената си интерпретация на закона, обвинявайки другия, че го нарушава.

Назначението на нов върховен съдия от страна на Доналд Тръмп също ще помогне.

През 2000 година, при спорна ситуация във Флорида, именно Върховният съд даде на Джордж Буш ключовете на Белия дом, когато се изправи срещу Ал Гор.

Демократите вече поставят под съмнение легитимността на назначението на протежето на Тръмп, съдия Ейми Кони Барет като нов върховен съдия.

Тест за суверенитет

Всичко това ще създаде ситуация на изключително объркване, при което употребата на традиционните за Съединените щати механизми за разрешаване на спорове - чрез правни процедури и манипулацията на сложна система от проверки и баланси на федерално и щатско ниво - само ще засили взаимното отчуждаване на американския Хартленд и бастионите на Морската цивилизация.

Не е трудно да си представим ситуация, при която някои градове и щати признават президента Тръмп, а други Байдън.

При тези обстоятелства, една децесионистка интерпретация на суверенитета в духа на Карл Шмит ще стане особено релевантна към случая на САЩ.

Суверенен ще бъде този, който може да действа независимо при изключителни обстоятелства.

Това може да бъде Доналд Тръмп, ако го подкрепят армията и разузнавателните служби.

Но може да бъде и обратното - другият полюс да постави претенцията си за суверенитет, установявайки либерална диктатура.

И в двата случая, това няма да излекува духа на американското общество. нито една страна (особено либералите, които са най-яростни) не е готова да признае победата на другите ценности и геполотически полюс.

Изследване от 1999 регистрирани избиратели, проведено от YouGov показва, че почти половината - 47 процента, не са съгласни с идеята, че изборите ще бъдат честни и справедливи.

А малко повече от половината - 51 процента, като цяло не са съгласни с този, който е легално избран за президент на Съединените американски щати.

Освен това, според резултатите от анкета от 1505 избиратели, също на YouGov, 56 процента от американците са заявили, че очакват "увеличаване на насилието в резултат на изборите".

Друго изследване казва, че повечето пълнолетни американци вярват, че страната е "на ръба" на втора гражданска война.

От тях, 40 процента са напълно съгласни с това твърдение, а още 21 процента са частично съгласни.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели