/Поглед.инфо/ „Чуйте ме ясно: Америка не е расистка държава.“
Така заяви сенатор Тим Скот, чернокож републиканец, в телевизионното си опровержение на обръщението на Джо Байдън към Конгреса.
Запитан на следващия ден какво мисли за изявлението на сенатор Скот, Байдън каза, че е съгласен.
"Не, не мисля, че американският народ е расистки", добави президентът.

Вицепрезидентът Камала Харис също се съгласи със Скот:

- „Не, не мисля, че Америка е расистка държава.“

Това, което прави тези отхвърляния на обвиненията в расизъм срещу Америка значими, е, че и Джо Байдън, и Камала Харис казаха обратното, след като полицаят Дерек Шовин беше осъден за убийството на Джордж Флойд.

Байдън по-рано беше нарекъл смъртта на Джордж Флойд „убийство (което) разкъса завесите за целия свят, за да види системния расизъм ... който е петно върху душата на нацията ни“.

Харис беше казал почти същото:

„Америка има дълга история на системен расизъм. Чернокожите американци - и в частност чернокожите мъже - са били третирани през цялата ни история като по-малко от хора."

Но коя е преобладаващата гледна точка на Байдън и Харис относно моралния характер на страната, която са избрани да ръководят?

Порочна клевета ли е твърдението, че Америка е „расистка държава“, както смята сенатор Скот. Или душата на Америка, както казаха Байдън и Харис, е толкова опетнена от „системен расизъм“, че тази страна се отнася към чернокожите американци „като към по-малко от хора“ през 400-те години от съществуването си?

Америка била ли е проклятие за 40-те милиона чернокожи хора, чийто брой се е умножил 10 пъти след премахването на робството през 1865 г., и чиито свободи и материален просперитет са нараснали съответно?

Или Америка е била благословия за чернокожите?

Това не е просто въпрос.

Тъй като противоречивите коментари на президента Байдън и вицепрезидента Харис отразяват идеологическо разделение в собствената им коалиция по най-основния въпрос: добра страна ли е Америка?

И преди сме били на този терен.

Между категоричната победа на Линдън Б. Джонсън през 1964 г. и разпадането на президенството му през 1968 г., Демократическата партия се раздели на три фракции, всички от които, воюващи помежду си.

Имаше го естаблишмънтът на Линдън Джонсън и Хюбърт Хъмфри, който контролираше президентството и партийната машина. Имаше ги и тандемите Робърт Кенеди-Джийн Маккарти-Джордж Макгавърн, който бяха анти-естеблишмънт и противници на войната вляво.

Имаше го и десният популистки блок на Джордж Уолас, подкрепян от милиони развяващи националното знаме демократи в северните индустриални щати и южните диксикрати, които мразеха левите радикали на културни и патриотични основания.

Тази Демократическа партия се разпада в конгресната зала и по улиците на Чикаго през август 1968 г., отваряйки вратата към ерата на Републиканската партия на Ричард Никсън и Роналд Рейгън.

Днешната Демократическа партия обхваща три подобни блока.

Съществува либералният естаблишмънт на Джо Байдън, който контролира медиите, академичните среди, Конгреса и администрацията.

Има и едно прогресивно-социалистическо крило на Бърни Сандърс-Елизабет Уорън-Александрия-Окасио Кортез. И днес има нова войнствена и радикална трета сила.

В редици на тази трета сила са Блек лайфс матър, Антифа и протестиращите, които горят националния флаг, събарят статуи, паметници и надгробни плочи, нападат ченгета, подлагат магазини на грабеж и плячкосване и се бунтуват на воля.

Това е „Отмени леда!“ и „Дефинансирайте полицията!“ фракцията на партията, която мрази старата Америка и подкрепя отворените граници, за да я промени завинаги.

Този анархичен елемент е подложен на морална санкция от журналисти и политици, които споделят злокачественото му виждане за американската история.

Изявленията на президентския тандем Байдън-Харис за осъждането на Шовин беше съобразен с това да се харесат на тази тълпа.

И все пак в обръщението си към Конгреса, Байдън също направи изявление, което звучеше като байдънско плагиатство на тръмписткия национализъм:

„Всички инвестиции в американския план за работа ще се ръководят от един принцип: Купувайте американското!"

“Американските данъчни долари ще бъдат използвани за закупуване на американски продукти, произведени в Америка, които създават американски работни места", суфлираше той думите на Тръмп.

Байдън се опитва да задържи единия крак във всеки лагер в своята коалиция, като понякога изглежда, че се съгласява с всички тях.

Проблемът: Докато една част от неговата партия вярва, че Америка е добра и велика държава, заслужаваща лоялност и любов, друга вярва, че страната е расистка в душата си.

Спорде тях, Америка е земя, чийто характер се определя, както някога е било, от белите супремасисти, привилегията и бялата власт над цветнокожите.

Този ляв гняв обаче е частично вкоренен в градския мит.

Помислете само. Миналата година в окръг Колумбия, столицата на страната ни, имаше 200 убийства и 980 застреляни души, предимно чернокожи.

Колко бяха жертвите на мошеници или на дясната група "Горди момчета"?

Можете ли да ръководите държава, за чиято история смятате, че трябва да ни е срам?

И докога американците ще следват лидери, които изглежда се съгласяват с онези, които мразят това, което беше Америка, и да, което представлява тя?

През 2020 г. Доналд Тръмп обедини демократите. Но след като Тръмп си отиде, Байдън трябва сам да обедини обединената си партия.

И нуждата му да се държи понякога като вярващ в расовия обвинителен акт срещу онази Америка, в която е израснал, вероятно не е нещо, което Джо Байдън може да направи надеждно и неограничено.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели