/Поглед.инфо/ Дълбоката държава на Америка и олигархията достигнаха едно цивилизационно завъртане на 180 градуса, при което легитимацията на социалната идеология се прави все повече в легитимираща идеология и на военните.
На фона на най-корумпирания изборен процес в живата американска история, про-терористичната политика на Джо Байдън в Близкия изток оставя редовите членове на армията и американското общество по-пренапрегнати, отколкото през епохата на Барак Обама.
Това по опасен начин се съчетава в комбинация с новата инициатива за идеологическа чистка на армията от така наречените бели супремасисти, под което те имат предвид поддържащите конституцията консерватори. Както Vanity Fair писаха две седмици след инаугурацията на Джоузеф Байдън:
"Лойд Остин нареди проверка във всички родове на въоръжените сили, за да имаме "дълбок разговор" относно проблема. Но всъщност решаването най-вероятно ще изисква по-директни действия".
След почти четири години на относителен мир в Близкия изток при Доналд Тръмп, американската Дълбока държава и подкрепата й за войните и тероризма са отново в менюто, благодарение на подаряването на изборния резултат на Джоузеф Байдън.
Този регион от много отдавна е любим театър на война за неоконсерваторите и неолибералите.
Истинският проблем е липсата на публична подкрепа за военния империализъм, която е като огледало на общественото отбягване на новата културна революция, която се извършва в момента в Съединените щати.
Отново сме принудени да се фокусираме върху сирийския военен театър, тъй като именно там виждаме най-грозните и гнусни опити за връщане към политиките от ерата на Барак Обама, при която терористите от Ислямска държава и терористите-сепаратисти от YPG (кюрдските отряди за самозащита) бяха подкрепяни.
Но вместо да отмени тази наистина антиамериканска и мизантропска политика, американската олигария по циничен начин реши просто да смени идеологията на армията ни.
Това се прави за да се предефинира смисъла на американските катастрофални авантюризми, без да се променя самата политика на авантюризъм.
Това също така представлява и израз на дълбоко проблематичните проблеми в самите Съединени щати също така. Вместо да се изправят пред ролята на финансовите институции и милиардерите олигарси, които ръководят Съединените щати, на лице имаме решение "да караме напред" и да вменим вината за проблемите на Америка на краката на самия американски народ.
"Расизмът", казва ни се, не е институционален феномен, формиращ обществената и корпоративна политика, които исторически благоприятстват тактиките и мотивите за разделяй и владей на олигархията. Вместо това ни казват, че расизмът е "проблем на отношението" на ниво средностатистически нормален американски индивид.
Тероризмът на YPG и Ислямска държава от времето на Обама се връща с Байдън
Барак Обама някога изрази мнението си, че би се радвал много да изкара и трети мандат в стила на Кирано де Бергерак, давайки директиви на някой контролиран от него актив, чрез това, което той описа като "слушалка".
Е, изглежда, че изпълни мечтата си.
В средата на февруари, Daily Sabah отбелязва следното:
"Съвпадайки с встъпването на власт на новата администрация на Съединените щати във Вашингтон, атаките на терористичната организация YPG в северна Сирия видимо се увеличиха, още повече подкопавайки шансовете на страната за мир и надеждата на сирийския народ за стабилност".
Под очевидните директиви на Джоузеф Байдън, пишат оттурския вестник, на 16 февруари кола-бомба уби повече от 20 души при няколко атаки.
Калкулираното зло на тази политика е ясно. Както Daily Sabah отбелязва, Джо Байдън е вкарал бившият американски посланик при коалицията в Сирия от ерата на Обама, Брет Макгърк, отново в играта, връщайки го от пенсия.
Но това, което убягва е именно реалният талант на Брет Макгърк. Неговата работа е да направи така, че да изглежда все едно Съединените щати използват YPG за да се бият с Ислямска държава, когато всъщност играта се развиваше по друг начин.
Тъй като Съединените щати също така подкрепяха Ислямска държава, и тъй като Сирия е суверенна държава, стратегията на Барак Обама, с която се оперираше в Сирия беше една коварна игра.
Ислямска държава щеше да вземе повече земя от сирийския народ, след битките си със Сирийската арабска армия, присъединявайки я като част от своя ислямистки халифат.
Междувременно, американските военновъзудшни сили щяха да защитават окупацията на ислямска държава от сирийски контраатаки под оправданието, че бранят снабдителните линии и силите на кюрдите от YPG.
След това Съединените щати щяха да накарат YPG да дойдат и "да се борят" (в смисъла на професионалната спортна борба) с Ислямска държава за да вземат тази земя, следователно правейки я вече "кюрдска".
Това беше наречено "коалиция срещу Ислямска държава", но реалната цел беше разделението на сирийската държава и създаването на една провалена държава в състояние на перманентна война и конфликти, през която ресурсите могат да се крадат и пренасят, а регионалното развитие може да се държи в хаос.
Ако не можете да развивате собствената си икономика, можете поне да използвате военните за да пречите на другите и да ги държите назад в развитието им.
Подкрепата за тероризма не е просто зло. Тя дори не служи на държавата в чисто макиавелистки смисъл. Не и в една среда на всеобща информиронасто, която е на най-високото си ниво от всички времена.
Навлезли сме в ключова цивилизационна криза в Запада, където продавачите и книжните плъхове успяват да сбъркат традиционното значение на това какво означава "обществена подкрепа" и какво е било някога.
Нещата са се променили значително през последните пет години. Американците са до голяма степен погълнали червеното хапче за гореописаната лудост.
Много американци са напълно съзнателни за факта, че Барак Обама и Джон Маккейн работеха за да изградят Ислямска държава и YPG - и двете терористични организации. Между другото тази лудост от своя страна предизвика и бежанската криза в Европа.
Това, което означава е, че обичайната работа по обичайному, не може да продължи повече така. Че тези игрички ще продължат пред лицето на обществото, означава, че се подкопават американските институции и обществената подкрепа за цялата митологема на САЩ.
Политиката на "помпане и сваляне" на екипа на Байдън
Новият режим на Байдън се основава на идеята, че правенето на политика „помпай и свали“ е печелившото решение. Това са чудесни „игри“ на фондовия пазар, където разходите могат да бъдат екстернализирани и заложените проценти да се възстановят.
Това е обратното на нещо добро обаче, в света на националната сигурност и легитимност, където нещата се печелят трудно, лесно се губят и разходите не могат да бъдат екстернализирани.
Какво имаме предвид? Едно е да се провеждат събрания на акционерите и да се показват завишени цифри, изкривена статистика и недостатъчни проучвания. Вярата, че те представляват нещо реално (макар и да не е така), може да бъде достатъчна, за да надуе стойността на акциите. Тези, които знаят, ще направят малко състояние, преди реалността и законът на гравитацията да се задействат.
Но корумпираните дълбоки държавни политически хакове и мошеници в Америка решиха, че този метод на помпане и сваляне е подходящ и за политиката. Това е опасно в хиперреализма си.
Това ще има широки и далечни последици по отношение на националната сигурност, социалната кохезия и стабилност, както и участието и подкрепата от широките маси. Военните по времето на Обама се смятаха за разбити, както отбелязва Институтът на Брукинг в поне един от няколкото си анализа:
„През април 2015 г. USA Today съобщи за смущаващо, макар и донякъде несъвместимо откритие относно морала на армията. Въпреки шестгодишните усилия от 287 милиона долара, за да направят войските по-оптимистични и издръжливи, армейско проучване установи, че 52 процента от войниците са постигнали лоши резултати по въпроси, които измерват оптимизма, докато 48 процента съобщават, че имат малко удовлетворение или ангажираност към работата си.
Това проучване е само последното от няколко подобни изследвания. Проучване на Центъра за армейско лидерство от 2011 г. установи, че само 26 процента от активните войници смятат, че армията се е насочила в правилната посока, докато през 2014 г. Military Times публикува изследване със зловещо заглавие „Американската армия: Една несигурна и отклонена сила“.
Да се играят типовете игри, които Байдън и дълбоката държава играят, за да се доберат до властта, „чрез кука или мошеник“, както се казва, беше късоглед и глупав гамбит, от който тъканта на американското общество може никога да не бъде напълно възстановена, освен ако военните не предприемат нещо скоро и публично.
Започнали ли са вече?
Когато изборите бяха връчени на Байдън, военните - широко се смята, - очевидно не присъстваха, за да свирят „Слава на началника“ на инаугурацията, и не беше даден поздрав от 21 оръдия.
Ако е вярно, това бяха странни, ако не и поразителни сигнали от военните, че те разглеждат администрацията на Байдън като нещо, което граничи с узурпация на властта, и предупреждение за всеки претендент за ролята на главнокомандващ, че връщане към статуквото за вечни войни няма да бъде прието.
В същото време видяхме паралелен ход за идейно очистване на американската армия от патриоти и за по-дълбоки промени в смяната на новия офицер.
Предстои нова форма на индоктринация, при която бащите-основатели първо трябва да бъдат въведени ритуално като „хора с недостатъци“, преди да може да се обсъди действителното позоваване на съответните идеи на тези лидери.
И все пак самият Пентагон непрекъснато отблъсква предложените от президента Джо Байдън назначения. Докато масовите новинарски медии открито съобщават за това явление през януари, обвинявайки Тръмп, това всъщност продължава. В края на февруари Defense News отбеляза, че:
"В цялата администрация на Байдън 58 лица са номинирани за приблизително 1250 места, потвърдени от Сената [...] До момента са потвърдени само 10 номинирани от правителството - двама, от които са потвърдени във вторник [23 февруари], което изостава значително зад предишните четири администрации, нещо, което Шулман отдава на уникалните обстоятелства пред началото на администрацията. "
Научени уроци
Военните са микрокосмос на самото общество. Общество, което вярва в себе си, има армия, което вярва в мисията на обществото. Хора с висок морал, има военни с висок морал. Общество, което е открито корумпирано и няма легитимност, има армия, която също е открито корумпирана и без легитимност.
Тази армия започва да действа все повече и повече като голямо наемно формирование и дисфункционална класова система в нея между неохотни белачи на картофи и мизантропни специалисти заедно с платени убийци.
Този тип военни могат да работят до степен, докато конфликтите не изискват пълна мобилизация на обществото и не напрягат самата армия. Това може да са конфликти с ниска до средна интензивност само с няколкостотин действително участващи в операции с реални бойни действия.
Всяко общество има легитимираща идеология. Трябва да има известна степен на осезаема реалност, която да свързва легитимиращата идеология с действителните факти на място.
Една от причините, поради които СССР се разпадна, е, че идеологията на социализма все по-често и публично противоречи на съвсем реалната и действителна роля, която ръководителите на комунистическата партия имаха като частни заинтересовани олигарси, които бяха в нея за себе си и сами.
Когато тази реалност изпъкна, обществото се срина. Изискваха се само няколко допълнителни подкупи и тласъци от големия геополитически съперник Съединените щати, за да се изтегли последната нишка, за да се отмени целият пуловер.
Подобна ситуация се случва днес в Съединените щати и техният съперник Китай наистина може да има собствени пръсти в това по подобен начин. Възходът на Байдън и игрите и триковете на корумпираните щатски законодатели и медийният комплекс за фалшиви новини, може да имат за цел да наложат този резултат върху американския народ. Това всъщност може и да прелее чашата най-накрая.
Докато някои малки групи от гласоподавателите на Байдън могат да бъдат заблудени от текущите събития, останалите световни лидери и техните военни началници не са. Те ясно виждат разделение между военните и цивилното правителство. Те виждат, че доброволческата армия на Америка е в период на продължителен крах.
Кой би се включил във все по-безсмислените вечни войни, в страни, за които никой не е чувал, които нямат полза за национална сигурност, и които са издигнати срещу военните и хората от незаконна администрация на Байдън?
Дълбоката държава и олигархията на Америка попаднаха върху един тип цивилизационна форма, където легитимиращата социална идеология, подхранваща Чикагската доктрина, империализма на човешките права и отговорността за защита, все повече се превръща в легитимиращата идеология на самата армия.
Това изисква координация между публичната образователна система, социалните медии и съобщенията за обществени услуги на знаменитости, университетската система и академичните академии за обучение на военни.
Въпреки че всеки брой от тези нововъведени идеи, абстрактно, може да имат някаква основа в истината от критична гледна точка, съмнително е, че тази културна революция в обществото и военните ще намери истинска опора.
За управляващата олигархия в Америка няма проблем с въвеждането на нови идеи в армията, които са критични към историята на страната, стига истинската разрушителна реалност на разбойническите барони индустриалци и финансисти - вчера и днес - да остане извън уравнението. Тази истина, ако бъде оставена незасегната и неоспорена, ще създаде точно онзи разрив между идеология и реалност, който в исторически план е направил всички подобни социални експерименти провал.
Превод: СМ