/Поглед.инфо/ Докато Доналд Тръмп продължава да се опитва да оспори изборните резултати, неговият съперник бърза да обяви първите си стъпки в президентството.
В интервю Байдън каза, че преди всичко планира да промени имиграционното законодателство, като позволи на 11 милиона хора без документи да получат гражданство. Байдън също така обеща да промени коренно екологичната политика на Тръмп; обяви назначаването на бившия държавен секретар Джон Кери за "специален представител на новия президент на САЩ" по този въпрос. Третата стъпка е да се осигури "незабавна помощ" на държавите, засегнати от епидемията от коронавирус.
Първата точка - нелегалната миграция - заслужава най-голямо внимание. Това е болезнено явление за всяка държава. Всички политици обещават на своите избиратели да се борят, но тук напротив: легализацията на нелегалната имиграция се обявява почти за основен приоритет на новото правителство.
Може би това се дължи на продължаващата несигурност относно резултатите от изборите, принуждавайки „партията на Байдън“ да има предвид варианта за Майдан: какво ще стане, ако Тръмп ще успее да докаже масовите фалшификации (които, очевидно, са станали) и да оспори победата на Байдън чрез законови процедури? Тогава 11 милиона души, за които идването на власт на Байдън ще означава не просто пряка изгода, а осъществяване на заветна мечта, ще се превърнат в армия, способна да реши резултата от всяка улична конфронтация. В този случай технологиите на Майдана (чието значение е да осигурят властта на малцинството над мнозинството) ще бъдат доведени до абсолют: основната движеща сила на социално-политическото сътресение в Америка ще бъдат хората, които не са граждани на тази държава.
И най-важното е, че мигрантите, ставайки пълноправни граждани на Съединените щати, ще променят радикално лицето на тази страна. В този случай каква би била реакцията на коренните американци?
Повечето политици на Запад по един или друг начин се борят с нелегалната миграция и ограничават официалната миграция. Съществуват обаче политически сили, които се интересуват от миграцията, фокусирани върху новодошлите, които са придобили паспорти на новата си „родина“ и искат да видят повече съплеменници около себе си. В Германия, например, „Зелените“ са такава политическа сила. Спомням си предизборния им плакат: на първата снимка лидерът на Баварските зелени Клаудия Рот в национална рокля сервира богата трапеза; на втората снимка тя, озарена от щастие, посочва доволните гости, седнали на масата - чернокожи, азиатци и т.н.
Демократическата партия се превърна в такава „партия на малцинството“ в Америка. Социологическите проучвания показват, че мнозинството от белите са гласували за Тръмп, докато Байдън има колосално мнозинство (87%) сред чернокожите, 63-65% сред латиноамериканците и азиатците също са гласували за него. Да, много бели гласуват за демократите, но това донякъде напомня на ситуацията в Украйна, където много руснаци и рускоговорящи, смазани от валяка на пропагандата, подкрепят националистите, а украинците признават първородството на галичаните: те казват, че те са „истински украинци.
Колко силна ще бъде диктатурата на малцинството, ако бъде установена? В крайна сметка мнозинството ще бъде в неравностойно положение (не само политически, но във всички отношения). Всъщност изборът на „несистемния“ Тръмп, който беше възприет като екстравагантен човек в началото на президентската надпревара през 2016 г., беше глас на протест срещу политиката на привилегии за малцинствата, срещу цялата тази „политическа коректност“ с размаха си при Обама.
Сега губещите са убедени, че победата е открадната от тях чрез безсрамна манипулация и тази вяра няма да отслабне. Вече се обсъжда възможността за номинация на Тръмп през 2024 г. и евентуално от новата партия, която той създаде.
Във всеки случай, без значение как ще се развие съдбата на самия Тръмп, Тръмпизмът няма да изчезне, общественото търсене за него ще нарасне. Това означава, че ще има нови лидери, може би без недостатъците на Тръмп. И ще се стесняват ли от методите и средствата на фона на факта, че цялата вътрешна политика на САЩ се е превърнала в борба без правила? В крайна сметка увеличаването на електоралната база за сметка на нелегалните имигранти е техника, нечувана досега за Америка.
Общественото напрежение в САЩ ще се засили. Въпросът е в самата природа на такова явление като нелегалната миграция: не само търсещите щастие от бедните страни се интересуват от него, но и приемащата страна. В системата на капиталистическите социални отношения някои държави ("център") имат остра нужда от евтина, непретенциозна работна ръка от други страни ("периферия"). Въпреки огромната безработица, мигрантите са необходими, за да се наемат нископрофилни работници, за работи, пренебрегвани от местните. Незаконният статус и безправното положение на такива работници позволяват на предприемачите да спестяват пари за заплати и социална защита.
Ако обаче 11-те милиона „пилета на Байдън“ придобият американски паспорти и станат пълноправни граждани, тези предимства ще изчезнат. И е малко вероятно повечето от тях да се съгласят да останат на тежка, нископлатена работа. Американският бюджет ще получи допълнителна тежест от десетки милиони хора, а американската икономика ще се нуждае от нови милиони нелегални имигранти. А работническа Америка (и бяла, и небяла) ще плати всичко. Докога ще продължи нейното търпение?
Веднага след появата на изборните резултати Джо Байдън обеща да обедини американското общество и „да възстанови гръбнака на нацията - средната класа“, но първата му стъпка, планирана от него като президент, води до точно обратния резултат.
И това е ярко доказателство за деградацията на цялата американска социална система, където върховете, за да запазят властта си, са готови да провокират всякакъв вид вътрешна конфронтация.
Изглежда, че Америка я очакват весели времена.