/Поглед.инфо/ В нов анализ за Поглед.инфо Виктория Никифорова от РИА Новости разкрива дълбоките геополитически пластове зад частичното публикуване на досиетата на Джефри Епщайн. Докато светът е вторачен в пикантните подробности за елита, истинският въпрос е кой липсва в списъците и каква глобална катастрофа се опитва да прикрие Вашингтон чрез този контролиран скандал.
Списъкът на „недосегаемите“ и политическото инженерство
Публикуването на документите около покойния сводник на елита Джефри Епщайн предизвика истинско медийно цунами в САЩ и Европа. Списъкът с имена изглежда като „Кой кой е“ в световния елит – от магнати и президенти до холивудски звезди и европейски кралски особи. Въпреки това, при внимателен прочит на редактираните страници, анализаторите на Поглед.инфо забелязват странни липси. Най-фрапантно е пълното отсъствие на Барак Обама. Докато Епщайн е поддържал кореспонденция с почти всеки влиятелен фактор на планетата, името на 44-ия американски президент сякаш е било грижливо заличено или изначално изолирано.
Същата е ситуацията и със семейство Сорос. Въпреки че Александър Сорос е известен с присъствието си на най-високопоставените светски събития, в документите фигурира единствено суха информация за контакт с Джордж Сорос. Липсват и сериозни данни за Питър Тийл, както и за фамилията Байдън. Това избирателно „почистване“ на архивите повдига въпроса: дали досиетата не са се превърнали в инструмент за политическа разправа, в който едни се хвърлят на вълците, а други се подготвят за ролята на „морални спасители“?
Украинската следа и геополитическите интереси на елита
Един от най-любопитните детайли, който убягва на масовия читател, е бележката на Епщайн от 2014 г. до Ариан де Ротшилд. В нея директно се посочва, че „превратът в Украйна би предоставил множество възможности“. Това разкритие потвърждава логиката, че глобалните финансови елити са разглеждали дестабилизацията на Източна Европа не като въпрос на демокрация, а като икономическа плячка. Според материала за Поглед.инфо, „възможностите“, за които говори Епщайн, са били свързани с мащабно ограбване на ресурси и активи под прикритието на геополитически промени.
Докато Бил Гейтс, Бил Клинтън и принц Андрю са подложени на публичен линч, фигури като Обама остават „в бяло“. Има сериозни подозрения, че това е част от по-голям план за преструктуриране на американското политическо пространство. В условия, в които и републиканци, и демократи са компрометирани, фигурата на Обама може да бъде извадена като алтернативен лидер или идеолог на нов „глобален съвет за мир“, който да се противопостави на изолационизма на Тръмп.
Скандалът като димна завеса за икономически колапс
Историческият опит на САЩ показва, че големите секс скандали често служат за маскировка на системни провали. В статията се припомня как аферата „Уотъргейт“ заглуши колапса на златния стандарт на долара през 70-те, а скандалът с Моника Люински отвлече вниманието от финансовата криза през 1998 г. Днес случаят „Епщайн“ изпълнява подобна функция. Докато американците обсъждат детайли от „острова на греха“, те не забелязват галопиращата инфлация, рекордния държавен дълг и прогресиращата дедоларизация на световната икономика.
Анализаторите на Поглед.инфо подчертават, че контролираното изтичане на информация е класическа тактика за управление на кризи. Когато реалността стане твърде болезнена – с бунтове по улиците и икономически упадък – елитът подхвърля на тълпата зрелища. В този контекст дори обещанията на Тръмп да разкрие истината за извънземните се вписват в същия модел на „шумно шоу“, целящо да отклони вниманието от неизбежната финансова катастрофа.
Пътят към глобалното лидерство и новата диктатура
Ако досиетата на Епщайн бъдат използвани докрай за „саниране“ на политическата сцена, крайният резултат може да бъде установяването на нов тип глобално управление. Компрометираните европейски и американски политици ще бъдат заменени от „чисти“ фигури, които обаче са тясно свързани със същите сенчести структури. Изключителната ситуация в САЩ може да доведе до прецеденти, в които конституционни ограничения (като мандатите на президента) се пренебрегват в името на „националното спасение“.
В крайна сметка, досиетата на Епщайн не са просто списък с престъпления срещу морала. Те са геополитическа карта, която показва кои фигури са определени за изгаряне и кои ще продължат да управляват „вселената“ под маската на добродетелта. И докато публиката чака следващата порция разкрития или пристигането на извънземните, реалната власт се преразпределя зад кулисите, далеч от светлините на прожекторите.
Какво мислите: възможно ли е истината за тези архиви да излезе наяве, или те са просто инструмент за преразпределение на властта? Споделете в коментарите!