/Поглед.инфо/ Най-популярната гледна точка за причините за масовите вълнения в Съединените щати е версията за протестите на негърското население срещу дискриминация. Но защо американските полицаи са толкова агресивни, особено срещу чернокожите, и редовно стрелят на месо? И защо чернокожите все още се чувстват като хора втора ръка в САЩ?

„Хората отново излизат на улиците из Съединените щати. Но да не празнуват появата на ваксината или опрощаването на дълговете им. Първото масово излизане от карантина бяха масовите протести срещу полицейското насилие, започнали след линчуването на Джордж Флойд, както и опитите на държавата да потуши възмущението на гражданите. "

Тази част от статията, озаглавена „Пропорционален отговор“, написана от американски журналист, специализиран в изследванията на расизма и неравенството между половете, ясно подчертава основните акценти във всички либерални медии по отношение на настоящите протести. Твърди се, че са виновни полицията и властите, които дискриминират чернокожите. Потиснатото население е излязло на улиците. За да разрешат проблема, белите трябва да се покаят (дори да коленичат - това вече се прави на някои места), да спрат дискриминацията, да ограничат правата на полицията - и тогава всички ще заживеят дълго и щастливо.

В действителност обаче ситуацията изглежда много по-сложна и опасна.

Защо полицията е агресивна

Американските либерали и демократи не обичат бруталността на американската полиция. И не просто жестокостта, а готовността за стрелба на месо, както по престъпниците, така и по заподозрените. Както знаете, САЩ изпреварват другите развити страни по брой на застреляните от полицията хора.

Но има ли вина самата полиция? Да, отчасти те действат грубо заради чувството за безнаказаност, което съществува сред служителите на реда. Още през 80-те години Върховният съд на САЩ постанови, че полицай може всъщност да стреля, за да убие, ако почувства заплаха за живота си. Не, ако заплахата наистина съществува, а именно ако той просто усети нейното присъствие. Съответно, полицейските служители в Съединените щати рядко са преследвани, а още по-рядко са затваряни за убийство на цивилни.

Америка обаче по принцип изпреварва всички страни по брой на смъртните случаи от огнестрелно оръжие. На първо място, защото щатите са лидери и по друг показател - броят на цевите в ръцете на хората. По отношение на глава от населението, това е почти два пъти повече, отколкото в Йемен - страна, силно въоръжена, където се води гражданска война. Просто казано, населението на САЩ, което представлява приблизително 5% от жителите на света, притежава 45% от цялото частно притежавано огнестрелно оръжие в света. И не става въпрос само за хора, които държат оръжие само у дома, за да защитят домовете си - оръжията са притежание на милиони асоциални личности, които ги използват за извършване на престъпления. Съответно, колкото повече цеви има в ръцете на населението в определен щат на САЩ, толкова повече полицаи са убити в този щат. И съответно, толкова повече самите полицаи убиват.

Полицията не може да реши проблема по най-простия метод - да спре продажбата на оръжие на хората. Мнозина са се опивали, но всичките им усилия са спрени от Втората поправка на конституцията на САЩ, приета през 1791 г. („Тъй като добре организирана милиция е необходима за сигурността на свободната държава, правото на хората да притежават и носят оръжие не трябва да се нарушава“) и стоящото в нейна защита оръжейно лоби, което е в същото време важен спонсор на Републиканската партия. И максимумът, който противниците на свободното притежание на оръжие успяха да направят, е да затегне правилата за продажба. Което лесно може да стане чрез закупуване на оръжия от подставени лица (които, например, се използват активно от мексиканските картели, които изпращат свои хора в Аризона и Ню Мексико в супермаркетите за оръжие).

Кой е потиснатият?

Вторият проблем е самата афроамериканска общност. Либералните медии правят черните жертви на произвола и дискриминацията.

Да, днес много черни активисти - спортисти, рапъри и др. - пишат гневни статии в медиите, където говорят за дълбоко вкоренения расизъм в американското общество и всъщност оправдават вандализма, извършен в отговор на „дискриминация“. В действителност обаче няма дискриминация. Афроамериканците имат същите права като белите (или още повече права - положителна дискриминация се налага на американското общество спрямо чернокожите). Проблемът е, че те не могат или не искат да използват правата си по предназначение. Тоест да бъдат пълноценни граждани. И смисълът тук е не просто, че черните обикновено растат в бедни райони, където нямат икономически възможности да влязат в сериозен университет. А, че черните елити и техните съюзници от Демократическата партия всъщност са заинтересовани да гарантират, че афроамериканците не се интегрират в обществото като равностойни и достойни членове.

След победата в борбата за граждански права преди половин век черните елити не успяха или не искаха да променят дневния ред - да преминат към борба за стимулиране на развитието. Много по-просто е да се води битка, отколкото да се действа след това. „Вече 55 години на чернокожите се казва, че всеки им е длъжен - и само ги учат да изискват още повече и да не правят нищо. По този начин те само влошават проблема. И афроамериканският елит се храни от тази борба“, обяснява Андрей Коробков, професор по политически науки в Университета в Тенеси.

Освен това статистиката на „дискриминацията“ е много красноречива. Да, негрите се убиват несъразмерно. Черните обаче убиват повече - според статистиката лъвският дял (над 80%) от междурасовите престъпления между чернокожи и бели са извършени от чернокожите. За сравнение: делът на афроамериканците в САЩ е само около 13%. Не е обичайно да се споменават тези статистически данни, защото черната общност има мощни съюзници - Демократическата партия. И двете сили влязоха в съюз. Черните лидери дават на демократите гласа на афроамериканското население, в замяна на което демократите не се месят в делата на черната общност, осигурявайки ѝ политически покрив и субсидии.

Признайте реалността

В резултат на това Щатите бяха хванати в капан - много неприятен избор. Опитите да се ограничи правото на полицията да стреля, за да убива и като цяло активно използва насилие, може да доведе до масови оставки от полицията. Готовността за атаки срещу полицията в ситуация, в която в САЩ има много хора с оръжие и с ниско ниво на социална отговорност могат да доведат до хаос. Веднага след като в САЩ се случват събития, които парализират или неутрализират полицията, част от населението избухва.

Да, настоящият протест е различен по мащаб от предходните - обаче тази разлика вероятно се дължи на коронавируса.

В САЩ 40 милиона души са безработни или са на ръба да станат такива. Делът на хората, доволни от живота си, падна до нивото от ноември 2008 г. (когато беше пик на финансовата криза). Хората не се гневят само на властите - те изливат гнева си на полицията, която сега следи за спазването на карантинните мерки и традиционно използва сила срещу нарушителите.

Това обаче ще бъде поредното бягство от реалността. Протестите не само ще се повтарят - те ще бъдат засилени само на фона на общата радикализация на американското общество. Радикализацията, която се случва поради масовото обедняване на работническата класа и поради нарастващата популярност на социалистическите идеи сред младите хора (като отговор на растежа на социалното неравенство) и заради закостенелия политически елит на САЩ (само погледнете възрастта на кандидатите за президент).

И ако американският елит продължи да бяга от решаването на ключовите обществено-политически въпроси (трафика на оръжие, черната интеграция, обедняването на работническата класа), тогава настоящите протести могат да прераснат в много по-голям американски бунт. Безсмислен и безпощаден.

Превод: В. Сергеев