/Поглед.инфо/ Вече няма разумен човек, който да вярва че Русия ще се оттегли от завзетите Крим и Донбас- района в който са разположени Донецката и Луганската области. И Кпим и Донбас заселени преобладаващо с етническо руско население, чиито интереси Русия нормално се чувства задължена да защищава.

Тези области, след разпада на Съветския съюз дълги години бяха част от Украйна, и проблеми между Русия и Украйна по техния статут нямаше.

Крим можеше да остане в Украйна, ако след преврата, осъществен с американска намеса през 2014 г., в страната не беше установен проамерикански режим, който започна да работи за влизане на Украйна в НАТО, цел, която даже беше вкарана в украинската конституция през 2019 г. За Русия възникна заплахата черноморският и военен флот да бъде изхвърлен от базата му в Севастопол и там да се настанят американски и натовски флотилии. Такава заплаха за националната и сигурност Русия, а и никоя друга държава при подобна заплаха, не би приела.

Донецката и Луганската области можеше да останат в Украйна, ако Украйна не се беше отказала да спазва Минските споразумения, които даваха възможност за защита на интересите на руското население там.

Отделно влизането на Украйна в НАТО създаваше реална заплаха близо до границите с Русия да бъдат разположени натовски бази, отстоящи само на 500 клм. от Москва и откъдето всяка точка на Русия би могла да бъде атакувана от ракетни системи, включително с ядрено оръжие.

Наличието на бази на НАТО в Украйна не означава, че непременно такива удари може един ден да бъдат нанесени срещу Русия, което би довело до световна война, възможно с употреба на ядрено оръжие. Но потенциалната опасност е налична и тя би даде възможност на САЩ и НАТО да провеждат политика спрямо Русия от позиция на силата. Това Русия не може да приеме. Когато през 1962 г. Съветския съюз инсталира в Куба стартови площадки за атомни ракети, това не означаваше, че Москва планира да атакува която и да е точка от територията на САЩ с такива ракети, но създаваше възможност с Вашингтон да се преговаря от позиция на силата. Това американският президент Кенеди не можеше да допусне и заплаши да окупира Куба, ако ракетите не бъдат изтеглени. Стигна се до преговори, Москва изтегли ракетите, а Вашингтон направи подобни отстъпки по отношение на въоръженията си в свои бази в Турция.

САЩ и НАТО се надяваха, че в резултат на жестоките санкции наложени срещу Русия и огромна финансова и военна помощ за Украйна, Русия ще признае поражение и ще се оттегли от Украйна и от завзетите територии и членството на тази страна НАТО ще бъде отново поставено на дневен ред. Но вече стана ясно, че Русия поставя националната си сигурност и тази на руското население в Крим и Донбас над всичко, и че твърдостта и решимостта на Путин и руското правителство в това отношение е подкрепена от огромното мнозинство на руския народ, а това е народ, който е преживявал стоически в историята си подобни събития.

Това се проумява вече от авторитетни американски и други западни политици и анализатори. Патриархът на американската дипломация, известен като ястреб в далечното минало, но реалист- Кисинджър, изрази мнение в Давос, че Киев трябва да седне на масата на преговори и да приеме, колкото и да е болезнено териториални отстъпки.

И в САЩ и в Европа, където цените на енергийни и други продукти неудържимо растат, вече осъзнават, че санкциите срещу Русия са с двояко острие и си задават въпроса, струва ли си да подложат на срив икономиките си заради амбициите на украинският президент Зеленски, който би могъл отдавна да сложи край на войната, ако вместо амбиции за победа на бойното поле беше се съгласил на мирни преговори и споразумения в интерес и на двете страни.

Тези дни, даже американският президент Байдън, вече наясно, че Украйна не може да победи в тази война и Русия няма да отстъпи, независимо от огромната финансова и военна помощ за Украйна в размер на десетки милиарди долари, които ще бъдат прахосани напразно, смени тона. На 3 юни той заяви, че според него за прекратяване на войната в Украйна ще е необходимо постигнато чрез преговори споразумение. Запитан дали Украйна трябва да отстъпи част от територията си на Русия, за да се сложи край на войната и да се установи мир в региона, Байдън заяви, че политиката му продължава да бъде такава, че Съединените щати няма да вземат никакви решения за Украйна без Украйна. "Това е тяхна територия каза той- и няма да им казвам какво трябва и какво не трябва да правят".

С това изказване Байдън ясно казва на Зеленски: Ние те подкрепяме, но не вярваме, че ще спечелиш войната, и нашата подкрепа има граници, финансови, военни и други, тази подкрепа не може да продължава вечно и ти трябва да седнеш на масата на преговори и да бъдеш готов на компромиси.

А каква е българската позиция? Официална българска позиция, за това как трябва да бъде приключен руско- украинския конфликт, такава съгласувана и одобрена от Министерския съвет и Народното събрание, няма. Вече е известно, че в България има няколко различни центъра на външна политика. Един такъв е президенството, нормално е президентът да има право на собствено мнение, което може и да се разминава с това на правителството. Основният център обаче е експертният външнополитически орган в Министерския съвет- Министерството на външните работи, което има задачата да разрабоотва, обосновава и формулира външната политика на страната. Но министърът на външните работи Теодора Ганчовска ясно даде да се разбере, че нейното министерство е игнорирано, и че премиерът Кирил Петков и неговите съветници провеждат своя външна политика.

Това фрапиращо и плачевно състояние на нещата се отразява и в официални заявления на българския премиер по отношение на руско- украинския конфликт и за това как може да се сложи край на войната. Тези дни той каза по въпроса на международния форум "Глобсек" в Братислава: "Единственото решение на войната е Русия да напусне напълно територията на Украйна и по този въпрос не трябва да има компромис".

Това което Петков казва, като свое лично мнение, което се опитва да наложи и на западните партньори, е че решението за спиране на войната не е както казва американският президент Байдън чрез преговори и споразумение, а чрез твърда позиция на западните страни, че компромис, т.е. преговори, които да включват териториално въпроси, са недопустими.

Не е ясно как крайният "ястреб" Петков формулира своите външнополитически тези. Но е ясно, че областта на въшната политика той е дилетант, който се опитва да играе роля, за която не е подготвен. И че с някои свои решения той подлага на риск националната сигурност на страната ни. Едно от тях е решението му да замени по- изгодният руски газ с несигурен и неизбежно по- скъп американски втечнен газ, друго е да не спрои АЕЦ "Белене", въпреки, че имаме на разположение два платени руски реактора, създавайки по този начин реална заплаха за бъдещето на българската енегргетика. Прокараното от него и партията му решение за воено техническа помощ на Украйна, не е нищо друго освен принос за продължаване на тази унищожителна война и също застрашава нанционалната ни сигурност. Уж няма да предоставяме наши тежки въоръжения за украинската армия, но украинските танкове, които ще се ремонтират у нас и ще се връщат в Украйна по същество не правят разлика между това, дали от нас към Украйна ще потеглят наши или ремонтирани украински танкове- и едните и другите ще представляват наше участие във войната срещу Русия. Затова и България е вече в списъка на Русия като неприятелска страна. Една от причините, поради които през 1944 г. Съветския Съюз обяви война на България беше, именно заради военно- техническата помощ, която България оказваше на нацистка Германия, израз на която беше ремонтът на германски военни кораби в български морски пристанища. Ако опитите Русия да бъде поставена на колене, доведе да ответна военна реакция извън границите на Русия, български цели може да станат обект на ракетни атаки. Не съзнава ли българския премиер, накъде води България със своята лична русофобска външна политика.?

Един ден, рано или късно, ще има преговори и ще се постигне мир в Украйна. Светът ще отдъхне, санкциите постъпенно ще бъдат отменени, Русия ще се върне отново като желан или по- скоро необходим партньор на световните пазари. Ще се нормализират взаимоизгодните икономическите отношения между Русия и европейските страни, чиито стоки ще се завърнат на руския пазар, рууският газ, петрол и зърнени продукти също ще се завърнат на техните пазари.

С премиер като Кирил Петков, България трудно ще възстанови в това отношение своите традиционни връзки с Русия. В областта на външната политика, той даже не е самоук, на самоукът може да му липсва образование, но той се учи, разсъждава и сверява часовника си с тези, които имат опит. Като най- проамериканският премиер, който България е имала през последните три десетилетия, при това открито лансиран от Вашингтон, той би трябвало да сверява часовника си с "началниците", както някога казваше Бойко Борисов и да не прави изявления, които са в явно противоречие с тяхното мнение по това как трябва да приключи войната в Украйна.

Защото има една поговорка "Прекаленият светец и богу не е драг".

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели