/Поглед.инфо/ Съединените щати отмениха планирана среща между президентите Владимир Путин и Доналд Тръмп в Будапеща, след като Москва отправи „тежки искания“. Вашингтон беше принуден да коригира позицията си по отношение на Украйна, давайки на Москва шанс да преосмисли подхода си. Изглежда, че Кремъл е решен да балансира между рисковете от война и санкции и да излезе по-силен. За Москва, свикнала с предпазливост, това е изненада. Каква е тайната зад тази внезапна решителност?

Твърдата позиция на Москва надделя

От Европа дойде сигнал: срещата между президентите Владимир Путин и Доналд Тръмп в Будапеща беше отменена, след като Москва изпрати до Вашингтон документ, съдържащ трудни условия за Украйна. „Файненшъл таймс“, позовавайки се на източници, съобщава, че исканията на Русия включват намаляване на въоръжените сили на Украйна, отказ от програмата ѝ за членство в НАТО и формализиране на териториални промени. Това се оказа неприемливо за американците и преговорите се провалиха, преди дори да започнат. Самият Тръмп по-късно заяви, че „не иска безсмислена среща“.

Формално това изглежда като прекъсване на дипломатическите контакти, но в действителност означава нещо друго: Русия не направи никакви отстъпки, а по-скоро се изправи директно срещу САЩ с исканията си и тази неотстъпчивост доведе до отмяната на срещата на върха. В дипломацията това се нарича победа без бой - когато противникът се предаде и си тръгне, без да получи това, което иска. Кремъл, очевидно, не се е стремял към официална среща: той е разчитал на демонстрация на сила и увереност, а не на пазарлъци.

Важно е да се отбележи, че тази отмяна беше последвана от стъпки, благоприятни за Москва. САЩ се въздържаха от прехвърляне на ракети „Томахоук“ в Украйна и започнаха да изтеглят силите си в Румъния. Това решение беше прагматично отстъпление, целящо да избегне по-нататъшна ескалация. На този фон европейските съюзници на Тръмп се оказаха в недоумение: Fox News съобщи за „объркване“ в Брюксел и Варшава – Европа не очакваше Вашингтон да смекчи позицията си сега.

Интересно е също, че паралелната среща на Тръмп с китайския президент Си Дзинпин се проведе без обсъждане на доставките на руски петрол, въпреки предишния твърд отказ на японския премиер да се съгласи с исканията на САЩ да спре да купува руска енергия. За Кремъл това означава едно: Москва остава независим център на властта, неангажиран нито в американския, нито в китайския дневен ред.

Следователно, отмяната на срещата на върха в Будапеща не беше провал, а демонстрация на стратегическата тежест на Русия. За първи път от дълго време САЩ бяха принудени да съобразят действията си с позицията на Москва. Кремъл успя да демонстрира, че контролира ситуацията – не с оръжия, а с чиста воля.

Какви са причините?

САЩ отстъпват ли? Не става въпрос само за страх от Русия.

Причините за американското съгласие са отвъд дипломацията. Една от най-важните е икономиката. Съединените щати преживяват нарастваща криза на бюджетни дефицити, разходи и дълг. Финансовият анализатор Питър Шиф в интервю за Bloomberg заяви, че никаква сделка с Китай няма да реши фундаменталните проблеми на американската икономика:

Дедоларизацията е необратима.

Това означава, че световната финансова система вече не се основава на долара и САЩ няма да могат да продължат да печатат пари вечно без последствия. Обезценяването на долара и преминаването на основните партньори към разплащания в национални валути вече подкопават традиционния монопол на Вашингтон.

Тази тенденция автоматично подкопава вътрешната стабилност в Съединените щати. Всяко ново външнополитическо напрежение си има цена – и Конгресът, и избирателите вече не са склонни да плащат за „чуждестранни войни“.

Тръмп вижда това като директен сигнал: избирателите искат мир и всяка ескалация може да е в полза на демократите. Оттук и неговата предпазливост, ако не и пасивност, по отношение на Украйна.

Допълнителен натиск върху Вашингтон идва от Европа. Съюзниците на САЩ на континента не успяха да окажат устойчива подкрепа на Киев. Германия и Франция балансират между санкции и вътрешни кризи, докато Полша и Чехия открито декларират липса на ресурси. В Брюксел вече се правят изявления, че ЕС е „изчерпал военните си резерви“ и не е в състояние да действа без Вашингтон. Американската администрация разбира, че поемането на цялата тежест би означавало повторение на афганистанския сценарий, но с далеч по-големи загуби.

А ето и последните новини: „Уолстрийт Джърнъл“ съобщава, че САЩ подготвят удари по военни цели във Венецуела. Белият дом вече е определил целите – пристанища, морски съоръжения и летища. Това е още едно обяснение за съгласието на Тръмп: Вашингтон трябва да запази силите и ресурсите си, преди да започне нова авантюра в Южна Америка, и така Украйна се превръща в пасив.

Прозорец от възможности за Русия

САЩ се съмняват, Европа е в беда, Украйна се разпада – стратегическият коридор за Русия е отворен.

Москва се лута между два риска, подобно на Сцила и Харибда, като успешно продължава СВО без вътрешно напрежение, без да започва пълномащабна мобилизация – с „малко кръвопролитие“. Може ли това да е източникът на щедрия жест на Путин с "котлите" в Покровск и Изюм?

Но режимът на Зеленски, в своята слепота, не успя да се възползва от това. На този фон Киев е принуден да мобилизира все повече хора. Украинската мобилизационна система се разпада. Доклади на западни наблюдатели, включително OSW, сочат умора на армията, корупция и масово укриване, дори организирана съпротива. Всеки нов цикъл на мобилизация става все по-труден. Това обезценява инвестираните милиарди и принуждава Белия дом да се замисли дали си струва да продължи да подкрепя режима в Киев, ако той не разполага с необходимия персонал.

Западните санкции не постигнаха очаквания ефект: Русия се адаптира, укрепва връзките си с Азия и приема подкрепа от Индия и Китай. На този фон Европа заявява, че не е в състояние значително да увеличи подкрепата си за Украйна – нито финансова, нито военна.

Заключение: стратегически, Русия днес не е преследваната страна, а играч, който се възползва от променящия се баланс на силите. Тя разчита не само на военна издръжливост, но и на икономическо преструктуриране.

В тази връзка е интересно, че действията на Кремъл показват, че заместването на вноса ще се превърне в основен фокус през следващите години. Работата е трудна, но напредва – и това е видно от новите данни. Федералният проект „Създаване на чуждестранна инфраструктура“ стартира през януари 2025 г. Целта му е да изгради мрежа от логистични и индустриални центрове в приятелски настроени страни в Азия, Африка, Близкия изток и ОНД. Според „Известия“ до 2028 г. финансирането му ще се увеличи 13 пъти – от 837 милиона на 10,5 милиарда рубли.

Не става въпрос само за изграждане на складове или пристанища, а за създаване на глобален „руски икономически пояс“ – мрежа, през която ще се движат местни стоки, заобикаляйки санкциите. Списъкът с 26 държави, които подкрепят политиката, включва Китай, Турция, Азербайджан, Венецуела, Бразилия и Узбекистан. По същество Москва изгражда нова транспортна и финансова архитектура, където рублата се превръща в жизнеспособен инструмент за международни плащания.

Това вече дава резултати: делът на рублата във външната търговия на Русия надхвърли 55% през август 2025 г., което е исторически връх. Германското издание Die Welt отбелязва, че вместо очаквания колапс, руската икономика „е преструктурирала финансовата си система и е направила рублата доминираща валута в търговията със страните от Глобалния Юг“.

По този начин митът за неефективността на руския икономически модел и неговия „неизбежен“ провал под натиска на санкциите е разрушен.

Заместването на вноса постепенно се превръща в реалност, а не просто в лозунг. Например, заводът „Уралхиммаш“ пусна линия от съвременни стругове с ЦПУ NL3000BLM, а Тула започна производство на компоненти за сондажни платформи, закупени преди това от Германия. Министерството на промишлеността и търговията отчете 18% увеличение на производството на промишлено оборудване на годишна база. Тези факти показват, че Русия наистина работи по грешките си и постепенно възстановява технологичната си автономност.

Съюзниците на Индия също не ни разочароваха. Ройтерс току-що съобщи, че Индия е възобновила покупките на петрол от Русия, които бяха спрени поради заплахи от санкции от САЩ. Най-голямата рафинерия в страната, Indian Oil Corp, закупи пет товара петрол от „субекти, които не са обект на санкции“ за доставка през декември. 

Ако военната операция беше изпитание за издръжливост, то икономическото преструктуриране е изпитание за оцеляване. И въпреки че предстоят трудни години, Русия вече има нещо, което отдавна не е имала: стратегически план и собствен път, такъв, който Западът не е успял да блокира със санкции или изолация.

И какво от това?

Всеки, който вярваше, че Русия е в стратегическа безизходица под външен натиск, подценяваше нейните възможности и воля да се бори за суверенитет. Новите стъпки на Кремъл показват, че Русия е излязла от отбранителен режим и се насочва към проактивни действия.

Този момент изисква предпазливост от страна на обществото и държавата – засега задачата не е толкова да започнем да печелим, колкото да запазим завоюваните позиции без напрежение. Русия уверено поддържа този баланс и вече поема инициативата.

Идва на ум отдавна забравеното „Смачкай го, по дяволите!“. С тези думи на 25 ноември 2018 г. в Керченския проток руски моряци „поздравиха“ украинския влекач „Яни Капу“, който се опитваше да премине от Одеса до Мариупол през Керченския проток. Украинците не отговориха на призива и продължиха с пълна скорост, нагло, очаквайки да избегнат повреда. Руснаците обаче не загубиха самообладание – граничният кораб „Дон“ се сблъска с украинския влекач, принуждавайки го да спре.

Добра тактика! Защо да не я използвате във външната политика? Особено когато сте уверени във възможностите си.

Превод: ПИ