/Поглед.инфо/ Анализът на Владимир Прохватилов разкрива мрачната реалност зад гръмките лозунги на Белия дом за „икономически бум“. Докато администрацията на Тръмп тръби за безпрецедентен разцвет, цифрите сочат към структурна деградация: рекордна безработица, стагнация на индустриалната база и опасна зависимост от инвестиционна монокултура в сферата на изкуствения интелект, която оставя милиони американци зад борда.
Рекордна безработица и „кухите“ работни места: Фасадата на просперитета
През 2025 г. американският пазар на труда навлезе в зона на турбулентност, която мнозина икономисти сравняват с най-мрачните дни на Голямата рецесия от 2009 г. Според данните на авторитетната консултантска фирма Challenger, Gray & Christmas, само за януари работодателите са обявили над 108 000 съкращения – абсолютен антирекорд за първия месец на годината от над десетилетие. В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че това не е случайна флуктуация, а симптом на дълбока несигурност.
Докладите на Министерството на труда на САЩ потвърждават тази тенденция: молбите за обезщетения за безработица растат главоломно, надхвърляйки всички прогнози на анализаторите. Докато официалната риторика се опитва да успокои духовете, реалността на терен е брутална – свободните работни места са на най-ниското си ниво от пандемичната 2020 г. насам. Още по-тревожен е фактът, че близо една трета от обявите за работа в момента са „фантомни“ – те съществуват само в дигиталното пространство, за да поддържат имидж на активност, но зад тях не стои реално наемане.
AI монокултурата – паразитът, който изяжда реалния сектор
Фундаменталният проблем на съвременната американска икономика, наречена „Тръмпономика“, се крие в нейния огромен секторен дисбаланс. Професор Джейсън Фърман от Харвард изнася шокираща статистика: впечатляващите 92% от ръста на БВП на САЩ през първата половина на 2025 г. се дължат единствено на инвестициите в изкуствен интелект (AI) и инфраструктура за центрове за данни.
Без този „дигитален допинг“, реалният икономически растеж на страната би бил едва 0,1% – състояние на клинична смърт за водещата световна икономика. Превръщането на САЩ в инвестиционна монокултура означава, че капиталите се концентрират в шепа технологични гиганти, докато традиционните индустрии умират от глад. Този „растеж без бум“ маскира масовото изместване на чиновнически и оперативни позиции от алгоритми, създавайки армия от „излишни хора“.
Провалът на протекционизма: Как митата на Тръмп удариха американския производител
Един от стълбовете на икономическата политика на Доналд Тръмп – агресивните вносни мита – се превърна в бумеранг, който поразява собствената му индустриална база. Макар президентът да твърди, че митата пълнят хазната и връщат производството у дома, данните на Института за управление на доставките (ISM) рисуват коренно различна картина. Производствената активност се е сринала до 14-месечно дъно, а разходите за суровини летят нагоре именно заради търговските бариери.
Секторът на металообработването, машиностроенето и транспорта съобщава за спад на поръчките с 25-30%. Производителите са притиснати до стената: те не могат да прехвърлят нарасналите разходи върху обеднелия потребител, което води до свиване на печалбите и нови вълни от съкращения. Парадоксално, в опит да „направи Америка велика отново“ чрез протекционизъм, администрацията задушава единствените отрасли, които биха могли да осигурят реална заетост извън Силициевата долина.
Социалният разлом: Дигитално неравенство и концентрация на богатството
Стагнацията в реалния сектор, съчетана с монополизирането на технологичните печалби, доведе до исторически антирекорд в социалното неравенство. Разликата в доходите между най-богатите и най-бедните американци е достигнала чудовищните 18 пъти. Докато нетното богатство на най-горния 1% от населението достига рекордните 32% от общото национално богатство, долната половина на американското общество притежава едва 2,5%.
Екипът на Поглед.инфо обръща внимание на факта, че делът от БВП, който отива за заплати на работниците, е на най-ниското си ниво в 75-годишната история на САЩ. Това означава, че дори когато икономиката на хартия расте, плодовете от този растеж се обират изключително от корпоративния елит и алгоритмите, а не от хората. Инфлацията от 2,4% лесно „изяжда“ анемичния ръст на заплатите от 1,3%, обричайки средната класа на постепенно изчезване.
Геополитически последици: Америка пред лицето на структурна стагнация
Ако сегашният модел на „асиметричен растеж“ продължи, САЩ са изправени пред риск от структурна стагнация в периода 2026-2027 г. Това ще бъде икономика на иновации без работни места и капитализация без добавена стойност. Страната се превръща в заложник на своята „технологична мафия“, която диктува правилата, докато индустриалното ядро на нацията гние.
Вместо обещаното „златно десетилетие“, светът наблюдава как САЩ се затварят в цифровото си гето. Този процес има и тежки геополитически последици – икономика, базирана на софтуерни облаци и борсови спекулации, е много по-уязвима от икономика с реално производство. Бъдещето на Америка изглежда все по-малко като индустриален гигант и все повече като монополна платформа, в която социалният мир е купен с дългове, а реалната мощ е жертвана в името на корпоративните отчети.