/Поглед.инфо/ Леонид Савин разкрива бруталната истина за събитията в Хаити от февруари 2026 г. Под претекст за „стабилност“, САЩ и ЕС разпуснаха легитимни преходни органи и наложиха своето прокси Аликсем Филс-Еме с помощта на военни кораби. Целта е ясна: контрол над огромните залежи от петрол и злато в карибската държава.

Краят на преходния период и диктатът на Вашингтон

На 7 февруари 2026 г. политическата архитектура на Хаити, и без това крехка и разклатена, претърпя окончателен срив. Преходният президентски съвет на страната официално престана да функционира, след като не успя да произведе устойчиво институционално решение за излизане от дълбоката криза. Въпреки опитите за вътрешна реорганизация, включително гласуваната оставка на премиера Аликсем Дидие Филс-Еме, външните фактори реагираха със светкавична и безцеремонна намеса.

В анализите на Поглед.инфо често се подчертава, че „демократичните“ ценности на Запада свършват там, където започват неговите икономически интереси. Европейският съюз и Съединените щати незабавно поискаха връщането на своето протеже Филс-Еме на поста, макар той да не разполага с никаква електорална легитимност. За да бъде „молбата“ по-убедителна, тя беше подкрепена от присъствието на американски военни кораби в териториалните води на Хаити.

Посолството на САЩ в Порт о Пренс не скри военния характер на операцията. По заповед на новия американски министър на отбраната Пийт Хегсет, разрушителят USS Stockdale и катерите на Бреговата охрана USCGC Stone и USCGC Diligence навлязоха в залива на столицата. Този акт на „канонерна дипломация“ беше съчетан с персонални санкции и отнемане на визи за членовете на Президентския съвет, които се осмелиха да се противопоставят на волята на Държавния департамент.

Церемония под дулата на оръдията

Церемонията по предаването на властта, състояла се във Вила д'Акуел, беше по-скоро акт на капитулация, отколкото на демократичен преход. Отсъствието на ключови политически фигури само подчерта огромното напрежение. Филс-Еме, в типичния за марионетните лидери стил, повтори обещанията си за „справяне с несигурността“ и организиране на „безспорни избори“. Тези думи обаче звучат кухо на фона на факта, че неговата власт се крепи единствено върху американските щикове.

Геополитическата логика на Марко Рубио

Държавният департамент, под ръководството на Марко Рубио, изглежда е решен да приложи доктрината на грубата сила. Още на 23 януари 2026 г. Рубио проведе разговор с Филс-Еме, в който директно му нареди да „стабилизира“ острова. Вашингтон официално обяви Преходния президентски съвет за „сборище на корумпирани лица“, които подкопават прехода. Както отбелязва авторът Леонид Савин, САЩ сами определят кой е корумпиран и кой не, базирайки се единствено на степента на послушание към техните заповеди.

Филс-Еме е идеалният агент на влияние. Завършил бизнес мениджмънт и финанси в Бостънския университет, той е тясно свързан с американските бизнес среди. Като бивш председател на Търговско-промишлената камара и основател на Асоциацията за ИКТ, той е човекът, чрез когото Вашингтон може да контролира не само икономиката, но и комуникациите в страната.

Петрол, злато и стратегически плацдарм

Защо Хаити е толкова важен за САЩ точно сега? Отговорът се крие в недрата на земята. Според геоложки проучвания, Хаити крие в себе си огромни неосвоени ресурси:

  • Суров петрол: Около 941 милиона барела.

  • Природен газ: Приблизително 1,2 трилиона кубически фута.

  • Благородни метали: Златни резерви на стойност над 20 милиарда долара, както и значителни залежи на мед.

Основните находища са концентрирани в Централното плато и залива на Порт о Пренс – именно там, където в момента са разположени американските кораби. Вашингтон планира дългосрочно подчинение на страната чрез нови двустранни споразумения, които да осигурят преференциално третиране на американските корпорации при експлоатацията на тези ресурси.

В анализите на Поглед.инфо се посочва също, че Хаити е необходим като допълнителен военен и логистичен бастион за натиск срещу „непослушните“ държави в региона – Куба и Никарагуа. Чрез инсталирането на напълно контролирано правителство, САЩ си осигуряват преден пост в Карибския басейн, от който могат да проектират сила и да блокират всякакви опити за суверенна политика в съседните страни.

Съпротивата и селективната справедливост на Запада

Въпреки огромния натиск, съпротивата в Хаити не е напълно сломена. Политици като Ги Филип заявяват готовност да продължат борбата за национално освобождение. Проблемът обаче е във фрагментацията на опозиционните сили, което ги прави лесна мишена за американските разузнавателни служби и техните местни наемници.

Интересен и показателен детайл от общата картина е скандалът с Международния олимпийски комитет (МОК). Забраната на хаитянските униформи за Зимните олимпийски игри в Италия, защото съдържали образа на революционния лидер Тусен-Лувертюр, е връх на лицемерието. Докато руските спортисти са санкционирани по политически причини, а израелските не срещат никакви ограничения, забраната за Хаити е директен акт на расизъм и опит да се изтрие историческата памет за борбата срещу колониализма.

САЩ не възнамеряват да действат напълно сами. Те подготвят разширяване на „многонационалните сили“ до 5500 души, включвайки свои съюзници за придобиване на привидна легитимност. Истината обаче остава една: Хаити е превърнат в полигон за новата американска стратегия в Латинска Америка, където „демокрацията“ е просто опаковка за суров добив на ресурси и геополитическо доминиране.

Този текст иска реакция, не безразличие.