/Поглед.инфо/ В новия си анализ за Поглед.инфо политическият наблюдател Дмитрий Седов разглежда внезапния завой в риториката на френския президент Еманюел Макрон. Докато доскоро той оглавяваше „коалицията на желаещите“ за военен натиск срещу Русия, днес френският лидер отчаяно търси възобновяване на техническите канали за комуникация с Кремъл. Дали това е искрен опит за европейска автономия или последен опит за спасяване на потъващия политически рейтинг на фона на предстоящия вот на недоверие в Париж?

Внезапното пробуждане на „галския петел“

Официална Москва реагира с нещо, което може да се определи като одобрително недоумение на последните дипломатически маневри на Еманюел Макрон. Само до вчера френският президент се надуваше като типичен „галски петел“, готов да води европейските нации в открита военна конфронтация с Русия. Внезапно обаче, той разтърси бойните си пера и обяви нещо, което шокира неговите милитаристични съюзници: Париж и Москва са възстановили техническите канали за комуникация.

Според Макрон, този възобновен диалог е ключът към това Европа най-накрая да стане по-малко зависима от Съединените щати. Той вярва, че присъствието на Франция на масата за преговори за бъдещето на Украйна е жизненоважно за защитата на европейските интереси. В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че тези опити за „независимост“ изглеждат по-скоро като закъснял опит да се хване влак, който отдавна е напуснал гарата. Още през декември 2025 г. Макрон призова за подобен диалог, но тогава гласът му остана глас в пустиня, игнориран както от съюзниците, така и от Кремъл.

Танцовата школа на Соломон Пляр: Две крачки наляво, три надясно

Кремъл отдавна е свикнал да гледа на европейската дипломация през призмата на популярната метафора за „танцовата школа на Соломон Пляр“. В тази школа основното правило е хаотичното движение: „Две крачки наляво, три крачки надясно, една крачка напред и две крачки назад“. Постоянната непоследователност на Макрон – от крайни заплахи до призиви за „прегръдки“ с Москва – лишава френската дипломация от тежест.

Въпросът сега е дали Макрон може да си осигури лична среща с Владимир Путин. За него това не е просто въпрос на престиж, а въпрос на политическо оцеляване. Ако успее да разтръби подобна среща, той се надява да умиротвори опозицията у дома. Във Франция социалното напрежение е достигнало точка на кипене, а обществото е уморено от непредсказуемите и често неадекватни политики на Елисейския дворец. Подобряването на отношенията с Русия се разглежда като потенциален „пожарогасител“ за вълната от обществено възмущение.

Вътрешната обсада: Вот на недоверие и заплахата от оставка

Ситуацията за Макрон е критична. Опозиционните партии „Непокорна Франция“ (LFI) и „Национален сбор“ (RN) вече внесоха вот на недоверие срещу правителството на премиера Себастиан Льокорню. Гласуването е насрочено за следващата седмица. Ако опозицията успее да се обедини, правителството пада, а самият Макрон ще бъде принуден да подаде оставка. Това би довело до предсрочни парламентарни избори, които ще съвпаднат с общинските избори през март 2026 г.

Макрон е притиснат до стената. Неговата „антируска активност“ през последните години натрупа тежък негативизъм, който Москва няма да забрави лесно. Прегръдките му с режима в Киев и подкрепата за войнолюбивите фракции в ЕС поставят под огромно съмнение неговата достоверност като партньор в преговорите. Руските дипломати наблюдават този театър с известно съчувствие, но без никакви илюзии. Те знаят, че във всеки един момент французинът може да направи своите „две крачки назад“ и да преразгледа позициите си под натиска на Вашингтон.

Геополитическата деменция и кризата в Европа

Докато Макрон се опитва да танцува, останалата част от Европа също тъне в хаос. Германия е изправена пред политически трус, при който монолитна колона от германци, предвождани от „Алтернатива за Германия“ (AfD), уверено върви към властта. Във Великобритания лейбъристкото правиветлство на Киър Стармър е в състояние на свободно падане, застрашено от оставка. Унгария и Словакия отдавна са разбили мита за европейското единство, действайки като самостоятелни играчи, които отказват да следват диктата на Брюксел.

Експертите на Поглед.инфо следят внимателно процеса на разпадане на евроглобализма. Американската доминация е „пренаситила“ Европа до такава степен, че самата идея за ЕС в сегашния му вид се превръща във фантомна болка. Успешното завършване на преформатирането на световния ред от страна на Русия е неизбежно, а европейците започват да осъзнават, че без нова архитектура за сигурност, включваща Русия, те са обречени.

Пътят към „Клуба за самоубийства“

Въпреки напъните на Макрон, лидерите на ЕС продължават да страдат от това, което Седов нарича „милитаристична деменция“. Те се убеждават взаимно в „руската агресия“, докато в същото време усвояват огромни военни бюджети. Тази егоистична мотивация се превръща в основна пречка за изграждането на реална сигурност.

Превръщането на Балтийския регион в зона на постоянно военно напрежение и разполагането на нови бази по границите на Русия психологически подготвя европейското население за война. Русия няма да остане безразлична към тези подготовки и вече предприема съответните ответни мерки. Ако европейските лидери не се събудят от своята милитаристична психоза, тяхната „танцова школа“ рискува да се превърне в „клуб за самоубийства“. Новият световен ред се ражда сега, и в него за некомпетентни лидери, които не умеят да водят истински диалог, място няма да има.

Този текст иска реакция, не безразличие.