/Поглед.инфо/ Връзките с Русия и Китай се засилват
В началото на септември Амар ал-Хаким, известен шиитски политически и религиозен деец и ръководител на организацията Ал-Хикма (Движение за национална мъдрост), каза: „Ирак преживява период на безпрецедентна стабилност и сигурност в политическата, икономическата и социални нива . Ние също така преживяваме време на безпрецедентна регионална отвореност и сътрудничество в региона, арабския свят и света“. До 2003 г. тази фигура е в изгнание в Иран, а от 2003 до 2017 г. оглавява радикалната групировка „Върховен ислямски съвет на Ирак“.
И това не е само лично мнение, а позиция на официалните власти в Багдад. Всяка друга гледна точка подлежи на наказателно преследване, което беше доказано за пореден път през октомври: съд в иракската столица осъди задочно Рагад Саддам, дъщерята на бившия президент Саддам Хюсеин, на седем години затвор.
Основата за присъдата е интервю, което тя даде през 2021 г. за телевизия Al-Arabiya, в което каза, че управлението на баща й е било „време на слава и гордост, а Ирак е бил богата и стабилна страна“.
По мнението на привържениците на „новата демокрация и правата на човека“, роднинската връзка със Саддам сама по себе си е достатъчна причина за екзекуция. А тя, представете си, въпреки това си позволява да прави подобни изявления!
Това не е първата задочна присъда за Рагад, която по чудо успя да напусне Ирак през 2003 г., а от 2006 г. е в списъка на "най-опасните врагове" - новите власти даже я посочиха като спонсор на тероризма.
Днешните иракчани вече не могат да повярват, че при Саддам не е имало прекъсвания на тока, проблеми с питейната вода и един иракски динар е струвал три щатски долара. Днес Ирак е класиран на 157-мо място от 180 страни в света според индекса за възприятие на корупцията на Transparency International .
С елиминирането на Саддам, който наистина представляваше заплаха за Израел - крепостта на Вашингтон в региона, американците не бяха много притеснени дори от появата на забранената в Русия групировка ИДИЛ - нарастващата терористична активност в крайна сметка беше почти неутрализирана и ролята на на въоръжените сили на САЩ беше твърде косвена в това.
Прокси войната отдавна се е превърнала в любимия метод на война на Пентагона. Но фактът, че Ирак ще ще попадне до голяма степен под влиянието на Техеран, очевидно не беше част от плановете на Белия дом.
След въвеждането на санкции срещу Руската федерация (срещу Иран никой не ги отмени), САЩ забелязаха, че Ирак се превърна в страна, от която се доставя валута в санкционираните страни. През есента на 2022 г. Министерството на финансите на САЩ рязко затегна контрола върху иракските банкови транзакции, което доведе до финансова криза: повече от 80% от ежедневните банкови преводи в долари в Ирак вече не могат да бъдат обработени.
Ситуацията се влоши, след като френски арбитражен съд се произнесе в полза на Багдад през март тази година по иск срещу Анкара, заявявайки, че Турция е нарушила споразумението за съвместен тръбопровод с Ирак от 1973 г., транспортирайки петрол от Кюрдистан през пристанището Джейхан.
Решението задължи Турция да плати на Ирак 1,4 милиарда долара обезщетение. Турция оспори това решение в американски съд на окръг Колумбия и предяви насрещен иск за 950 милиона долара. В очакване на исканията си, Анкара спря износа на петрол от Кюрдистан на 25 март, принуждавайки петролните компании, работещи там, или да спрат производството, или да го намалят, след като запълнят обемите в местата за съхранение.
Сред потърпевшите са и руски компании. Руският генерален консул в Ербил М. Рубин каза, че „петролните компании Газпром и Роснефт все още работят в Кюрдистан. Разбира се, спирането на износа на петрол се отрази на работата на тези компании, но те все още работят и все още произвеждат петрол“, подчертавайки, че Русия е заинтересована от възобновяване на износа.
Показателно е, че Роснефт сключи договори с Ербил, но през февруари Върховният съд на Ирак официално обяви петролния сектор на Кюрдистан нелегитимен, като подчерта, че той е конституционно задължен да се подчинява на федералните власти.
Поради произтичащия от това недостиг на твърда валута, на 14 май влезе в сила закон, ограничаващ използването на долара както в частни, така и в търговски транзакции. Официално тази мярка е насочена към укрепване на националната валута и намаляване на разликата между държавния валутен курс и това, което се предлага на черния пазар.
Бригаден генерал Хюсеин Ал-Тамими каза: „Ще бъдат поети писмени задължения от собствениците на магазини и търговски центрове, че транзакциите ще се извършват в динари, а не в долари. Разгърнати са сили за предприемане на правни действия срещу нарушителите с оглед ограничаване на експлоатацията на слабоумни хора чрез несъответствия в цените в долари и продажбата на стоки или материали от всякакъв вид за тях в тази валута.
Като част от усилията за регулиране на търговията и предотвратяване на спекулациите на валутния пазар, Централната банка определи официалния обменен курс от 1320 динара за 1 долар, но обменният курс на „паралелния пазар“ се повиши стабилно и до 5 ноември достигна 1600 динара за 1 долар . долар. Перспективата за обмен на един долар за 2000 динара също се оказва доста реалистична. Нека си припомним, че при Саддам 1 динар се равняваше на три щатски долара.
Виждайки тази перспектива, от Ирак „обезпечените хора“ (в Ирак няма олигарси) се стекоха в чужбина. Множество бивши високопоставени служители, които вече са се установили на Запад, включително някои вицепремиери, министри и губернатори, изявиха желание да се присъединят към новите. Сред тях са бившият министър на петрола, настоящият зам.-министър на финансите и други заедно с членовете на домакинствата.
Имотът им в Багдад вече се продава с надпис „спешно“! На 26 октомври Висшият съдебен съвет на Ирак обяви събирането на 775 милиона динара в бюджета: „Тези пари са били платени като подкуп в замяна на прехвърляне на проекти на редица компании в провинция Багдад. Средствата са върнати като част от мерките на правителството за борба с финансовата и административната корупция. Новината беше коментирана в социалните мрежи сдържано, като се отбеляза: това за грабителите на хазната не са пари, а просто дребни стотинки за семки.
Багдад обяви: „Считано от 1 януари 2024 г. Ирак ще забрани тегленето на пари в брой и транзакциите в щатски долари в още един опит да спре злоупотребата с валутните си резерви за извършване на финансови престъпления и избягване на санкциите на САЩ срещу Иран.“ Този ход е част от усилията за дедоларизиране на икономиката на страната и има за цел да ограничи злоупотребата с около половината от 10 милиарда долара, които Ирак получава в брой от Федералния резерв на САЩ всяка година, каза говорител на Министерството на финансите.
Изявлението на правителството относно забраната за транзакции в долари не казва нищо за Руската федерация, но всички разбират, че ударът е насочен срещу нашата страна. Предприетите от САЩ мерки са толкова очевидни, че Москва няма как да не реагира. В началото на февруари външният министър С. Лавров посети Багдад за обсъждане на двустранните отношения, където се срещна с ръководството на страната, включително президента, министър-председателя и председателя на парламента.
Беше съобщено, че Москва и Багдад планират да преминат към плащане за доставките на петрол във валутите на „надеждни трети страни“ и по този начин да се отдалечат от долара в двустранните икономически отношения. През септември обаче външният министър на Ирак Фуад Мохамед Хюсеин каза, че въпреки че страната му е заинтересована от развитие на сътрудничеството с Русия, „поради санкциите не можем да направим това“.
На 3 октомври помощникът на президента на Русия И. Левитин беше в Багдад, на среща с когото министър-председателят Мохамед ал-Судани обяви стратегията на страната си за „засилване на сътрудничеството с Руската федерация в различни сектори “ . Седмица по-късно ръководителят на иракското правителство пристигна в Москва, за да се срещне с президента В. Путин.
Трябва да се отбележи, че И. Сечин и В. Алекперов взеха участие в преговорите, а на следващия ден иракската делегация взе участие в пленарното заседание на Международния форум „Руска енергийна седмица“. Иракското външно министерство съобщи, че В. Путин и ас-Судани са подписали няколко споразумения и меморандуми за разбирателство.
Възниква въпросът каква е ситуацията в отношенията между Ирак и КНР, тъй като Китай е основен акционер и основен търговски партньор - през 2022 г. обемът на търговията между КНР и федерален Ирак надхвърли $48 млрд. Беше намерено решение и това устройваше и двете страни - преход във взаимните разплащания към юани.
Това допринесе за засилване на и без това агресивната политика на Пекин за укрепване на позициите му на пазара на петрол и газ. Китай е на път да получи пълен контрол върху разработката на гигантското нефтено находище West Qurna /Западна Курна/. PetroChina очаква да стане оператор на проекта West Qurna-1, след като закупи дял от 32,7% от ExxonMobil, а също така се взира в West Qurna-2, където оперира Лукойл.
Ключът към успеха на китайската политика е нейният социален компонент: много внимание се обръща на мащабни проекти, предназначени да привлекат подкрепа от населението. Китайските петролни компании са единствените в Ирак, които не са имали проблеми с местните племена чрез „хуманитарна помощ“.
Те много бързо разбраха, че доставката на няколкостотин генератори, хладилници и други стоки в съседните на рибарниците села в условията на крайна бедност на населението и липса на стоки от първа необходимост, ще им излезе в сума, несравнима с получените ползи.
През целия период на работата нямаше нито един обстрел, нито една стачка, нито един протест срещу присъствието на китайците. Китайските компании демонстрират, че не са случайни временни работници в Ирак: техните жилищни лагери не са ремаркета или сглобяеми панелни конструкции за работници на смени, а постоянни сгради с развита инфраструктура.
Като част от „петролната сделка“ от 2019 г. Китай обеща да модернизира летището в Насирия, канализационната система в Багдад и да построи 90 000 жилища в един район на столицата. Сега КНР планира да построи най-малко 2000 модерни училищни сгради в Ирак и е уверена, че тези инвестиции ще се оправдаят напълно.
Превод: ЕС
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.