/Поглед.инфо/ „Президентът да чете лекции на петролната индустрия за високите цени, е върхът на лицемерието“. С тези думи американските петролни компании реагират на скандалното писмо на президента на САЩ с искания за понижаване нивото на цените на горивата. Защо американската петролна индустрия е безсилна да изпълни тези искания - и дали кралят на Саудитска Арабия ще отговори на подобни молби на Байдън?
В средата на изминалата седмица лидерите на седемте най-големи петролни рафинерии в САЩ получиха писмо от Джоузеф Байдън. Общото мнение на получателите на президентското писмо може да се изрази по следния начин - недоумение в различна степен. Същността на писмото, изпълнено с призиви и скрити заплахи, се свежда до следното. Президентът призовава рафиниращия сектор да увеличи производствените и инвестиционните разходи, за да облекчи тежестта на растящите цени върху американските потребители.
Заявявайки, че администрацията му е готова да предприеме всички "оправдани и изисквани" действия, Байдън атакува петролните работници. Той ги обвини, че са реализирали рекордни печалби "по време на война". Байдън се чуди защо американската петролна индустрия не може да донесе повече гориво на пазара. Има твърдения, че американските петролни работници са тези, които изострят „тежката финансова болка“, предизвикана – разбира се! - от Владимир Путин. Името на руския президент се споменава четири пъти в писмото от 10 абзаца.
Но не политическият и привично безсмислен компонент на обръщението на президента на САЩ повдига основните въпроси. Засилващите се проблеми на американската икономика изискват незабавно търсене на отговори на въпросите: какво да правим в настоящата ситуация и благодарение на кого икономиката на страната е потънала до сегашното си състояние. Резултатите, до които водят тези търсения на американски експерти и журналисти, също не предвещават нищо добро за Байдън.
„Ексън Мобил“, една от най-големите петролни компании в света и адресат на писмото на Байдън, в отговор на обвиненията на президента, заяви, че през последните пет години компанията е увеличила дела си от инвестициите си в индустрията за рафиниране на петрол в САЩ с 50%, с което до рекордните 50 милиарда долара. Инвестициите на „Ексън“ в производството и рафинирането на петрол в световен мащаб надхвърлиха 118 милиарда долара, с нетна печалба от 55 милиарда долара за същия период. Между редовете на отговора на „Ексън“ се чете ясен намек, че Байдън трябва да търси отговорните за тази ситуация в други кръгове.
Наистина, обемът на инвестициите в индустрията, нивото на производство и потребление на петролни продукти, както и производителността на петролните рафинерии в САЩ са сред най-високите в света.
Към днешна дата Съединените щати са на първо място на планетата по добив на петрол с 11,8 милиарда барела петрол на ден, което отговаря на 18,6% от световния дял, изпреварвайки Русия и Саудитска Арабия по тези показатели (10,8 и 10,02 милиарда). САЩ също са най-големият потребител на петролни продукти в света със 17,1 милиарда барела на ден, изпреварвайки Китайската народна република (14,2 милиарда барела на ден) и доста пред третата Индия (4,6 милиарда барела на ден).
Около 70% от общото производство на суров петрол в САЩ идва от пет щата: Тексас, Северна Дакота, Ню Мексико, Оклахома и Аляска, като Тексас представлява почти 42% от общото производство на петрол в страната. Малка, но характерна подробност, която демонстрира отношението на населението към административната политика на управляващата Демократическа партия: на 15 юни специални избори за вакантното място в Конгреса на САЩ в 34-ти окръг на Тексас бяха спечелени от представител на Испанско малцинство и в същото време кандидат от Републиканската партия Майра Флорес - което е много значим резултат за щат, в която електоратът даде победа на новия президент Байдън преди две години.
В отговор в пресата на исканията на Байдън към петролните работници, Американският петролен институт (АПИ) заяви, че „погрешната политическа програма на администрацията за отказване на вътрешния петрол и природен газ е изострила инфлационния натиск и е добавила трудностите за компаниите, изпитващи нарастващи трудности всеки ден при опитите за да отговори на нарастващите нужди от енергия, като същевременно се опитва да намали емисиите." Ръководството на института, единствената американска национална неправителствена организация, посветена на изследванията и регулирането в нефтената и газовата индустрия, вече е пряка индикация за объркването, която цари в съзнанието на американската администрация. Което, от една страна, упорито настоява за продължаване на изпълнението на предизборния „зелен план” на Байдън, а от друга страна е искрено изненадано, че има проблеми с добива на изкопаеми горива.
Райли Мур, министър на финансите на Западна Вирджиния, беше още по-твърд: „Президент, който чете лекции на петролната индустрия за високите цени, е върхът на лицемерието. Ако президентът Байдън търси виновен за високите цени на газа, всичко, което трябва да направи, е да се погледне в огледалото. Тази администрация води открита война с изкопаемите горива от първия ден и американските работници сега плащат цената." Може да се добави, че повече от 11 милиона работници са ангажирани в нефтената и газовата индустрия на САЩ и като се има предвид общият брой на членовете на техните семейства, последствията от въздействието, което индустрията ще изпита, заплашват да бъдат огромни.
Днес американските енергийни компании, според Байдън, правят изключително високи печалби – антируските санкции намалиха доставките, което доведе до повишаване на цените на суровия петрол. В същото време търсенето на гориво остава силно, въпреки рекордно високите цени на бензина.
Но капацитетът за рафиниране в САЩ беше на върха си още през март 2020 г., произвеждайки малко под 17,9 милиона барела на ден. Според някои оценки, след поредното затваряне на няколко "нерентабилни" рафинерии по време на пандемията (което намали рафинирането с един милион барела на ден, или 5% от общия брой), рафинериите в САЩ са на 95% от пиковия капацитет за рафиниране - и е малко вероятно да бъдат способен да го увеличат с един призив или няколко заседания на администрацията на президента на САЩ.
Дори след упорита мозъчна атака съветниците на Джо Байдън да предложат да ги „реанимират“, това няма да е лесно – част от старите съоръжения се модифицират за производство на възобновяемо дизелово гориво вместо гориво на петролна основа. Други попаднаха под цял набор от норми на „зелената програма“ на сегашната администрация и процесите по тяхното разпускане станаха необратими.
Въпреки всички проклятия срещу Русия и популистки призиви към най-богатите компании да се замислят за „болката“ на данъкоплатците, главният виновник за катастрофалната ситуация на пазара на горива и енергия в САЩ е самият президент Джо Байдън и ръководената от него администрация. Тази ситуация беше доведена до тяхната безразсъдна и самоуверена политика за прилагане на „зелената програма“ с нейното неукротимо желание да намалят въглеродните емисии и да намалят потреблението на изкопаеми горива до почти нула до 2050 г., като същевременно напълно игнорират реалните индустриални нужди на собствената си страна..
Именно Байдън в един от първите си укази забрани изграждането на стратегическия четвърти нефтопровод на системата „Кийстоун“ с дължина от 1900 км и капацитет от 800 хиляди барела на ден.
Именно политиката на Байдън провокира забрана срещу използването на системата за изчисляване на климатичния риск, което доведе до спиране на издаването на разрешителни за добив на нефт и газ в страната, анулира съществуващите договори за наем на нефтени и газови находища в Аляска и Персийския залив на Мексико и премахна споразуменията за развитие на територията от 500 000 хектара перспективни сондажни площадки.
Какви мерки ще предприеме ръководството на Белия дом, освен да организира безброй срещи на бюрократичния апарат за излизане от кризата? Може би Министерството на вътрешните работи спешно ще възстанови отменените права за развитие и съществуващите досега договори за концесия на федерални земи и води?
Може би администрацията ще поиска от Конгреса да съживи критични енергийни инфраструктурни проекти за подкрепа на производството, преработката и доставката на изкопаеми горива? А към представителите на Уолстрийт – с призив за възстановяване на притока на инвестиции и капитал в компаниите, работещи с изкопаеми горива? Дали политиката на Вашингтон за подкрепа на увеличеното производство в САЩ ще противодейства на глобалното несъответствие между търсенето и предлагането, което води до рязко и безмилостно увеличение на цените на горивата?
Можем ли да се надяваме, че Байдън ще намери смелостта да признае илюзорния характер на своите „зелени“ възгледи и да действа с разбирането, че стремежът към почти нулеви емисии до 2050 г. ще доведе до почти нулев рейтинг за него лично и неговата Демократическа партия? Очевидно не. За плановете на Байдън се знае само, че се подготвя посещението му в Саудитска Арабия, където американският президент ще преговаря или просто ще поиска от краля да увеличи производството и доставките на петрол за САЩ.
Даниел Търнър, основател на „Зареди Бъдещето“, организация с нестопанска цел, която се застъпва за правата на работниците с изкопаеми горива, написа в отворено писмо до президента на Съединените щати: „Вашето писмо до американските енергийни лидери и половинчатите мерки ще продължат да се провалят и ще продължат да нараняват американските семейства. Жалко, че не се ангажирате с американската енергийна индустрия на същото ниво, не „ сътрудничите толкова доброволно, колкото отивате в Саудитското кралство, за да ги молите да увеличат производството на петрол“.
Малко вероятно е Байдън да се вслуша в тези думи. Той предпочита да играе ролята на просяк пред тоталитарна монархия в страна без признаци на „демократични структури в американски стил“, вместо да предприема практически стъпки за спасяване на индустрията и пазара на труда на собствената си страна. Това е основната заплаха за американската икономика. И трагедията е, че десетки милиони честно работещи американски данъкоплатци, които все още не си представят действителното ниво на „зелената“ катастрофа, която заплашва да ги порази в близко бъдеще, остават заложници на политиката на настоящия президент на САЩ.
Превод: В. Сергеев