/Поглед.инфо/ Посещението на заместник -държавния секретар на САЩ Виктория Нуланд в Москва е обект на повишено внимание - очевидно неадекватно на дипломатическото й ниво. Само преди няколко дни в Женева се проведоха руско-американските консултации за стратегическа стабилност (за втори път за два месеца), на които американската делегация бе водена от първия заместник държавен секретар Уенди Шърман. И никой, освен специалистите по руско-американските отношения от двете страни, не се интересуваше от тях.

Разбира се, самата Виктория Нуланд отдавна се е превърнала в Русия в основен символ на американския контрол над Украйна – през цялото време се помни посещението й на Майдана с раздаването на курабийки. Тогава тя беше помощник държавен секретар - и след свалянето на Янукович няколко пъти участва в руско -американски преговори за Украйна, включително и при посещение в Москва.

След като Тръмп дойде на власт, Нуланд загуби поста си, но Байдън, който успя да превземе обратно Белия дом, я върна в Държавния департамент, при това с повишение: сега тя е заместник-държавен секретар по политическите въпроси.

Нуланд беше част от американската делегация на срещата на върха на Путин и Байдън през юни, но още преди това беше ясно, че тя ще отговаря за руското направление в американската администрация. Практически в целия екип на Байдън тя познава Русия най -добре от всички - като цяло тя е живяла в страната около три години, като се започне от работата й на съветски риболовен кораб по времето на Андропов и до края на службата в посолството в началото на 90 -те години.

Освен нея, в администрацията на Байдън, само Уилям Бърнс може да се похвали с познания по руски език и дълго пребиваване в Русия - но бившият посланик в Москва сега е директор на ЦРУ, тоест не е много подходяща за преговори фигура. За разлика от Нуланд, за която контактите с руснаците отново се превърнаха в основен професионален дълг.

Но ето го лошият късмет: от 2019 г. на Виктория е забранено да влиза в Русия - в отговор на поредното разширяване на американските санкционни списъци с имената на нашите служители. Вашингтон отдавна затруднява работата си с Москва със своите санкции. Например, сега те трябва да се срещат със секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев, когото са включили в черния списък, само в Европа или Москва.

Въпросът за пристигането на Нуланд беше проработван в продължение на няколко месеца - Русия не бързаше да отговори на американското искане, но в крайна сметка се съгласи да й даде входна виза, но - в замяна на изключването на един от руските служители от американския списък.

Това породи, наред с другото, реакции в стила: „Е, не трябваше да я пускаме - защо пак отстъпихме?“ Но в случая говорим за двустранни преговори по широк кръг въпроси, освен това започващи по американска инициатива, така че прехвърлянето на всички руско-американски контакти на неутрална територия би било неразумно и неудобно за нас на първо място.

Пристигайки в Москва, Нуланд веднага обяви, че основната цел на преговорите й ще бъдат „стабилни и предвидими отношения“ между двете страни, тоест тя повтори формулировката, която самият Байдън многократно е използвал. Почти четири месеца са изминали от срещата на върха на двамата президенти в Женева, но няма напредък към изтеглянето на американско-руските отношения от почвата на тежката конфронтация.

По -точно, има само едно изменение: страните започнаха да си говорят. Имаше два кръга консултации между Рябков и Шърман и сега пристига Нуланд - но какъв ще бъде ефектът от нейното тридневно посещение?

Единственият практически резултат може да са споразумения за смекчаване на „послолската война“, тоест за улесняване работата на дипломатическите мисии на двете страни. Няма гаранции, че ще бъде възможно да се постигне съгласие по този въпрос по време на посещението на Нуланд. Но страните (по американска инициатива) вече затрудниха толкова много работата на посолствата и консулствата, че дори малките крачки към нормализация, практически вече ще изглеждат почти като пробив.

Въпреки че основните разговори на Нуланд ще се проведат със заместник -външния министър Рябков, други две срещи ще бъдат основни - с помощника на Путин Ушаков и заместник -шефа на президентската администрация Козак. На Ушаков Нуланд всъщност ще предаде послание до Путин от „колективния Байдън“. Тоест, тя ще обсъди с него това, което американската администрация иска да предаде на Кремъл по различни въпроси от двустранния дневен ред (и тук влизат не само отношенията между двете страни, но и различни регионални теми - от Близкия до Далечния изток).

Най -болезнената тема обаче ще бъде Украйна, която Нуланд ще обсъди на среща с Дмитрий Козак. Болезнено не само за двустранните отношения, но и за властите в Киев, които вече не се доверяват на американските си покровители, дори на тези „горещи“ свои привърженици като Нуланд.

Нещо повече, в навечерието на пристигането на Нуланд в Москва, в руската преса се появи статията на Дмитрий Медведев, посветена на украинското ръководство - в която заместникът на Путин в Съвета за сигурност ясно заяви, че всякакви преговори със зависими и неспазващи договорите украински лидери, включително и със Зеленски, няма смисъл:

"За нас няма смисъл да се опитваме да вършим работа с васалите. Трябва да се разговаря със сюзерена."

Повече от ясен намек, че Русия ще обсъди Украйна с американците. Въпреки това, през последните години Москва вече призна, че не счита киевските власти за субект дори в двустранните отношения.

Наистина страната ни се бори за Украйна не с киевския елит, а с американския, англосаксонския елит. Означава ли това, че Вашингтон, при определени условия, може да предаде Украйна, да я изостави, признавайки безполезността на опитите да я атлантизира?

Разбира се, че не е възможно - включително никакви „обмени“ не са възможни, тоест признаването от САЩ на простия факт, че Украйна е не само в зоната на националните интереси на Русия, но също така е част от историческа Русия и неизбежно ще се върне към съюз с нея.

Съединените щати не могат да се съгласят с това при никакви обстоятелства. Те ще се опитат да използват украинската карта възможно най-дълго, за да сдържат, демонизират и отслабят Русия. Никакви опции за „размяна“ - ние ви даваме Украйна, а вие отслабвате руско -китайския алианс – не са възможни. Абсолютно невъзможни за Русия (така или иначе ще си върнем нашето) и практически невероятно за Щатите.

Тоест на теория Вашингтон би се радвал да плати с Украйна за разрушаването на руско-китайския алианс, но те разбират, че Русия няма да приеме такова предложение (и ако все пак го направи, американците просто няма да повярват, че Москва ще изпълни подобен ангажимент) ...

Защото, като се съгласи на такава „размяна“, Русия практически ще се простреля в крака - сила, която променя стратегическите си нагласи и интереси в световен мащаб по искане на друга държава (дори и да е получила възнаграждение за това от нея), престава да бъде субект на глобалната политика, не може да претендира за статут на един от архитектите на новия световен ред.

Украйна е от основно значение за Русия, но да се надяваме да я върнем на такава цена, с цената на предателство (дори не на Китай, а на собствените си интереси и собствената си стратегия) е безсмислено и вредно. Ще бъде необходимо да се върне Украйна самостоятелно - разчитайки, разбира се, на нейния народ.

И докато все още не е дошъл моментът за това, трябва да се направи всичко, за да се намали влиянието на нейните атлантически покровители върху нея. Именно за това Москва се нуждае от преговори със „сюзерена“ на правителството на Киев.

Нуланд, като неин представител, иска да се увери, че Украйна все още е ефективна в упражняването на натиск върху Русия, че в украинското направление с Москва може да се приложи методът на „моркова и пръчката“: първо, публично обсъждаме приемането на Украйна в НАТО, а след това задкулисно обещание на Москва - казваме: „не се тревожете, никога няма да я приемем в НАТО“.

Нуланд иска да разбере до какви предели Москва може да бъде дразнена на украинския фронт, за да не рискува силно в един момент да загуби такъв ценен актив като „предния отряд на Запада на пътя на руската експанзия“. Тя ще се опита да схване настроенията на нашето ръководство, да разбере сериозността („тези руснаци не се ли готвят да започнат война следващата пролет?“) на неговите намерения.

Но опитвайки се да разузнае руските планове, Нуланд няма да може да разбере главното в нашето отношение към Украйна: това, че ние се отнасяме към нея по същия начин, по който се отнасяме към себе си. И ние няма да дадем своето нито да воюваме за него с такива, каквито сме ние самите - за радост на враговете си. Но ние ще си върнем нашите - без значение как и кой ще се опита да ни се меси.

И ако САЩ мислят, че украинската тема още дълго ще им помага да заемат силна позиция в отношенията с Русия, то те ще бъдат дълбоко разочаровани. Дори повече от Афганистан.

Превод: ЕС