/Поглед.инфо/ Въпросът дали настоящият лидер на американските неоконсерватори, съветникът на президента на САЩ за национална сигурност Джон Болтън, се готви да замени Доналд Тръмп като републикански кандидат на изборите през 2020 г., може да изглежда измислен. Позицията на главата на Белия дом в очите на републиканците изглежда солидна. Над 85% чакат Тръмп да бъде преизбран, а 70% очакват той да се събере отново с Майкъл Пенс като вицепрезидент.

Склонен вече не към публичната политика, а към кабинетните интриги, мрачният шампион на „вечната война“ за световното господство в Америка няма дори и близък такъв рейтинг. Републиканците обаче не са сигурни, че непредсказуемият Тръмп няма да допусне огромен гаф по пътя към изборите, в резултат на което перспективите за преизбирането му ще се сринат. Подмяната на кандидата в разгара на състезанието е почти сигурен неуспех. Но ако има усложнение на световната ситуация, когато за защита на „сигурността на нацията“ се изисква „непоколебим“ човек, тогава най-подходящата фигура тук е Болтън.

С наближаването на изборите през 2020 г. у официален Вашингтон ще нарасне изкушението да се включи във военна намеса някъде. “Простата избирателна математика на практика изисква това”, казва Рийд Хунд, бивш състудент на Болтън в Юридическия факултет на Йейлския университет, който е бил председател на Федералната комисия за комуникации при президентството на Клинтън.

Основното е, че Болтън с поведението си и изявленията си като съветник на президента за националната сигурност доближава ситуацията на общия хаос, в който най-смелите му амбиции могат да бъдат удовлетворени.

Син на обикновен пожарникар, той сякаш цял живот разпалва огън, според закона на отричането на бащите. Може би това се проявява в неговия комплекс пред елитните му колеги от юридическия факултет на Йейлския университет. В политиката е още от времето на “старата гвардия” на Бари Голдуотър, който призовава да се хвърли атомната бомба над Куба, в администрацията е още от дните на Роналд Рейгън, където предлага да се организира ядрен Армагедон за Иран и КНДР. Той участва активно в избухването на войната в Ирак, разпространявайки лъжи за оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин, което е трудно да се комбинира с диплома на доктор по право. Той стана известен с това, че прекара само една година като представител на САЩ в ООН през 2005-2006 г., когато той обяви тази организация за напълно безполезна. „Няма такова нещо като ООН“, каза той. „Има само международната общност, която може да бъде водена само от единствената суперсила в света, която са Съединените щати.“ Това е кредото на Болтън.

Не обича да бъде наричан неоконсерватор, представяйки се като личност, която е по-широка в идеологията. Във всеки случай американското неоконсервативно движение има граници, докато Болтън не. Той винаги е принадлежал на крайно дясното интервенционалистическо крило на неоконсерваторите. Когато бившият вицепрезидент на САЩ Дик Чейни назначи Болтън на поста заместник-държавен секретар, той беше наречен „шпионинът на Чейни“. С течение на времето много от покровителите на Болтън в неоконсервативния лагер избледняха в сенките и именно той се появи на върха на копието, което го изпълва с месианска топлина.

На 69 години Болтън е дългогодишен играч на десния фланг на американската политика. Той е по-млад от Тръмп (73 години) и от главния кандидат за демократи Джо Байдън (76 години). И той може да се състезава с тях - няма здравословни оплаквания и работи с фанатизъм по 15 часа на ден. Той за първи път се опита да стане президент преди изборите през 2012 г., но не мина през предварителен кастинг в собствената си партия (основният упрек беше, че той се е откъснал твърде много от обикновените хора откакто е бил млад). Тогава Болтън подкрепи Мит Ромни и си направи изводите. През 2013 г. той създаде комитет за политически действия John Bolton Super pac, който събра пари за негова подкрепа, включително от милиардера Робърт Мърсър, съосновател на информационната компания Cambridge Analytica. Въпреки това, на изборите през 2016 г. Болтън не напредна извън предварителния етап. В същото време му припомниха съмнителни парични преводи от иранските муджихадини - противници на Техеран, включени в списъка на терористичните организации, както и от украинския олигарх Виктор Пинчук. В същото време кандидатурата на Болтън за поста държавен секретар не беше подкрепена от Тръмп, до голяма степен поради съпротивата на бившите „умерени неоконсерватори“ - Робърт Гейтс и Кондолиза Райс, които отлично знаят колко струва.

Изглежда, че този път Болтън е избрал различен, заобиколен път към заветната цел и няма такива пожари, които той да не запали, за да я постигне. Това се проявява в неговата дейност във външнополитическата посока. Държавният секретар Помпео и неговият антураж се оплакват, че Болтън буквално взема хляба от ръцете им, като прави изявления на Държавния департамент и дори на президентското ниво. Пътуванията му, особено последните в Украйна, Беларус, Молдова и Полша, бяха придружени от такава помпозност и такъв натиск върху събеседниците му, че самият Тръмп може да му завиди. Болтън лети с „Боинг“-а на вицепрезидента Пенс (Борд № 2), взема със себе си лоялни и възхваляващи го журналисти като консервативния репортер Хю Хюит, сякаш вече провеждайки предизборна кампания.

На практика няма международен проблем, по който Болтън да не изисква администрацията да предприеме по-строги и по-радикални мерки. Отчасти това прави впечатление на Тръмп, тъй като това съответства на собствения му образ на „яко момче“, но също така води президента към линия, отвъд която той може да не успее да контролира своя помощник по националната сигурност.

Русия е загрижена преди всичко какво друго може да направи Болтън в „близката ѝ чужбина“. Пътуването му до Украйна, Беларус и Молдова под мотото „Не се опитвайте да развивате нормални отношения с Москва или Пекин“ дава достатъчно основания за такава загриженост. Всъщност Болтън начерта линия тук, сега известна във Вашингтон като „Доктрината на Мичъл“.

Аарон Уес Мичъл (42 г.) е бивш директор на Центъра за анализ на европейската политика (CEPA), а след напускането на Виктория Нуланд е заместник държавен секретар за Европа и Евразия. Смисълът на неговата „доктрина“ е да се създаде единен фронт по целия периметър на границите на Русия срещу „руската заплаха“, разчитащ на „силни гранични съюзи“. Историята се повтаря. През февруари 2019 г., след по-малко от две години служба, Мичъл беше принуден да напусне Държавния департамент, очевидно поради това, че Помпео го подозираше, че „шпионира“ за Болтън, както последният е подозиран, че е „шпионирал“ за Чейни. Болтън е забелязал “обещаващият” на Мичъл в централата на Мит Ромни и оттогава го бута нагоре. Преди това Мичъл беше известен на тесен кръг специалисти като автор на две книги за геополитиката - „Неспокойната граница: уязвими съюзници“ и „Растящите противници и кризата на американската сила“. Няма съмнение, че той отново ще се появи в голямата политика.

Обаче не само Помпео се стреми да ограничи разрасналото се не на шега влияние на Болтън. Изглежда, че президентът Тръмп започва да следи отблизо президентските амбиции на своя помощник, показвайки му недоволството си. В частност Washington Post съобщава, че Болтън не е поканен на обсъждането преговорите с талибаните за Афганистан в администрацията, тъй като има опасения, че той ще се противопостави на споразуменията и ще разкрие техните подробности пред пресата. Болтън обаче буквално нахлу в тази дискусия, като се включи в разгорещен дебат с президента и се противопостави на изтеглянето на американските войски от Афганистан.

Така интригата на президентските избори в САЩ през ноември 2020 г. се усложнява допълнително от въпроса дали Доналд Тръмп разполага с достатъчно политически ресурси, за да устои на настъплението на не само демократичните съперници, но и на членовете на собствената си партия като Джон Болтън.

Превод: В.Сергеев