/Поглед.инфо/ За последните 500 години понятието расизъм се е набило на всички до втръсване и се разбира единствено в духа на потисничество на белите хора, спрямо всички останали.
Англосаксонците изтребиха индийците, французите и испанците - африканците, руснаците - туземците на Сибир, холандците - жителите на Африка и Индонезия и всички заедно се опитаха да поставят Китай на колене в края на XIX век.

И всичко това продължава още от времето на нашествието на индоевропейците в Европа, което изколва цялото коренно население там, без да подозира, че това се смята за лошо дело, а в Индия поставят местните жители на ниво слуги и работници.

Расизмът обаче е по-многостранен и се проявява по отношение на напълно различни народи, както и в „обратна посока“, когато цветното население потиска хората с бяла кожа!

Негритюдът е философска доктрина за превъзходството на черната раса, разработена от трима африканци: Леополд Седар Сенгор, Еме Сезер и Леон-Гонтран Дамас са бащи на това движение.

Към средата на XIX век се появяват първите кълнове на африканския расизъм, провъзгласяващи "специалната душа на черното население", неговият необичаен начин на мислене, интуиция и чувствителност, надвишаващ грубата примитивност на белия човек.

Забавно е, че така Пушкин е обявен за един от типичните представители на черния гений, доказал пълното си превъзходство!

Различна при чернокожия е и неговата чувственост, близост с природата, той има по-фино и на по-високо ниво познаване на света от грубата логика на белия. Следователно култът към предците, танците, анимализмът (поклонението на животните) не са просто традиции, а начин за опознаване на света, недостъпен за белия.

До 60-те години негритюдът са собственост на шепа африкански интелектуалци, те отричаха европейските ценности и въпреки че бяха образовани в Европа, често се връщаха към традиционните си вярвания и порядки. Получили европейско образование, живеейки в Европа, тези деца на африканския елит се затъжиха за корените и традиционните ценности, като противовес на „бялата“ расова теория, те създадоха свое собствено контратечение, според което:

  1. Белите са жестоки индивидуалисти

  2. Те не усещат природата и света около тях.

  3. Те са агресори и рационалисти, зли деца, които се борят с майката природа

Световната история, естествено, започва с черната раса и още от този момент белите са премахвани от нея. Така нубийците и жителите на Либия са дали начало на Древен Египет - майка на всички световни цивилизации. Те дават на света всички велики постижения, които белите си присвояват! И самият Христос се явил на белите и те го убиват ... за какво друго може да се говори!

Децата на африканските елити в европейските университети, омъжени за европейки, започват да публикуват списанието “Черен Студент” през 30-те години, където те изразяват идеите си за негритюда.

Концепцията е взета от комунистите и троцкистите, които смятат, че това е чудесен начин за разхлабване на капиталистическите страни отвътре. Негритюдът навлиза в левите маси на целия свят: за едни като знаме на борбата срещу потисниците, за други като революционна борба.

Оттогава идеята за черния расизъм се развива, особено в Съединените щати, където традиционно отношенията на расите са много обтегнати. През 60-те години черното население на Америка балансира между идеите на Мартин Лутър Кинг с умерените му претенции към белите и бандите на “Ислямска нация” или “Черна пантера”, които открито съдят белите.

Черните пантери грабят изключително белите, а реакцията на полицията е не само грубо пресичана, но те дори започват нещо като наблюдение на ченгетата! Когато коли, пълни с чернокожи, въоръжени до зъбите, но без патрони, цял ден се движат по петите на полицейските патрули. Формално това не нарушава закона, не е забранено да се кара кола, да се държат незаредени оръжия, но полицията беше много изнервена от това.

В много отношения идеите на негритюда се вписват в масите на черното население и водят до убеждението за „чувство на вина“ при белите, вековете на потисничество, които трябва да бъдат компенсирани за потомците на черните роби.

Това доведе до впечатляващи промени: привилегии за цветнокожото население в университетите, действителният монопол върху насилието в гетото, безнаказаност за чернокожите в расовите спорове и т.н. - мерки за подпомагане на чернокожите да имат равен и дори преференциален достъп до социалните помощи.

Въпреки това, въпреки че представляват 13% от общото население, чернокожите извършват 54% от грабежите в САЩ...

Съвременна Америка е изградена така, че сега да се каже нещо обидно за чернокож е расизъм. Но чернокожият може да ви нарече снежна топка и нищо няма да последва. В същото време, ако ченге ви спре и не вижда ръцете ви на волана на автомобила, той ще се опита да ви убеди да покажете ръцете си. Но чернокожият веднага ще получи куршум.

От Америка тази практика стига до Африка, където придобива чудовищни форми: геноцидът на белите стана нещо обичайно в Южна Африка, както и при управлението на Робърт Мугабе в Зимбабве, където цялата класа на белите фермери беше физически изтребена - основата на икономиката на страната.

„Чернокожият контрастира абсурдната суета на белия човек с концентрираната автентичност на страданията си и понеже имаше ужасната привилегия да изпие цялата чаша до дъното, черните са избраният народ”, смятат последователите на негритюда.

Южноафриканските борци за свобода широко практикуват “екзекуция чрез огърлица”. На врата на заловения от тях белокож те закачат автомобилна гума и я запалват. Сред убитите по този начин има и жени.

Сега идеите на негритюда от философия на управляващата класа в Африка са изпаднали до откровеното „бий белия!“ или до позиция на постоянно търсене на специални взаимоотношения.

Въпреки това, въпреки че черният расизъм да е загубил в идеологически план, той се развива „на ширина”, печелейки не само черното население, но и значителна част от бялото, особено сред троцкистите и феминистите.

А оригиналната интелектуална база на негритюда отдавна е забравена ...

Удар по негритюда беше нанесен от самите му основатели в края на 60-те. Сенгор - президентът на Сенегал, който е бивш съпруг изключително на бели жени, брутално смазва студентския бунт, което предизвиква отдръпване от идеите му в самата Африка, в резултат на това той преформулира идеите си не като борба срещу бялото влияние, а като изискване да се вземе предвид идентичността на черната раса в диалога между расите по света.

Едновременно в няколко страни по света бялото население изпитва потисничество и откровени атаки: в Южна Африка, Хаити, в бедните райони на много щати на САЩ, Зимбабве, в много държави от тропическа Африка.

Превод: В. Сергеев