/Поглед.инфо/ Пентагонът отлага поредната отбранителна програма - разработването на междуконтиненталната балистична ракета ЛТМ-35 “Сентинел”. Причината за забавянето е цената, която значително надвишава оценката, както и технологичната сложност. Но няма да се откажат от тази междуконтинентална балистична ракета - няма алтернатива. Проектът обаче ще трябва да бъде сериозно коригиран, за да се намалят разходите. За перспективните американски оръжия - в материала.

Много скъпо

През 2016 г. беше обявен конкурс за наземни междуконтинентални балистични ракети (МКБР). Състезаваха се два индустриални гиганта: “Бойнг” и “Нортроп Груман”. През 2017 г. им бяха отпуснати средства от бюджета за идеен проект - съответно 349 и 329 милиона долара. И през 2019 г. “Нортроп Груман” направи умен ход: те придобиха “Орбитал ОТК”, която доставяше на “Бойнг” ракетни двигатели с твърдо гориво. Аерокосмическата корпорация загуби шансовете си за успех и отпадна от състезанието.

През септември програмата достигна фазата за разработка и производство. Цената по това време беше оценена на 77,7 милиарда долара. “Нортроп Груман” обаче не ги устройва. Сега говорят за 140,9 милиарда. Пентагонът се опасява, че това не е границата. Ако не се направят промени, ще бъдат 160 милиарда. А цената на една ракета ще се увеличи от прогнозните 118 на 214 милиона.

„Има причини за това, но няма извинения“, каза Уилям ЛаПланте, заместник-министър на отбраната по снабдяването и доставките. “Ние нямаме по-евтини алтернативи. Реших да отменя прехода на програмата към втория етап и дадох указания на ВВС да я преструктурират и усъвършенстват, за да намалят преразходите”, допълни той.

Андрю Хънтър, помощник секретар на ВВС за придобиване, технологии и логистика, обеща да представи план през следващите няколко месеца. Целият процес на преглед и одобрение на новия бюджет и график от Пентагона вероятно ще отнеме 1,5-2 години.

Според експертите от министерството на отбраната е възможно да се спестят пари, по-специално от силози за ракети, като се направят по-малки, по-прости и с по-добро съотношение ефективност-цена. По-рано беше съобщено, че “Сентинел” не се различава по размер от “Минитмен-3”, който в момента е на въоръжение, така че силозните пускови установки няма да се налага да бъдат значително модифицирани. Проектантите обаче стигнаха до извода, че са необходими нови, с по-развита инфраструктура.

За да стигнете навреме до 2030 г

Искаха да пуснат “Сентинел” в експлоатация през 2030 г. Срокът на експлоатация е 50 години, тоест до 2080 г. Има малко публично достъпна информация за тези ракети. Известно е, че те ще бъдат разположени в същите позиционни зони, където “Минитмен-3” сега носят бойно дежурство: във ВВС “Уорън” (Уайоминг), “Малстрьом” (Монтана) и “Майнот” (Северна Дакота). Всяка има по 50 междуконтинентални балистични ракети. “Сентинел” трябва напълно да замени “Минитмен-3” до 2038 г.

Ракетата е тристепенна, на твърдо гориво, с обсег на действие най-малко 15 хиляди километра. Този пробег ще бъде осигурен от новото смесено гориво. Естествено, те използват най-модерната елементна база. Точността ще се повиши значително поради корекция въз основа на сателитен сигнал. Всяка междуконтинентална балистична ракета ще бъде оборудвана с набор от примамки за претоварване на противоракетната отбрана и осигуряване на нейния пробив.

Бойната глава е оборудвана с множество индивидуално насочени бойни глави. Те ще инсталират термоядрен В87-1 - колко все още не се знае. Мощност - 475 килотона всяка. Тристатонната В87 беше монтирана на ЛГМ-118A, тежка силозна МКБР, която влезе в експлоатация през 1986 г. До 2005 г. те бяха унищожени съгласно условията на договора СТАРТ-2. Не е ясно дали дизайнерите ще успеят до 2030 г. с новия вариант.

Русия изпреварва

Днес единствените силозни междуконтинентални балистични ракети в американските ядрени арсенали са ЛГМ-30Г “Минитмен-3”. Въпреки че са модернизирани неведнъж, това са оръжията от вчера (от 70-те години). По-нататъшната поддръжка и модернизация се считат за икономически неосъществими. Останалите на въоръжение 450 “Минитмен-3” имат моноблокова бойна глава с мощност 300 килотона. Обхват - около 13 хиляди километра. Системата за проникване на противоракетна отбрана не е претърпяла значителни промени от 1970 г. насам, тя е ограничена само до набор от отражатели и няколко примамки.

В Пентагона дълго време не се обръщаше внимание на замяната на ракетите с шахтно базиране, тъй като в хипотетична Трета световна война Съединените щати разчитаха на балистични ракети, изстрелвани от подводници и стратегически крилати боеприпаси. По този начин бойните глави, разположени на “Тридент-II”, стандартното въоръжение на ядрените подводници на “Охайо”, представляват повече от половината от целия арсенал на силите за ядрено възпиране.

А в Русия междуконтиненталните балистични ракети с наземно базиране винаги са били основният компонент на ядрената триада - най-мощната и многобройна. През последните десетилетия Стратегическите ракетни сили получиха няколко нови ракети, включително моноблокови мобилни и силозни ракети “Топол-М” както и тяхното по-нататъшно развитие - междуконтиненталната балистична ракета РС-24 “Ярс”, която беше въведена в експлоатация през 2009 г. Ярс са способни да носят четири бойни глави с мощност от 300 до 500 килотона и обсег от 12 хиляди километра. И разполагат със съвременни средства за преодоляване на ПРО.

Истинският пробив на руската отбранителна индустрия обаче е комплексът РС-28 “Сармат”, който ще замени съветския Р-36М2 “Воевода”. Всяка ракета ще може да достави повече от десет бойни глави на територията на потенциален противник. Обхватът, според различни оценки, е от 16 до 18 хиляди километра. Перспективните междуконтинентални балистични ракети се основават на принципа на „орбиталното бомбардиране“, тоест “Сармат” е готов да атакува цели, включително по суборбитална траектория през Южния полюс - заобикаляйки системата за противоракетна отбрана.

Официално новият тежък стратегически комплекс "Сармат" е на опитно-бойно дежурство от 1 септември 2023 г. Както и в областта на хиперзвуковите оръжия, Съединените щати се оказаха наваксващи.

Превод: В. Сергеев