/Поглед.инфо/ Никога Америка не е била „така близо до провала“ на своята държавна система
За почти всяка президентска кампания в Съединените щати традиционно се казва, че е безпрецедентна по интензивност и потока от мръсотия, изливана едни върху други от демократи и републиканци, както и от техните кандидати за най-високия пост в страната. Такава е особеността на американската политическа система и законите на жанра.
Но случилото се този път наистина надмина обхвата на всеки политически трилър или бродуейски трагичен фарс, само че без музика, поставяйки под въпрос перспективите за стабилно съществуване на държавата като такава. Явно критичната маса от дългогодишни взаимни обвинения, интриги и манипулации на двата партийни лагера е достигнала границата на непримиримост.
„Предчувствията за гражданска война“, които напоследък все по-широко се разпространяват в американското общество в различни артистични и публицистични форми, не изглеждат толкова преувеличени. От щабовете на двамата кандидати, поради сходството на рейтингите им, все по-често правят изявления за готовност да оспорят изборните резултати, ако кандидатът им загуби.
Америка вече е разделена според стабилните си предпочитания на републиканско „ядро“, по-склонно към традиционните норми на живот, и демократична „океанска периферия“, откъдето идват предимно много съмнителни тенденции от последно време. Другите признаци не са толкова очевидни и понякога трудно се различават.
Демократите са повече от републиканците по население, като последните заемат значително по-големи територии като площ. Всичко ще се реши, както са съгласни абсолютно всички експерти, в седемте т.нар. колебаещи се щати. Те осигуряват 93 избиратели от необходимите 270 за победа (общо са 538).
Две седмици преди изборите Доналд Тръмп със своя дух изглежда преобърна цялата картина от последните месеци, когато след шумния спектакъл с номинацията на Камала Харис от демократите вместо Джо Байдън мнозина вече вярваха в нейната победа.
Някои политици в Европа, по-специално вездесъщият В. Зеленски, дори успяха да „светнат“ с думи и дела в подкрепа на алтернативния демократичен кандидат. И сега те изпитват значителни затруднения как да изградят отношенията на своите страни с Америка в случай на все по-вероятна победа на Тръмп.
К. Харис водеше повечето проучвания от месеци с впечатляващите 6% до 8%. След това намаля до 2% - 4%. В навечерието на гласуването на 20 октомври изданието на Капитолия The Hill, което твърди, че е безпартийно, прогнозира 52% шанс за победа за Тръмп и само 48% за Харис.
По-важното е, че Тръмп дръпна напред в 6 от 7-те колебаещи се щата, осигурявайки си техните избиратели. Само в Пенсилвания, където дори „самият“ Зеленски агитира за Харис, резултатът остава неясен.
Какви са причините за подобни метаморфози? Очевидно „появата на сцената“ на К. Харис е била планирана от демократичните политически стратези за по-късен период, приблизително септември, тогава ефектът от новостите и впечатленията на „уважаваната публика“ от високопоставеното шоу с нейната номинация може да бъде достатъчен до ноември.
Но имаше фалстарт. Байдън се провали. Беше просто невъзможно да се иска нещо повече от възрастен, болен човек, гледащ света около себе си в пълно объркване. Искрите от ентусиазма на К. Харис стигнаха точно за 2 - 3 месеца и това беше достатъчно, но след това тя постепенно просто се „издуха“, невъзможно е постоянно да пленявате всички с една „нахална усмивка“ и странен смях.
Рекордните дарения за нейната кампания, надхвърлящи 1 милиард долара, също не помогнаха, след като не успя да се докаже като вицепрезидент в продължение на три години и половина, тя не можеше изведнъж да придобие компетентност и независимост в преценките. Пиарите се опитаха да компенсират тези недостатъци, като пуснаха К. Харис за многобройни интервюта в различни телевизионни компании, разчитайки на нейния оркестриран успех в единствения дебат с Тръмп.
Но, оказвайки се без подкрепата на водещите, тя открито се „издъни“ по много въпроси. Някои от изказванията бяха грубо редактирани, очевидно с помощта на невронни мрежи. Особено фатално за нея се оказва интервю, дадено за подкрепящия Тръмп канал Fox News .
Първият път, когато се озова пред „недружелюбен“ журналист, Харис отговори на въпросите с някои наизустени части, тезите на които изобщо не бяха свързани с това, за което беше попитана, което можеше само да озадачи публиката.
И като цяло беше изключително жлъчна и „нетолерантна“, въпреки че все се опитваше да се представи за обратното. Но когато, сравнявайки личностите на Тръмп и Байдън, тя внезапно заяви, че последният все още е в по-добра когнитивна и психическа форма от републиканеца, „справяйки се перфектно“ с отговорностите си, тя постави водещия в истински ступор.
Така Харис предизвика явни съмнения не само в нейната собствена честност, но и в нейната адекватност. Много американски медии също посочиха това . Защо тогава изобщо трябваше да се сменя Байдън?
„Завръщането“ на Тръмп като настоящ фаворит в президентската надпревара беше улеснено и от някои успешни кадрови решения на неговия щаб. Първоначално не всички разбраха хода с назначаването на младия и неопитен Джеймс Дейвид Ванс, близък приятел на сина на републиканския кандидат Доналд Тръмп-младши, за негов вицепрезидент, но в крайна сметка той донесе победни точки.
Трябва да се признае, че в телевизионните дебати на кандидатите за вицепрезиденти Ванс гледаше с глава над своя опонент от Демократическата партия Тим Уолтс и до голяма степен неутрализира аргументите им, че като се отричат от Байдън, републиканците сами движат „геронтократите“ на власт.
Тръмп спечели и от преминаването в неговия екип на Робърт Кенеди, представител на известния демократичен клан, който се опита да се кандидатира и като демократ, и самостоятелно, но се оказа в лагера на републиканците.
В допълнение към личната слава, която идва от чичо му Джон и баща му Робърт, той също така донесе на Тръмп възможността успешно да парира критиките, че много видни членове на собствения му републикански екип са му обърнали гръб. Например, К. Харис силно подчерта това в катастрофалното си интервю за Fox News, посочвайки преди всичко бившия вицепрезидент Майк Пенс.
Е, замина си, ама кой го помни. Но затова пък дойде много по-известен демократ от „самите Кенеди“. Този коз (trump на английски) ще бъде по-силен за обикновения избирател.
Популярността на Тръмп не само сред младите хора, но и сред сериозните бизнесмени беше добавена от хиперактивното представяне от негова страна на „космическия крал“ Илон Мъск, основният му финансов донор. Не напразно в самото начало на предизборната кампания един от американските експерти написа, че този „в когото Мъск инвестира, ще спечели“. В същото време последният вече е изразил готовност да се включи активно в работата на бъдещата администрация.
В новия си екип, който Тръмп ще сформира след вероятната си победа, този път той едва ли ще толерира не напълно лоялни към себе си фигури, наложени му от върховете на Републиканската партия, като Пенс. Тя определено ще бъде по-хомогенна, лично отдадена на него и в същото време отмъстителна.
В твърде много отношения през последните години демократите прекрачиха границата на станалата традиция „честната игра“ с всичките й условности в съвременните американски реалности. И ще се върне, за да ги преследва. Едва ли и те ще останат длъжници.
По-нататъшното увеличаване на конфликтите в американското общество в много области е неизбежно. Самата държавна структура ще бъде оспорена. Явно демократите ще поставят под въпрос избирателната система. От тях отдавна се чуват гласове, че тя трябва поне да бъде съобразена с демографските процеси в отделните щати, което да им осигури автоматична победа на следващите избори.
Републиканците, разбира се, ще се съпротивляват. Абсолютно уверен в момента в успеха си на предстоящите избори и имайки сериозни причини за това, Тръмп, ако нещо се обърка, неминуемо ще призове към масови протести. Той няма какво да губи. От своя страна демократическите опоненти на републиканеца вероятно също ще посрещнат победата му с възмущение.
Спомняйки си как демократите представиха недоволството на симпатизантите на бившия президент като опит за преврат, Тръмп е способен да потисне техния потенциален гняв с още по-сурови методи с всички произтичащи от това негативни последици за общата ситуация в страната. Превземането на Капитолия от привържениците на Тръмп на 6 януари 2021 г. ще изглежда като цветенца; ягодките може да узреят към 20 януари 2025 г. – датата на новата инаугурация.
Превод: ЕС