/Поглед.инфо/ „Паметникопадът“ и други грозни прояви на политическата борба в САЩ предизвикаха множество дискусии в мрежата между руснаци и американци, по време на които съгражданите на Доналд Тръмп активно обвиняват сънародниците ни в расизъм. Къде е линията, отвъд която критикът на американската „културна революция“ наистина става расист?

Мисисипи беше последният щат, на флага на който имаше останки на „Конфедерацията“, бойното знаме на робовладелските щати по време на Гражданската война. Но вече ги няма – премахнати са. В същото време принципът на демокрацията беше ясно засегнат - преди около 20 години жителите на щата гласуваха за запазването на знамето с Конфедерацията. Предимно белите хора.

Сега гласът им беше отхвърлен, което стана част от голям процес на преразглеждане на историята на САЩ - паралелно бяха унищожени повече от сто паметника, други 30 местните власти обещават впоследствие да бъдат съборени. По принцип това са паметници на конфедерати, а причината е същата - борбата срещу расизма.

Тези събития предизвикаха оживена реакция от другата страна на океана - в Русия. Повечето от нас, разбира се, не се интересуват, но има и много, които влизат в спорове с американските либерали в медиите и социалните мрежи, тъй като английският отдавна се е превърнал в език на международната комуникация. Най-често нашите сънародници недоумяват, но понякога директно осъждат случващото се, получавайки в отговор обвинения за расизъм.

Това е типичен проблем на взаимното разбиране, когато никоя от страните не познава контекста и следователно неправилно оценява ситуацията. Американците по принцип не са силни в разбирането на чуждия контекст - дори завършилият добър колеж може да има много лоши представи за историята и географията на другите страни. С други думи, американецът, най-вероятно, не е наясно, че руснаците, никога не са колонизирали Африка и не са държали черни роби (напротив, те самите са били поробвани), политически и финансово са подкрепили борбата срещу колониализма и са снимали филма "Цирк", когато чернокожите в южните щати на САЩ не са допускани в киното.

Точно това се случва, например, с Хати Макданиел, на когото не беше позволено да отиде на премиерата на „Отнесени от вихъра“, същият филм, за който по-късно ще получава „Оскар“. Споменът за това е само една от причините защо към „Отнесени от вихъра“ в Америка днес се отнасят нееднозначно, но този контекст е неразбираем вече за руснака.

От негова гледна точка американците сега се държат като украинците, борят се със собствената си история и напълно забравят, че законът няма обратно действие, тоест е невъзможно да се преценят фигурите от миналото по днешните етични стандарти. Като цяло е така и много активисти на ЧЖИЗ отдавна са се отрекли от здравия разум, но що се отнася до символиката на Конфедерацията, има нюанс, който не се вижда от Русия, но лесно ще привлече обвинения в расизъм в САЩ.

Ние връщаме филма назад към времената на Гражданската война, причините за които са много по-сложни от разликите по отношение на робството и правата на чернокожите. Строго погледнато, войната дори не беше против робството (Северът включва поне четири робовладелски щати), а срещу изтеглянето на Юга от САЩ и разпадането на страната.

В резултат на това победените южняци са третирани като бунтовници и предатели. Южните щати са с орязани права, налага им се пряк контрол от Вашингтон, принудени са да плащат по-високи данъци и им е изпратена националната гвардия, така че никой да не се осмели да пречи на освобождаването на чернокожите и на изравняването на техните права - тази мярка на север е сериозно разгледана като средство за унижение на Диксиленд и потискане на морала и духа на южняците.

Националната гвардия има какво да прави: терористичните организации започват да се множат с помощта парите на плантаторите, включително скандално известния Ку-Клукс Клан. Но след като един решителен и мотивиран човек се изправя начело на страната - генерал Юлисес Грант от северняците, правителствените сили успяват да ограничат расизма на бившите робовладелци.

Проблемът обаче е, че президентството на Грант изобщо не е успешно и на някои места страната стига на крачка от това за следващ държавен глава да бъде избран демократът Тилдън - в неговото лице унизените, обидени и искрено мразещи „янките“ южняци трябва да си възвърнат властта. За Севера това е напълно неприемливо, следователно, според резултатите от най-мръсните избори в историята на Америка републиканецът Ръдърфорд Хейс, въпреки това става държавен глава, а на демократите, за да се примирят с нахалната изборна измама, обещават "възстановяването на Юга". Тоест, да върнат на южните щати всичките им права, да оттеглят националната гвардия и да спрат борбата срещу расизма. Оттам започва всичко.

Първото нещо, което правят в Диксиленд, е да въведат т. нар. Закони на Джим Кроу - известната сегрегация, когато чернокожото дете трябва да ходи в лошо училище от другата страна на града, защото в неговия район има само бяло училище. И отбелязват това „освобождение от игото на янките“ по такъв начин, че навсякъде издигат паметници на конфедератите - същите, които сега са съборени.

Те, както и знамето им, са част от местната символика. Имат три златни периода: въвеждането на „Законите на Джим Кроу“, „ревящите двадесетте“ с възхода на Ку-Клукс Клан и „съдилищата на Линч“ и накрая , а също 1950-1960 - периодът на борбата на чернокожите за граждански права.

С други думи, всичко е с една конкретна цел - „да се постави негърът на място“. Това не е историята на Диксиленд като такава, а история на южния расизъм. Поради тази причина в съвременните САЩ войната срещу паметниците и борбата срещу „Конфедерацията“ се подкрепят не само от левите радикали, но и от уважаваните граждани с умерени възгледи. Републиканците „редактираха“ същото знаме на Мисисипи, въпреки че именно те - след размяната на електората между двете основни партии през 20-ти век - са отговорни за запазването на културата и традициите на Юга.

Между другото, Джим Кроу не е някакъв расистки сенатор, а пародия на негъра, стилизиран в американските панаири. Този глупав и мързелив негър традиционно се играе от бели, намазани със сажди. Ето пример за друго нещо, неразбираемо от Русия. Той обяснява защо в съвременните САЩ „blackface“ е расистка обида.

Но друг контекст е много по-важен - съвкупността от причините, поради които много афроамериканци все още са бедни, слабо образовани, живеят в гета и се занимават с престъпност. Това, което сега се нарича „системен расизъм“.

Основното натрупване на капитал от широките маси в САЩ започва след Втората световна война и продължава до средата на 60-те години: именно тогава е създадена добре подхранената и просперираща Америка, която познаваме. На юг обаче афроамериканците са изключени от този процес и се задоволяват с малко - бедни училища и нископлатени работни места. „Законите на Джим Кроу“ окончателно са премахнати едва през 1964 г., но дълги години има „свикване“ – когато с помощта на националната гвардия под охрана чернокожите посещават училищата.

Така чернокожите „закъсняват“ при разпределянето на американското благополучие - добрите самостоятелни къщи с парцели. Премахването на сегрегацията не решава проблема: банките дават заеми за закупуване на жилища на белите, но не на черните и това се случва не само на юг, но и на север.

През 70-те години икономическата криза удря от една страна работническата класа (включително чернокожите ѝ представители), от друга оскъпява доброто жилище. В резултат за чернокожите става недостъпно дори на теория. Започва масово заселване в евтини райони, оформят се гета, а с тях затвореният кръг на нищетата и престъпността.

Следващият удар на съдбата е преходът към постиндустриална икономика, по време на която висшето образование в Съединените щати също поскъпва значително. Белият все още можеше да вземе заем, обезпечен от къща, но черният често няма такава къща. Така се оформя „фунията на бедността“, която предопредели мрачната съдба на няколко поколения афроамериканци. Във време, когато проблемът с расизма започна да избледнява на заден план, тоест през 90-те, благосъстоянието на гражданите расте много по-бавно, отколкото през 1950-1980-те: по-голямата част от БВП се разпределя в полза на големите корпорации, така че малцина успяват да „настигнат“ белите.

Това е повече от достатъчна илюстрация на това, което сега се разбира като системен расизъм. Въз основа на всичко това американците нямат морално право да обвиняват руснаците за расизъм, въпреки че това вече се превърна в пълноценна част от информационната война срещу нас.

В същото време сред руснаците наистина има расисти. Но има хора, които просто не знаят всички исторически, икономически и идеологически аспекти на американския шовинизъм. Така че сега, когато някои граждани на САЩ буквално просят прошка от черните си сънародници (и понякога се плъзгат в откровен хунвейбизъм), цензурирането на този процес извън потапянето в контекста наистина може да изглежда от американската страна като проява на расизъм, въпреки че често крадецът казва дръжте крадеца.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели