/Поглед.инфо/ Китай увеличи вносните си мита върху американските продукти до 145%. Кървавата баня на пазара на американски ДЦК продължава. Всички купуват злато и се отдалечават от долара.
Заради опасенията за дългосрочните последици от ескалиращата търговска война цените на американските трежъри паднаха, а доходността се повиши рязко. От понеделник насам доходността на 10-годишните облигации се е повишила с около 12%; в сряда сутринта за кратко се покачи над 4,5%. Доходността на петгодишните ДЦК се повиши с 13% за същия период, достигайки 4 на сто. https://www.businessinsider.com/bond-market-treasurys…
Облигациите са заеми (Дългови Ценни Книжа), които инвеститорите отпускат на дадено лице, като например дружество или правителство, обикновено в замяна на лихвени плащания по определен график…
Доходността и цените на облигациите се движат обратнопропорционално, като в трудни времена доходността се повишава, а цените спадат, което отразява повишения риск за инвеститорите.
Американските облигации традиционно се смятат за един от най-сигурните активи убежища, тъй като вероятността от неизпълнение на задълженията от страна на правителството на САЩ се счита за изключително малка. Стремежът на инвеститорите да ги продават е необичаен и обикновено се разглежда като признак за криза на пазара.
Това, което всъщност се случва, е отдалечаване от долара. Всеки, който може, се възползва от тази възможност.
Затова в ранния следобед на 08 април Тръмп обяви частична пауза, а в отговор на репортерите в сряда финансовият министър Скот Бесент заяви, че основните мита от 10 % ще останат в сила, но по-високите мита срещу няколко държави са спрени. И че посланието на правителството е: „Не предприемайте ответни мерки и ще бъдете възнаградени“ (sic!).
Изключение от паузата е Китай, който първоначално отговори с 34% контрасанкции. Но след тръмповите 104% в сряда, Китай увеличи тарифата до 84% и наложи ограничения на 18 американски компании. Тръмп написа, че „въз основа на липсата на уважение, която Китай показа към световните пазари, с настоящото увеличавам митото, наложено на Китай от САЩ, на 125%, което влиза в сила незабавно“.
Това е гасене на пожар с бензин. Дедоларизацията се ускорява.
Но има и още:
Китай и няколко други държави от Глобалния юг посочиха, че са повече от готови да приемат прекратяването на отношенията със САЩ.
„На фона на ескалиращото търговско напрежение между Китай и САЩ някои китайски износители предприемат драстичната стъпка да се откажат от пратките по средата на пътуването и да предадат контейнерите на корабни компании, за да избегнат прекомерните разходи за мита.
Вътрешни представители на индустрията нарекоха този ход „подготовка за дългия марш“ – мрачна метафора за продължителен и наказателен спад в транстихоокеанската търговия.
Служител на регистрирана в Китай компания за износ, пожелал анонимност, заяви, че обемът на контейнерите му, пътуващи за САЩ, е намалял от 40-50 контейнера на ден до едва три-шест в резултат на новите мита върху китайския внос;
„Преустановихме всички планове за доставки от Филипините, Виетнам, Индонезия и Малайзия“, каза служителят. „Всички фабрични поръчки са спрени. Всичко, което не е натоварено, ще бъде унищожено, а товарът, който вече е в морето, се преизчислява“.
Кой в САЩ и деиндустриализираните им васали ще осигури тези продукти?
Да се върне производството в щатите ще са необходими поне 10 или 15 години, за да се възстанови индустрията, която Америка е прехвърлила в чужди държави. САЩ не разполага с производство, което да намали цените. Те имат контрол върху световната петролна индустрия като център на американската дипломация; имат селско стопанство, но нямат промишлен износ.
Представата за индустрия на Тръмп е информационните технологии (но видяхме какво стана след като КНР пусна DeepSeek).
Това, което деиндустриализира САЩ и прави невъзможно индустриализирането им, е, че САЩ вече не са в ерата на индустриалния капитализъм, а на финансовия капитализъм.
А целта на финансовите компании, независимо дали са стоманодобивни, автомобилни или IT, е да повишат цената на акциите си.
Повечето от финансовите богатства в САЩ и Европа не са натрупани чрез печалби от производството; те са натрупани чрез капиталови печалби от цените на акциите им. А капиталовите печалби се финансират главно чрез дългов ливъридж, от банки при ниски лихвени проценти, за да се купи една акция. Или ако все пак реализирате печалби, ги изплащате като дивиденти, за да увеличите цените на акциите си.
92% от паричните потоци и печалбите на Standard and Poor’s 500 (S&P 500) напр. се изплащат като дивиденти и обратно изкупуване на акции, а не като индустриализация (инвестиции).
Помните ли какво се случи с Intel? САЩ искаха да попречат на Китай да получи компютърни чипове; на Intel е беше забранено да продава компютърни чипове в Китай. Акциите на Intel се сринаха, защото главният изпълнителен директор на компанията каза: „Чакайте малко, най-големият ни пазар е Китай. Сега, когато загубихме китайския пазар, печалбите ни са много по-ниски. А ако не реализираме печалби, откъде ще вземем пари за финансиране на научноизследователска и развойна дейност? Трябва да подкрепим акциите си, като използваме малкото печалби, които ни остават, за обратно изкупуване на акции и изплащане на дивиденти, за да подкрепим нашите акционери“.
Така че по същество Съединените щати сами си прерязват гърлото, индустриалното гърло, с финансиализацията и с факта, че цялата цел на американската корпоративна индустрия вече не е индустриална, а финансова.
Вихра Павлова е доктор по философия и изследовател в Института по философия и социология към БАН. Има редица публикации в областта на политическата философия, геополитиката и международните отношения. Автор на монографията „Ролята на азиатско-тихоокеанския регион в глобалната геополитическа трансформация“, 2020