/Поглед.инфо/ Терористичните актове от 11 септември 2001 г. бяха шок както за американското съзнание, така и за цялата система от международни отношения, за целия Запад и Изток. Преди двадесет години мнозина казваха, че сега цялата цивилизация ще се обедини в борбата срещу новото световно зло. Светът наистина се е променил, но по съвсем различен сценарий. Защо?

На 11 септември САЩ - и целият свят заедно с него - отбелязват 20 -годишнината от нападенията на терористите от “Ал Кайда” в Ню Йорк и Вашингтон. Джо Байдън произнесе траурни речи и призова всички към единство, журналистите припомнят жертвите и техните истории, политиците показват тъга и съжаление.

Експертите също са тъжни и съжаляват - но не само защото почти 3 хиляди души от Съединените щати и други страни (включително почти сто души от Русия и страните от бившия Съветски съюз) бяха убити в този ден. Също така, защото американските власти не са си взели правилните изводи от терористичните атаки. В резултат на това 20-те години, изминали от събитията от 11 септември, се превърнаха не в години на победи и преодоляване на затруднения, а на поражения и пропуснати възможности. Възможности за борба с тероризма, обединяване на света около САЩ и изграждане на нов световен ред.

Така например след 11 септември целият западен свят (преди това не обръщаше особено внимание на бомбардировките на къщи в Москва или атентаторите-самоубийци в Близкия изток) осъзна заплахата от ислямския тероризъм. Той откри, че хората, натоварени с идеология с минимални разходи и организационни умения, могат да атакуват голяма сила, причинявайки ѝ щети за милиарди долари. След това редица експерти и политици започнаха да говорят едва ли не за необходимостта от глобална кампания срещу тероризма - обединението на цивилизованите страни срещу съвременното варварство, което заплашва цялата цивилизация (както западната, така и източната).

Тази кампания, ако не беше единна, то поне сериозно събра конфликтните представители на цивилизования свят - например САЩ, Русия и Китай. А сътрудничеството в борбата с тероризма от своя страна създаде атмосфера на доверие и вероятно би помогнало на великите сили да се разберат за нови правила на играта. Правила на играта, при които американското ръководство не само ще бъде общоприето, но и подкрепено от суверенни държави, които ще гледат на Америка като на арбитър и партньор, а не като на изнудвач и експлоататор.

В началото всъщност се случи точно това. Американците получиха съчувствие и подкрепа от всички велики сили, включително по време на афганистанската си кампания. Говори се, че иранците с влияние в западен Афганистан са разгърнали карта пред американските генерали и са забили стратегически позиции на талибаните, които трябва да бъдат бомбардирани. Русия, от друга страна, предостави на Вашингтон логистична подкрепа, а също така разреши разполагането на бази в Централна Азия.

Бързо обаче стана ясно, че американците злоупотребяват със симпатиите и подкрепата в световен мащаб. Базите в Централна Азия започнаха да се използват, за да овладяват този регион, от Афганистан започнаха да правят източник на нестабилност, радикализъм и трафик на наркотици, за да заразят всички афганистански съседи - всъщност Китай, Иран и косвено Русия.

С други думи, глобалната кампания срещу тероризма много бързо се превърна в параван, с който САЩ се опитаха да поемат контрола над суверенните държави и техните ресурси, както и да преформатират и „демократизират“ техните режими. Това беше напълно проявено в кампанията срещу Ирак (която между другото не беше подкрепена дори от много европейски съюзници на Америка).

Да, идеята за преформатиране имаше определени основания. Американците правилно разсъждаваха, че тероризмът като явление има социално-икономически корени. Самият тероризъм е реакция на интелектуалните, религиозните и други "елити" на ислямския свят на глобалната несправедливост, чрез която те разбират ниското ниво на развитие на своите страни и експлоатацията им от Запада. Съответно, за да се борим с тероризма, е необходимо не само редовно да разстрелваме лидерите на съответните групи, но и да се заемем с развитието на страните от Близкия изток, заедно с култивирането на модерен цивилизован манталитет сред населението на тези държави.

Рецептата за развитие и отглеждане е отдавна известна и се състои от няколко стъпки. Първо, в държавите се установяват стабилни режими. След това, въз основа на стабилност, се поставя акцент върху развитието на икономиката (дори ако някъде по някакъв начин е необходимо да се нарушават правата на човека). Икономическият просперитет води до формирането на средна класа, която оказва натиск върху властите и допринася за нейната бавна, повече или по-малко прогресивна реална демократизация. В резултат на това в продължение на няколко поколения (или поне няколко десетилетия) държавата ще бъде преформатирана.

Американците обаче избраха друг път, който според тях беше по-бърз и по-ефективен. Те започнаха насилствено и незабавно да създават демокрации в общества, които не бяха готови за тях нито психически, нито икономически, нито социално.

Не е изненадващо, че резултатът беше не само плачевен, но и контрапродуктивен - Ирак например се превърна в истинско огнище на тероризма и родното място на „Ислямска държава“. А борбата с тероризма доведе до рязко увеличаване на терористичната заплаха.

И ако някой в САЩ смяташе, че тези деца на американската демократизация могат да бъдат контролирани, като ги настроят срещу Русия, Иран и Китай, тогава мениджърите много бързо разбраха, че нахраненият крокодил е готов да ухапе всички, включително ръката, която го е хранила. Последната такава хапка бяха експлозиите близо до летището в Кабул, които отнеха живота на повече от десетина американски войници.

Да, изглежда, че сега - 20 години след събитията от 11 септември и колосалните суми, похарчени за „демократизация“ - САЩ осъзнаха, че така не става Байдън каза, че Вашингтон се отказва от мащабни интервенции и войни, за да преформатират трети държави. Американците обаче не изоставиха самата идея за насилствено прекрояване - те просто сега ще използват други методи.

Демокрацията отново (както преди Буш-младши) ще бъде носена не толкова от американски войници, колкото от неправителствени организации, програми за обучение и други инструменти на меката сила. Нещо повече, тя трябва да се носи не само в неразвитите страни, но и в тези, основани на цивилизовани идеи, които са просто неприятни за САЩ.

Това означава, че идеите за борба с тероризма и обединяване на всички държави от цивилизования свят (независимо от тяхната форма на управление и национални ценности), за да победят съвременното варварство, ще останат само в мечтите на отделни експерти. Терористичните организации ще продължат да растат и да се развиват - и е възможно някоя от тях да успее да повтори събитията от 11 септември. И дори да ги надмине.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели