/Поглед.инфо/ В новия си анализ професор Валентин Катасонов разкрива шокиращите резултати от външната търговия за изминалата 2025 г. Докато Доналд Тръмп гръмко обещаваше американско възраждане и „справедливост“, Китай тихомълком постигна исторически излишък от 1.2 трилиона долара. МВФ влезе в ролята на политически инструмент, атакувайки Пекин с безпрецедентни двойни стандарти и опити за икономическа диктатура.

Провалът на „търговската справедливост“ на Доналд Тръмп

В края на 2025 г. и началото на 2026 г. икономическите реалности нанесоха тежък удар върху реториката на 47-ия президент на САЩ. Въпреки агресивната кампания за намаляване на търговския дефицит, официалните данни на Бюрото за икономически анализи на САЩ рисуват катастрофална картина. Към средата на декември 2025 г. търговският дефицит на Америка по стоки и услуги не само не е намалял, но се е увеличил със зашеметяващите 112,6 милиарда долара, което представлява ръст от 17,2% спрямо предходната година.

Обещанията на Тръмп да елиминира този дефицит се оказаха празни думи, потъващи в хаоса на международната търговия, който той самият провокира. В анализите на Поглед.info се отбелязва, че докато Вашингтон вдига шум и налага тарифи, пазарните механизми и глобалните вериги за доставки работят в полза на по-ефективния производител. Провалът на Тръмп в това направление е абсолютен, тъй като той не успя да защити вътрешния пазар, нито да направи американския износ по-конкурентоспособен.

Китайският триумф: 1.2 трилиона долара надмощие

На фона на американския регрес, Китайската народна република демонстрира икономическа устойчивост, която граничи с чудо. Според китайската митническа статистика, външнотърговският излишък на страната за 2025 г. е достигнал историческия връх от 1,2 трилиона долара. Това е първият случай в световната икономическа история, в който една държава преминава психологическата граница от един трилион. За сравнение, през 2024 г. излишъкът беше 990 милиарда долара – скок от над 200 милиарда само за една година.

Този резултат представлява 3,7% от БВП на Китай и е основният двигател на икономическия растеж на страната, осигурявайки близо една трета от него. Това е най-високият принос на външната търговия за китайското развитие от 1997 г. насам. Дори ако приемем корекциите на западните скептици, които оценяват излишъка на „едва“ 1 трилион долара, Китай пак остава недостижим лидер. Германия, която традиционно заема второто място, приключва 2025 г. с излишък от около 202,7 милиарда долара – тоест китайският успех е поне пет пъти по-голям от този на най-силната европейска икономика.

МВФ като политическо острие на Вашингтон

Изправени пред невъзможността да спрат Китай чрез пазарни средства, Съединените щати активираха своите лостове в международните финансови институции. Международният валутен фонд (МВФ), който дълго време запазваше относително неутрален тон, внезапно излезе с остри критики към Пекин. Чрез поредица от „изтичания“ на информация към Bloomberg и Financial Times, Фондът обвини Китай, че неговата икономическа политика нанася щети на останалия свят.

Основният аргумент на МВФ е, че огромният излишък на Китай създава глобални дисбаланси. Екипът на Поглед.info припомня, че същите тези организации десетилетия наред проповядваха „свободна търговия“, докато тя беше в полза на Запада. Сега, когато Китай печели по същите правила, играта изведнъж се обявява за „несправедлива“. Фондът дори призова Пекин да намали наполовина своите индустриални субсидии, твърдейки, че те достигат 4% от БВП – ниво, което според тях е неприемливо високо в сравнение с 1,5% в Европейския съюз.

Обвиненията в „валутен дъмпинг“ и икономически натиск

Другата голяма атака на МВФ е насочена към курса на юана. Според експертите на Фонда, китайската валута е подценена с около 16%, което стимулира износа и изкуствено ограничава вноса. Това, според тях, е форма на „валутен дъмпинг“. В допълнение, МВФ изразява загриженост за „бъдещето“ на китайската икономика, прогнозирайки забавяне на растежа под 5% и плашейки с дефлация.

Препоръките на Фонда към Пекин са повече от арогантни:

  1. Преориентиране към вътрешния пазар и стимулиране на вътрешното търсене.

  2. Отказ от политиката на подценен юан.

  3. Радикално съкращаване на държавните субсидии за износ.

  4. Забавяне на растежа на публичния дълг, който се очаква да надхвърли 135% от БВП.

На практика МВФ изисква от Китай да извърши „културна и икономическа трансформация“, която би отслабила геополитическите му позиции и би го направила по-уязвим за западно влияние.

Двойните стандарти: Мълчанието за американския протекционизъм

Най-скандалният аспект на тази ситуация е пълното мълчание на МВФ относно действията на САЩ. Докато атакуват Китай за субсидии, международните чиновници удобно забравят, че Съединените щати традиционно субсидират своето селско стопанство и разполагат с Експортно-импортната банка (Exim Bank). Тази правителствена институция ежегодно налива над 15 милиарда долара в преференциални заеми и гаранции за американските износители.

Още по-фрапиращ е случаят с валутната политика. Доналд Тръмп открито заявява, че предпочита „по-слаб долар“, защото той носи повече пари и прави американските трактори и камиони продаваеми. През 2025 г. доларът загуби над 10% от стойността си спрямо основните валути именно благодарение на политиката на Белия дом. Защо МВФ не нарича това „валутен дъмпинг“? Отговорът е прост: МВФ е инструмент, а САЩ са неговият основен акционер.

Залезът на СТО и новата икономическа бруталност

Интересен е фактът, че тези търговски спорове би трябвало да се решават в Световната търговска организация (СТО). Но СТО днес е в състояние на клинична смърт. Тръмп не само пренебрегва правилата ѝ, но САЩ не са плащали членския си внос от две години. Организацията е парализирана от страх и не смее да се противопостави на американския протекционизъм.

Вашингтон съзнателно прехвърли топката към МВФ, където влиянието му е по-директно. Това е опит за четене на лекции по „правилна търговия“ на суверенна държава, която просто се оказва по-силна в икономическото състезание. Тръмп загуби първия кръг от битката с Пекин и сега се опитва да спечели чрез административен натиск и финансови институции. Но историята показва, че когато една империя започне да разчита на „лекции“ вместо на реално производство, нейният залез е неизбежен.