/Поглед.инфо/ „Не искам да давам тези активи на Путин, за да може той да ги сподели с Китай. Ако сега помогнем на Украйна 10-12 трилиона долара можем да използваме и ние“. Ето как един от най-влиятелните американски сенатори, борещ се за важен пост в администрацията на Доналд Тръмп, вижда смисъла на конфликта в Украйна. Той мълчи за главното.

Старият враг на Русия Линдзи Греъм, който е включен в руския регистър на терористите и екстремистите, каза пред телевизионния канал Си-Би-Ес позиция, която е тревожна за украинците. Според влиятелния сенатор Украйна има потенциала да стане най-богатата страна в Европа и бизнес партньор, за който САЩ могат само да мечтаят.

И всичко това, защото „украинците седят на 10-12 трилиона долара“. Това се отнася до прогнозната обща стойност на минералните ресурси на Украйна.

Да бъдеш богат и буквално да седиш на пари като основно занимание е националната мечта на украинците. По пътя, както им се струваше, точно към тази цел те направиха преврат през 2014 г., но скоро се усети грешка в изчисленията. Не всичко обаче е загубено, казва Линдзи Греъм.

Вярно, има един нюанс: тези хипотетични трилиони вече не са украински, тъй като Греъм изисква недра като обезпечение за помощта, която американците предоставят на Украйна. Тоест смисълът на формулировката „за такъв партньор на САЩ може само да се мечтае“ е ясен, но как забогатяването на самите украинци следва от това е мистерия.

Но не забогатяването на украинците тревожи Греъм; той изобщо не се обръща към тях, а към традиционния (ако си представим, че сме през 80-те години) електорат на Републиканската партия – белите жители на селските райони на Алабама или Южна Каролина, които Греъм представлява в Сената. Неговата основна теза е друга: трябва да помогнем на Украйна да се защити, така че руският президент Владимир Путин да не вземе нейните минерални ресурси за себе си и да ги сподели с Китай. Оказва се, че това е всичко!

През 90-те години на миналия век американците се шегуваха за руските реформатори, че строят капитализъм въз основа на карикатури в списание „Комунист“. Случаят със сенатор Греъм е донякъде подобен - той въплъщава карикатурата на хищния „ястреб“ от Пентагона, готов да разкъса всяка страна с природни ресурси. „Имате ли петрол? Тогава ние летим към вас!“

Такива сякаш бяха изчезнали към края на първата Студена война. Те обаче не измряха и дори намериха нов лидер от „нулата“ - Джордж У. Буш, който извърши окупацията на богатия на петрол Ирак. Но, първо, тази операция не се основаваше на честна алчност, а на мита за оръжията за масово унищожение. Второ, в самата Америка отдавна е установен двупартиен компромис, според който тази конкретна война се признава за грешка, източила повече ресурси от Съединените щати, отколкото иракските кладенци могат да осигурят. Дори Джо Байдън и Доналд Тръмп са съгласни с това сега.

Но Греъм е един от последните войници на американската империя, който публично мисли само за печалба. Той е пламенен русофоб, близък приятел на друг пламенен русофоб Джон Маккейн и „тилови  плъх с пагони“, както биха казали за него истинските „бойни кучета“.

Това може да се счита за особеност на психиката на Греъм, поради която той все още не може да се върне от първата Студена война (тази, в която американците се биеха с комунистите), той е заседнал в миналото и изучава ранните речи на Роналд Рейгън. Но преди всичко е факт, че сенаторът е лобист на американските отбранителни предприятия, които заедно с енергийните корпорации получават свръхпечалби от военни авантюри, включително конфликта в Украйна.

Най-просто казано, Греъм има личен финансов интерес от продължаване на конфликта – с неговата хитрост е логично да работи дори не срещу заплащане, а срещу процент. Той не е единственият във Вашингтон, но е най-видимият и един от най-авторитетните. Но има проблем: все пак не са осемдесетте години. В съвременните Съединени щати политици от този тип са мразени дори от много републиканци, които смятат транснационалните корпорации за отговорни за деградацията на страната.

Според тях лобистите защитават система, в която малцина печелят от военни авантюри, а мнозинството губят: оръжейните и петролните барони просто източват парите на данъкоплатците, които биха могли да бъдат изразходвани за по-полезни цели, като борба с престъпността или охрана на южната граница .

Това може да се нарече част от „Тръмпизма“ – платформата, която стана доминираща сред съвременните републиканци. Също така част от него е твърдението, че е време да се сложи край на конфликта в Украйна.

В такива условия Греъм трябва да се  разкъсва, като магарето от вица: той иска хем да получи дял от успехите на отбранителната индустрия, хем да бъде издигнат като държавник.

Като политик старият „ястреб” е и опитен, и хитър. Човек може да се отнася различно към Тръмп, но няма как да не забележи, че той или стъпка по-голямата част от враговете си вътре в партията, или ги избута на трети позиции. Греъм забеляза това навреме, отиде при Тръмп и от няколко години се опитва да се „вмести“, въпреки че по много външнополитически въпроси остава антагонист на „тръмпизма“.

Изглежда, че самият Тръмп смята Греъм за свой или поне му е благодарен за лобистките му услуги в партията. Американската „петролна индустрия“ и „отбранителната индустрия“ особено не са непознати за него и как той ще свърже мироопазващите си лозунги с техните финансови интереси е един от най-интересните въпроси за втория мандат (освен, разбира се, мнозинството гласува за кандидат Байдън, който стои и ходи с видими затруднения).

Греъм иска да бъде един от бенефициентите на тяхната сделка, заемайки поста на ръководител на Държавния департамент или Пентагона в администрацията на Тръмп като ястреб. Подобно решение би било катастрофа за платформата на „тръмпизма“, но никой не може да гарантира, че балансът на елитите ще бъде различен, когато републиканците поемат властта. Дори самият Тръмп няма да даде такива гаранции: той победи вътрешните си врагове, но все още има много лостове за натиск върху скандалния милиардер. Това, което Греъм прави сега, се нарича „объркване на личната коса с държавната“ – и то нарочно.

Временният компромис между „Тръмпистите“ и „старите“ републиканци беше принципът на отказ от финансиране на конфликти като цяло, а само на тези, които не носят материални ползи. "Украйна е най-печелившият конфликт!",  като че ли вика Греъм, сочейки залежите като за нещо, за което фермер от Алабама или каубой от Южна Каролина биха сметнали, че си заслужава да се бори.

Характерното е, че в публичното политическо пространство на Русия никой изобщо не разглежда борбата за Украйна в контекста на борбата за богатствата на нейните недра. Освен това в самата Украйна малко хора поставят въпроса по този начин: има стотици причини, поради които говорителите на Киев смятат за необходимо да си възвърнат контрола над Донбас, но минералните ресурси са доста назад в списъка.

Ако сенатор Греъм предпочита да гледа на конфликта от гледна точка на лов за ресурси, това до голяма степен го характеризира (като циник и лъжец преди всичко). Но тогава трябва да направим важно допълнение: от тази гледна точка Русия вече е спечелила военния конфликт.

Теоретичната стойност на минералните ресурси на Украйна в границите от 1991 г. се оценява по различен начин, но на Донбас (бившите Донецка и Луганска области) се приписва повече от половината от прогнозната стойност на украинските минерални ресурси. На същото ниво е и съседната Днепропетровска област. В Запорожие и Харковска област има това-онова. В Полтавска, Лвовска и Житомирска области има по-малко, но също ги има. Всички останали региони са стотинки, особено в южните региони (Одеса, Николаев, Херсон), въпросът за контрола над които изглежда е един от основните, тъй като загубата на достъп до морето ще прехвърли украинската държавност в друга агрегатно състояние.

Така че, ако смятаме, че минералите са основната ценност в Украйна, тогава повечето от тях вече са в Русия или ще станат част от Русия, ако конфликтът продължи както сега.

Някой ден, разбира се, той ще бъде разрешен или поне замразен, както всички други военни конфликти. Но за тях е по-добре да разберат предварително как украинците ще върнат американския заем, срещу който им се предлага да раздадат ресурси на руска или потенциално руска територия.

Ами ако това са органи и други части от тялото? За сенатор Греъм парите не миришат.

Превод: В. Сергеев