/Поглед.инфо/ Първоначално този прекрасен човек в статията си изброява наглед очевидни неща: в цялата следвоенна история на САЩ американските санкции никога не са работили. Тоест те не са работили както трябва, според изявленията на Вашингтон. Трябваше да доведат до смяна на режима и политиката на тази или онази страна, ама...

И тук авторът дава огромен списък на всички провали: Северна Корея (статията всъщност започва с разговор за това), Венецуела, Русия, талибаните в Афганистан и най-малкото Куба. И навсякъде - без изключение - провал на санкциите.

Авторът е Дъглас Бандоу, ветеран от американската външна политика, служил като съветник на Роналд Рейгън, автор на книги и много други. Веднъж споменахме, че възгледите на новата звезда на американската политика Вивек Рамасвами вероятно са написани за него от Дъг Бандоу. Всъщност Бандоу очевидно е повлиял на възгледите и дори на някои от дейностите на Доналд Тръмп. И тук пак пише - уж очевидното. Но…

Тук в статията мига следният ред: обратната политика, тоест раздаването на помощ на вашите приятели, също не донесе желаните резултати. Как така американската империя не може нито да накаже врага, нито да помогне на своя приятел да се развива?

И тук авторът има линк. На огромна изследователска статия, която, ще се изненадате, е написана от Дъг Бандоу, но през 1995 г. Десетки източници, линкове към справочници и публикации, много цитати на данни от 1945 до същата тази 1995 г. И всичко за факта, че американската помощ се е провалила навсякъде.

Това е, което трябва да прочетете, а не днешните твърде очевидни разсъждения на Бандоу, че Пхенян никога не си е позволявал да бъде сплашен от нови или стари санкции. И така, 1995 г., златната зора на глобализма, краят на историята, а в Съединените щати, оказва се, отдавна се чуват гласове за безполезността на каквато и да е помощ на приятелски или, да кажем, перспективни режими. Няма значение как е дошла тази помощ - чрез ООН, чрез специалната агенция ЮСАЙД, Световната банка... Раздали (до 1995 г.) около трилион долара - няма смисъл.

Основни констатации: „Много страни, получаващи помощ, са по-бедни днес, отколкото когато помощта от САЩ започна, а тези, които отбелязват напредък, го правят въпреки, а не благодарение на чуждестранната помощ.“ Или приблизително същото: „въпреки десетилетия чуждестранна помощ, голяма част от Африка, части от Латинска Америка, Азия и Близкия изток се справят по-зле икономически, отколкото преди 20 години.“ (Последните редове са изповед на някой от администрацията на Клинтън.)

Между другото, тук е интересен феноменът Африка. Защо днес Китай е основната сила там? Защото китайските проекти за развитие на инфраструктурата работят и движат икономиката напред, а западната помощ просто беше разграбена. Или, както работата на Бандоу признава, до 70% от помощта в крайна сметка се връща в САЩ.

Да, и там има нещо за Русия: как през 1995 г. ние или молехме за помощ от САЩ, или признавахме, че тя е натоварена с такива условия, че е по-добре да не ни я пращат. А относно Украйна: оказа се (след като получи допълнителни 100 милиона долара) четвъртият най-голям получател на американска помощ в света.

Получава се чудесна картина. В края на миналия век в Щатите тесен кръг от посветени са знаели, че нещата с външния свят не вървят по приятелски начин - той не се реформира както трябва. Но точно тогава изгрява нова ера - ера на ентусиазъм за тоягите, а не за морковите. И сега същите тесни кръгове в САЩ разбраха това, което ние (в останалия свят) виждаме отдавна: дори тоягата не работи.

Заключението на Дъглас Бандоу – вече не от 1995 г., а днес – е, че е време Америка да спре да се самозалъгва относно способността си по някакъв начин да влияе на събитията във външния свят. И да преминем към нормална външна политика на нормална държава. Но нашето заключение е малко по-различно.

Много дълго време на цяла Америка като цяло се предават прости и очевидни неща, че няма нужда да заплашва никого и няма нужда да подкупва никого. Нещо не се получава между тях и външния свят. Честно казано, мина много време, докато тази истина достигне до нас и света около нас. Но сега същността на момента в международните отношения са активните и практически действия на незападния свят за решаване на собствените си проблеми, заобикаляйки Запада.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?