/Поглед.инфо/ Погромите в САЩ завършиха също толкова внезапно, колкото и започнаха: Америка лиже рани и брои загуби. Привържениците на протестите твърдят, че сега полицията на страната ще се промени, а в няколко града такава изобщо няма да има, но по-скоро техните действия по-скоро ще помогнат на Тръмп да бъде избран за втори мандат. Как Америка отново избегна революция? И защо всички си представяхме “черен бунт”.

Когато масовите безредици тепърва започваха, никой не беше готов да предположи колко широко ще се разрасне бунтът и колко дълго може да продължи. В крайна сметка на протестиращите им стигнаха по-малко от десет дни, а сега трябва да се признае, че мнозина надцениха случващите се в САЩ събития. Това се отнася както до привържениците на протеста, така и до неговите противници.

Отменяйки карантината отдолу, Америка се разклати, но устоя. Сега тя се завръща към нормалния живот. И макар на страната да е гарантиран икономическия спад, какъвто не е имало повече от век, някои важни показатели започнаха да се възстановяват бързо, включително най-важния от всички в момента - общото количество работни места.

Една от тайните на устойчивостта на политическата система на САЩ е, че от всяка криза тя излиза обновена - научила нов урок и намерила нова точка на опора. Но този път не се прогнозират никакви принципни изменения. И в близко време не се очакват реформи в полицията, за каквито настояват много протестиращи. С две уговорки.

На първо място, все пак ще разформироват полицията в Минеаполис - същият град, в който започна всичко. Функцията на пазителите на реда в 400-хилядния град сега ще се изпълнява от някакво народно опълчение, по-просто казано милиция в плътна координация със социалните служби (например, със спасителните екипи). Това е експеримент, в чиито резултати никой не е сигурен, но местните власти “искат да пробват”.

Какво пък, нека се пробват. Това е особеност на Америка - да пробва, експериментира, рязко да се променя на локално равнище, а ако не се получи, да започне както преди. Но трябва да се разбере, че Минеаполис е един от най-либералните градове на страната, рай на велосипедистите с голяма сомалийска диаспора (представител на която е Илхан Омар - избрана от града и околностите му в Конгреса, ставайки втората мюсюлманка от две и нова звезда в неформалния ляв блок на демократите). А градският съвет, казал “сбогом” (или по-скоро “довиждане”) на полицията, се състои от 100% от левичари. Тонът там се задава от особен филиал на Демократическата партия с думата “работническо-селска” в името си.
Втората уговорка е бъдещият кандидат-президент от демократите и бивш вицепрезидент Джо Байдън, който обеща в случай на победа някакъв надзорен федерален орган, който да следи работата на полицията и при нужда да я коригира. За САЩ това е малка апаратна революция, защото преди за полицията винаги отговаря местната власт - свои полицаи в щата, свои в града, свои в окръга, които всички заедно мразят “федералните”.

Но за осъществяването на тази задача Байдън трябва да бъде избран за президент, а тук проблемите са му гарантирани. Всичко може да се промени, настъпва епоха на резки промени, но в момента шансовете на Доналд Тръмп на ноемврийските избори изглеждат значително по-добри, въпреки че рейтингът му средно в страната е по-нисък, отколкото у бившия вицепрезидент.

Можете да изброявате причините дълго време. Можете да започнете с факта, че Байдън (ярък оратор) откровено е сдал багажа, оплита се във времето и пространството, за което получи прозвището „спящият Джо“ от сегашния президент. И да завършим с факта, че за да спечелите президентските избори в Съединените щати, трябва да спечелите в конкретни щати, а не в страната като цяло (през 2016 г. Хилари Клинтън спечели повече гласове, предимно заради огромните и либерални гласове в Калифорния и Ню Йорк )

Ръководството на Демократическата партия, разбира се, знае всичко това, затова се опитва да представи миналите антикарантинни безредици на хора, полудели по безделие и липса на пари като война срещу „расисткия Тръмп“ и въстание на черната общност срещу федералното правителство.

Дори политолозите в Русия вярваха в това примитивно оформление, уверено коментирайки американските събития като конфликт на черно-белите. Нищо чудно, защото дори бившият държавен секретар и бивш шеф на американския аналог на Генералния щаб Колин Пауъл се изказаха в подкрепа на Байдън. Може би това е най-известният и най-авторитетен политик-афроамериканец в Републиканската партия.

Но в действителност една единствена черна общност в САЩ просто не съществува. Например, според социологически проучвания, на фона на протестите, рейтингът на Тръмп сред афроамериканците е нараснал до 40%, което е абсолютен рекорд както за Тръмп, така и за републиканците след Роналд Рейгън.

Може да се предположи какъв е социалният състав на тези 40%: по-възрастните хора - майките и татковците на мародерите, както и средната класа, чиито представители напълно са интегрирани в американското общество и не изпитват особено „системно расово потисничество“. Такива хора в по-голямата си част традиционно гласуват за демократите, но гледката как страната е погълната от пламъци, ги кара да се облегнат на консервативния Тръмп, който обещава ред и „американска Америка“, тоест национална идентичност, която е по-висока от расова.

Това е нещо, което често не се разбира в Русия: да говорим за „системен расизъм“ в някакъв ултралиберален Минеаполис или за „единна черна общност“ в САЩ за Демократическата партия е политическа технология. Това е оптиката на една конкретна политическа сила, която не се отчуждава от расизма, а се слива с него според принципа „всички чернокожи са еднакви“.

Черните в САЩ имат много социални проблеми - известни са. Местната полиция неприемливо често убива хора и е безкрайно далеч от идеала. Но това, което се случи в Америка през последните дни, не е „дълго предвиденото въстание на черните“, а по-скоро традиционни вълнения, характерни за изтърваните младежи на почти всяко поколение. Всъщност това е борба на поколения, а не раси.

Преди това нещо много подобно се наричаше „Окупирай Уолстрийт“. И дори по-рано премина под формата на мащабната борба за граждански права, когато Черните пантери стояха на същите барикади като белите хипита. Само че в онези дни - много преди изобретяването на интернет и социалните мрежи – походът до Вашингтон събра 300 хиляди души, а сега той събра едва 200 хиляди.

Очевидно този път спусък беше „коронакризата“: черните бяха засегнати особено силно и от епидемията, и от безработицата, още по-лошо, те пропуснаха по-голямата част от помощта от държавата (по-точно тези, които не работеха и не плащаха данъци). Тоест, излизането по улиците, разбира се, стана за тях жест на отчаяние, но изобщо не това, което Демократическата партия се опита да изобрази.

Що се отнася до Пауъл, историята му е особена. Не става дума за цвета на кожата му. Работата е, че той е представител на неоконсерваторите, към които могат да се включат и Джордж Буш-младши и сенатор Мит Ромни. Тази фракция в рамките на Републиканската партия беше начело в началото на 2000-те години и пропагандира месианството на Вашингтон, с други думи, правото да се намесва в делата на всяка страна по света за пълната победа на демокрацията.

Оттогава тази система от убеждения не е преживяла ревизия, но е загубила всякаква популярност: Тръмп е представител на противоположното крило на републиканците, привърженик на изолационизма, който все още не е започнал нова война (което е необичайно за американския президент) и редовно обявява изтеглянето на част от американските войски или от Близкия изток, и от Централна Азия, или от Европа.

В очите на неоконсерваторите това е истинско предателство на националните интереси, а конфликтът с действащия президент-републиканец е повод да напомнят своята позиция. На свой ред Тръмп побърза да напомни на Пауъл, че той завлече страната в скъпа и кървава война в Ирак, но не намери оръжие за масово унищожение.

Сцената, в която Пауъл разклаща епруветка на заседание на Съвета за сигурност на ООН, е добре известна и е влязла в историята. Вярно е, че в Русия често се тълкува неправилно. Държавният секретар не твърди, че е имал в епруветка оръжие от Ирак - не можете да изведете такова на заседание на Съвета за сигурност. Той твърдеше, че Саддам Хюсеин разполага с ОМУ и че "една такава епруветка" ще бъде достатъчна за организиране на агресия.

Това обаче вече не е важно - така или иначе, той просто излъга .Отказът на хора като Пауъл и Буш да подкрепят Тръмп е истински избирателен подарък за настоящия президент. Безредиците бяха точно същия електорален подарък: въпреки че нищо не предвещава това, сега това ще означава, че дори умерените избиратели на Демократическата партия, включително някои чернокожи, ще прибягат към Тръмп.

Както обаче вече беше споменато по-горе, това винаги е така с Америка: само едната страна да демонстрира радикализъм и мнозинството избиратели (а те винаги са мнозинството) изразяват подкрепата си към другата. Либералите прекараха четири години, доказвайки, че Тръмп е опасен радикал. Но се оказа, че радикалът изобщо не е той. И ако не се случи нещо изключително (и какво може да бъде по-крайно от пандемия и масови бунтове?), президентските избори в САЩ през 2020 г. ще станат изключително скучни поради очевидността на резултата.

Превод: В. Сергеев