/Поглед.инфо/ Наближава 11 септември, двадесетата годишнина от фаталния терористичен акт. Подготвят се възпоменателни събития. Избухват първите скандали. В новинарски поток със съответния етикет се появи съобщение, че от 7 до 17 септември в затвора Гуантанамо трябва да се проведат „досъдебни изслушвания“ по случая с Халид Шейх Мохамед и неговите съучастници.

Това всъщност е потресаваща новина. Мъжът, когото американските власти смятат за организатор на най -известната терористична атака в света, все още не е осъден. В същото време той е в американските затвори от 2003 г. За първи път се опитаха да го съдят през 2012 г. Под различни предлози този процес многократно се отлагаше и отлагаше. И накрая, процесът беше насрочен за януари 2021 г. Но тогава пандемията на коронавирус взе че избухна в изключително навременен момент. Делото беше отложено за пореден път. Сега се очакват „досъдебни заседания“, но никой не дава гаранция, че след тях ще започне нормален процес.

Биографията на Халид Шейх Мохамед е сложна и противоречива, като прибързано написан приключенски роман. От една страна, американските специални служби го подозират за участие в най-големите терористични атаки на нашето време. Неговият племенник Рамзи Йозеф, според американските сили за сигурност, се е опитал да взриви Световния търговски център през 1993 г., а също така е планирал мащабна терористична атака с унищожаването на единадесет американски самолета наведнъж. Американците вярваха, че истинският планиращ на неговите атаки е Халид Шейх Мохамед. Според тяхната версия той е организирал много други атаки.

От друга страна, Халид Шейх Мохамед работи мирно години наред в Министерството на енергетиката на Катар - и никой не го екстрадира и не го разпитва. През 90 -те и началото на 2000-те той пътува по целия свят и се радва на свобода. Той е арестуван от американските сили за сигурност с помощта на пакистанците едва през 2003 г.

Терористът е държан в тайни затвори на ЦРУ, първо в Полша, след това в Румъния и е безмилостно изтезаван - не му е позволено да спи и се дави във вода. Четири години по -късно Халид Шейх Мохамед най-накрая признава, че именно той е организирал атаките на 11 септември.

Изглежда, че това е признанието - „кралицата на доказателствата“. Световните медии съобщиха, че главният злодей се е разкаял за всичко. Но по някаква причина през 2007 г. процесът срещу терориста не беше проведен. По това време той вече беше в Гуантанамо - и затова остана там.

През първите месеци след терористичната атака на 11 септември американските сили за сигурност заловиха общо около 800 души, за които подозираха, че имат връзки с “Ал Кайда” и ги затвориха в Гуантанамо. Те бяха обявени за „вражески военни“ и за тях не се прилагаше никаква върховенство на закона. Отношението към тях беше абсолютно нечовешко. Не се проведоха съдебни процеси, а лишаването им от свобода бе обявено за безсрочно. Президентът Буш обеща, че те ще останат в затвора, докато американската „война с тероризма“ не приключи. Тоест завинаги.

Десет години по-късно информационният шум малко стихна и затворниците, прекарали времето си в един от най -ужасните затвори в света без съд и разследване, постепенно бяха освободени. Освободените жертви на Гуантанамо съдят Пентагона, описвайки мъченията, на които са били подложени, пред журналисти и се свързват защитниците на правата на човека. Излишно е да казвам, че американската Темида пресича всичките им опити да постигнат справедливост. Съдебните дела се отказват отново и отново.

Международният тероризъм се превърна в истински бич на съвременните държави и малко по малко се постигна разбираем консенсус за това как да се справим с неговите лидери. Злодеите или биват залавяни, съдени и хвърлени в затвора, или са елиминиран веднага. И това по принцип е добър урок и предупреждение за тези, които ще ги заменят.

Съединените щати са единствената държава в света, където терористите се третират като ценни инструменти. Лидерите на талибаните са заловени, затворени, а след това - изведнъж и освобождавани.

От години те не успяват да намерят Осама бин Ладен, бивш американски гражданин и най -търсеният терорист от 2000 -те. След това при доста мътни обстоятелства уж е убит. Три месеца по-късно обаче убийците му - американските специални части - загиват при някакво още по-мътна катастрофа.

Това е историята с Халид Шейх Мохамед. Ако наистина е виновен, това трябва да бъде доказано в съда и терористът и неговите другари трябва да бъдат екзекутирани. Ако не, трябва да го освободят, да платят обезщетение и да се покаят. Но не, Мохамед виси в някакво чистилище почти двадесет години. Не искам да навлизам в теории на конспирацията, но неизбежно възниква въпросът - защо американските власти забавят процеса на организатора на терористичната атака на 11 септември толкова дълго?

Близките на жертвите са объркани. "Питат ме: процесът продължава ли?", Каза Кейтлин Вигано, вдовицата на полицай, починал на 11 септември, пред репортери през 2019 г.

Адвокатите на Мохамед и четирима негови съучастници твърдят, че по време на процеса техните клиенти ще разкажат на какви ужасни изтезания са били подложени, за да извлекат доказателства. Защитниците планират да покажат на съда томограми и рентгенографии, показващи тежки наранявания, нанесени по време на разпитите.

Статутът на "военната комисия", която ще съди и осъжда терористи, е напълно неразбираем. Това е някакъв хибрид на криминален и военен съд. „Скъп и неуспешен опит за еднократна справедливост“, наричат го американски адвокати.

А журналистите намекват, че по време на разследването на терористичната атака на 11 септември американските правителствени служители „са фалшифицирали доказателства“ и подслушвали адвокати. Подозрението възниква неволно, че някои детайли, неприятни за Вашингтон, могат да излязат наяве по време на процеса.

Факт е, че американците все още не са наясно какво наистина се е случило на 11 септември. Официалната версия има много дупки. Въпросите остават и се натрупват, но за двадесет години не са се появили разбираеми отговори.

Шоуменът и политик Джеси Вентура, губернаторът на Минесота по време на атаката, естествено се чудеше къде са останали останките от самолета, който се твърди, че се е разбил в Пентагона. Той дори твърди, че „администрацията на Буш или е знаела за атаката предварително, или е имала ръка в самото ѝ осъществяване”.

Световноизвестният режисьор Спайк Лий отбеляза, че „стоманените конструкции на небостъргачите не могат да се стопят от огън, температурата не е достатъчна за това“. Той направи документален филм по въпроса.

Експерти от университета в Аляска във Феърбанкс изчислиха, че пожарът не е могъл да доведе до срутването на третия небостъргач, който изненадващо рядко се споменава от масовите медии. Защо тази 47-етажна сграда се срутва, така все още не е ясно. Въпреки това през XX век небостъргачите не падат, дори ако самолетите се разбиват в тях, но добре, нека не говорим за това.

Ако дискусията по всички тези значими въпроси се водеше свободно, нямаше да възникнат теории на конспирацията. Американските власти обаче предпочитат просто да си затворят устата за несъгласие.

В тази атмосфера Америка отбелязва двадесетата годишнина от легендарния терористичен акт. Много роднини на жертвите вече настояват представителите на федералните власти на годишнината от трагедията да не идват на мястото, където са стояли кулите близнаци. Онзи ден синът на една от жертвите, Ник Харос, заяви, че президентът Байдън няма място на паметната церемония и нарече главнокомандващия на американската армия „главният убиец“.

Превод: В. Сергеев