/Поглед.инфо/ Още веднъж слуховете за фантоми, криещи се из администрацията, се опитват да накарат Тръмп да мине в отбранителна позиция само два месеца преди изборите през есента. И в характерния си стил президентът мина в реторическа офанзива.

Тръмп удвои обещанията си към американската армия и американския войник, докато в същото време се изправи срещу генералската класа, която ги командва.

"Не казвам, че въоръжените сили ме обичат, но войниците - да", заяви Тръмп на пресконференция в Деня на труда.

"Топ хората в Пентагона най-вероятно не ме обичат, защото не искат да правят нищо друго освен да водят войни, за да могат всички тези прекрасни компании, които правят бомби и самолетите, да бъдат щастливи", заяви президентът.

Това е драматичен завой от изгледите на човека, който през първите две години от президентството си се обгради с високопоставени пагони като Майкъл Флин, Джон Кели, Ейч Ар Макмастър и Джеймс Матис (като добавим и това, че за малко щеше да номинира Дейвид Петреус като държавен секретар).

Може би Тръмп е научил по трудния начин, че генералите на безкрайните войни не са същите като войниците от ХХ век, с които той е свикнал да има работа , и скоито е израстнал.

Така например, когато Джордж Маршал командва предислоцирането на 8,3 милиона американски войници на четири континента през Втората световна война, той го прави само с подкрепата на трима други четиризвездни генерали.

Когато се пенсионира Маршал отказва да се присъедини към разни корпоративни бордове на директорите и пропуска много изгодни сделки за книги, за да не създаде впечатлението, че печели от военното си минало.

Маршал казва на един издател, че "не е прекарал живота си, служейки на правителството, за да продаде житейската си история на Saturday Evening Post''.

Това контрастира на фона на днешния топ военен естаблишмънт, при който има безпрецедетните 41 четиризвездни генерали, командващи едва 1,3 милиона мъже и жени в армията. Тези мъже са избрани и готвени заради навиците си и са прекарали години, тупайки се един друг по раменете за воденето на неспечелени войни, чакайки деня, в който ще направят големите пари.

Според анализът на The Boston Globe, в средата на 90-те почти 50 % от тризвездните и четирзвездните генерали започват работа като консултанти или изпълнители за оръжейната индустрия. В 2006 г., в пика на Иракската война, този брой стига до над 80 % от пенсионираните генерали.

Примерите са безкрайни като американските отвъдморски окупации....

Бившият директор на военноморското разузнаване Джак Дорсе се присъедини към борда на Northrop-Grumman, по-късно бе последван от бившия началник на щаба на ВВС Марк Уелш, докато бившият вице-председател на Съвместния генерален щаб Джеймс Картрайт отиде в Raytheon.

Бивият началник на съвместните щабове - най-високата позиция в армията - Уилям Джей Кроув, ,Джон Шаликашвили, Ричард Миърс и Джоузеф Дънфорд всичките отидоха да работят за General Dynamics, Бойнг, Northrop Grumman и Локхийд Мартин.

Генерал Джеймс "Лудото куче" Матис, между принудителната си пенсия от морската пехота и назначението си като секретар на отбраната, беше в борда на General Dynamics, където е получил повече от един милион долара като заплати и бонуси.

Връщайки се в обществения живот, Матис прекара две години опитвайки се да накара президента Тръмп да държи американската армия ангажирана на места отдалечени и маловажни като Афганистан, Сирия и Африка.

"Сър, правим го за да не допуснем избухването на бомба на площада Таймс", заяви Матис на своя върховен главнокомандващ. Това, което не каза е, че стратегическото изтегляне ще доведе също и до спад на бъдещите бизнес опции пред самия Матис. Тези бизнес възможности той си връща след като отново се присъединява към General Dynamics през декември 2018, след като напусна кабинета.

Оставката може би бе преждевременна. Само след няколко седмици Тръмп отмени обяви изтеглянето от Сирия и причината за напускането на Матис отпадна.

Стотици американски войници продължават незаконно да окупират североизточната част на страната. И това е в допълнение към хилядите американци, които набиват кубинки в пясъка на Ирак и Афганистан, противно на обещанието на президента, че "Америка ще е на първо място".

И Тръмп е точно толкова виновен, колкото и всеки от подчинените му, когато става въпрос за милване и ухажване на военно-промишления комплекс, намесвайки многомилиардни оръжейни сделки и оправдавайки се с работните места в производството, които те създават.

Остава да се види дали последното му обявление, че частично ще се изтеглим от Ирак до края на месеца ще се окаже лъжа като другите.

Независимо дали са целенасочени или празни, думите на Тръмп си остават значително отклонение от нормата.

Той е една от първите важни фигури в паметта на живите, и със сигурност първият президент, който свързва огромното влияние на военно-индустриалния комплекс с действията на американските генерали.

Заради това той е сравняван с човека, който измисля този термин - президентът Дуайт Айзенхауър, въпреки, че Айк никога не оспорва мотивите на четиризвездните си генерали.

Реториката на Тръмп много прилича на тази на генерал-майор Смидли Бътлър, който по времето, когато почива е най-декорираният морски пехотинец в американската история.

"Професионалните войници и моряци не искат да се разоръжават. Никой адмирал не иска да бъде без кораб. Те не могат да подкрепят ограничаване на въоръжението", пише Бътлър в книгата си "Войната е ракета за тенис" през 1935 година.

За да елиминира корумпиращото влияние, Бътлър предлага егалитарен ценови контрол, за да се прекратят опитите на оръжейната индустрия и генералите на каишка, които нямат против да проливат кръвта на американски момчета за изгода.

"Нека офицерите и директорите, както и високопоставените служители на оръжейните заводи и нашите стоманени компании, създателите на муниции, корабостоителите, самолетостроителите и производителите, които като цяло печелят от войната, както и банкерите и спекулантите, да бъдат рекрутирани в армията, за да живеят с 30 долара на месец, колкото момчетата в окопите получават", пише той.

Днес това би било еквивалентът на 1733 долара на месец, толкова колкото взима редник през първата си година в армията. Това е далеч от 96-те милиона, които директорите на петте най-големи контрактора на Пентагона, са получили общо през 2016-та година.

Нека да го наречем начална точка.

Превод: СМ