Америка

Цензура: 62 % от американците се страхуват да изразяват възгледите си

/Поглед.инфо/ На хартия САЩ са страната с най-голяма свобода на словото, благодарение на Първата поправка в Конституцията. И все пак, средностатистическият американски гражданин, които се самоцензурира като брой започва да достига Германия, където "две-трети от гражданите са убедени, че "днес човек трява да е много внимателен по кои теми се изразява", защото има неписани закони относно това кои мнения са приемливи или не".

Джудит Бергман 5916 прочитания
цензура, САЩ

Това не е изненадващо, тъй като американските университети следват "левичарски" курс в продължение на десетилетия. Последствията от това са познати на всички:

- създаването на "сигурни зони" в кампусите, предпреждения за невнимателно говорене, заглушаване на гласовете на републиканците и "културата на отхвърляне", която се цели в професорите и студентите, които не спазват политическата праведност на кампусите, които пък са все по-тоталитарни.

Неотдавна, деканът на Училището за акушерство в Масачузецкия университет, Лесли Нийл-Бойлън беше уволнен, след като написа, че "черните животи имат значение, но също и животите на всички други са важни" в имейл до студенти и факултета.

Когато гражданите спрат да изразяват притесненията си в обществото относно настоящите събития, политики и идеи заради страх, че ще загубят живота и социалния си статут, това би трябвало да бъде голям проблем в едно демократично общество.

Демократично общество на наплашени граждани, които не смеят да изказват мнението си, често и по най-важните теми, е обречено да клекне пред волята на тези, които тероризират и насилват най-силно и на най-крещящите.

Скорошно социологическо изследване, допитало се до 2000 американци и направено от института "Кейто" и YouGov откри, че 62 % от американците казват, че "политическият климат в днешно време ги спира да казват неща, в които вярват, защото някой друг може да ги намери за обидни".

Това е за сравнение с 2017 година, когато 58 % се съгласяват с твърдението.

"Мнозинство демократи (52 %), независими (59 %) и републиканци (77 %) се съгласяват, че имат политически мнения, които ги е страх да изразят".

Хората, които се идентифицират като твърди либерали се самоцензурират по-рядко:

"Твърдите либерали седят като отделна политическа група, която твърди, че може да се изразява свободно. Всеки 6 от 10 (58 %) от твърдите либерали твърди и чувства, че може да казва това, в което вярва".

Ако са наистина представителни, тези бройки са смразяващи. САЩ както знаем се водят страната с най-много свобода на словото, заради Първата поправка в Конституцията.

И все пак повечето американци се самоцензурират, което както вече казахме, започва да прилича на изводите от едно проучване за самоцензурата в Германия.

Разликата обаче е, че Германия има едни от най-драконовските закони за "езика на омразата" в Европа, докато САЩ нямат никакви такива закони.

"Почти една трета (32 %) от работещите американци казват, че се притесняват да не пропуснат кариерни възможности или да загубят работата си, ако политическите им възгледи станат известни", твърдят от института "Кейто".

"Американците из целия политически спектър споделят тези притеснения: 31 % от либералите, 30 % от центристите и 34 % от консерваторите се притесняват, че политическите им възгледи могат да им навредят на кариерата или да доведат до уволнението им....

Тези, които имат по-високи образователни степени са най-притеснени. Почти половината (44 %) американци с поне магистърска степен казват, че кариерите им могат да пострадат, ако други открият какви са политическите им възгледи, за сравнение с 34 % от завършилите колеж, 28 % от тези с някакво време прекарано в колеж и 25 % от завършилите средно образование".

Има изключително забележима разлика между много образованите демократи и добре образованите републиканци.

"Около четвърт от републиканците с дипломи за средно образование (27 %) и някакъв колеж (26 %) се притесняват, че политическите им мъзгледи могат да им навредят на работа, но този брой се увеличава на 40 % от републиканците, които са завършили колеж и цели 60 % сред тези, които имат степени от магистър нагоре.''

Проучването откри, че младите американци под 30 годишна възраст са по-притеснени от по-възрастните граждани, че политическите им възгледи могат да навредят на кариерата им.

Младите хора са особено притеснени да изказват това, което мислят, открива проучването, защото "са прекарали повече време в американските университети", котео е особено притеснително за бъдещето на американската демокрация.

Но това не е изненадващо. Американските кампуси са дом на "левичарски" курсове от десетилетия.

"Отхвърлящата култура" се премести от кампусите в американското общество. Темите, които вече не са приемливи като легитимни обекти на безусловно свободен и обществен дебат все повече растат: раса, пол, приносите на западната история и цивилизация, климатичните промени или отричането им са вече върхът в списъка с табута.

В добавка, има безброй думи и концепции, които вече не се смятат за позволени, дори при наименованието на хранителни продукти.

Тези, които открито изразяват дисидентски възгледи по някои от тези въпроси рискуват моментално "отхвърляне", особено след убийството на Джордж Флойд и началото на протестите на Блек лайфс матър из Съединените щати, както пише Гейтстоун.

Анкетата на "Кейто" е доказателство за смразяващия ефект на тези "отхвърляния", който се изразява върху хората, и който е особено тежък и не бива да се подценява.

Когато гражданите престанат да изразяват възгледите си по актуалните събития, политики и идеи заради страх, че ще загубят начина си на живот или работната си позиция, това е, или поне би трябвао да бъде проблем на демокрацията и то огромен.

Свободният обмен на мнения и идеи е ядрото на свободните и здрави демокрации, които са достойни за това име.

Колко точно можеш да забраняваш свободата на словото и колко хора можеш да "отхвърлиш", преди общественият дискурс да се унищожи съвсем?

Демократично общество, в което хората нямат право да говорят относно това, което мислят или по важните теми на деня е обречено да се подчини на най-гласовитите и агресивни.

Превод: СМ

Още от Свят

Руската армия предприе масирана атака срещу Украйна след нападението на Керченския мост.
Украйна

Руската армия предприе масирана атака срещу Украйна след нападението на Керченския мост.

/Поглед.инфо/ Масиран комбиниран удар с ракети и дронове е поразил ключови енергийни възли, пристанища и военни заводи в шест украински области, твърди руското военно ведомство. По данни на местните власти в Киев са повредени три моста над Днепър, докато ударите в Лвовско и Ивано-Франковско засягат тиловата логистика към Запада. Каква е реалната цел на синхронното разрушаване на транспортни коридори и енергийни мощности и защо твърденията за поразени западни специалисти остават без потвърждение?

20.11.2026 08:18
Защо едночасовата среща на върха Русия – САЩ – Китай в Шънджън не може да доведе до нов ядрен договор, но очертава условията за управляемо съперничество
Свят

Защо едночасовата среща на върха Русия – САЩ – Китай в Шънджън не може да доведе до нов ядрен договор, но очертава условията за управляемо съперничество

/Поглед.инфо/ Тристранна среща между лидерите на Русия, САЩ и Китай в Шънджън с продължителност едва шестдесет минути поставя на изпитание остатъците от глобалната архитектура за сигурност. Според анализа на руския депутат и о.з. генерал-лейтенант Андрей Гурулев, направен в ефира на руска медия, от подобен формат не бива да се очаква „голяма сделка“, но дори рамков меморандум би очертал дали светът отива към управляемо съперничество или към неконтролируем сблъсък на блокове.

20.11.2026 07:08
Скрити признаци на срещата на върха: „Битката“ на ръкостисканията. Нарушения на етикета и опити за „угождане на Путин“: Кой печели и кой губи?
Свят

Скрити признаци на срещата на върха: „Битката“ на ръкостисканията. Нарушения на етикета и опити за „угождане на Путин“: Кой печели и кой губи?

/Поглед.инфо/ Срещата между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп в Шънджън върна руския президент на общата снимка на АТИС след деветгодишно отсъствие и отприщи вълна от разнопосочни тълкувания. Докато западни и руски анализатори спорят за ъгъла на дланите, закъснението на американския президент и протоколните отклонения, истинският залог остава зад затворените врати — в състава на финансовите и дипломатическите делегации и в нерешения възел след разговорите в Анкъридж от август 2025 година.

20.11.2026 06:54
Путин си почива, Тръмп се подиграва с публиката, Си подрежда столовете: Анатомията на една „Нова Ялта“
Свят

Путин си почива, Тръмп се подиграва с публиката, Си подрежда столовете: Анатомията на една „Нова Ялта“

/Поглед.инфо/ Първата в историята тристранна среща между Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин в китайския град Шънджън завърши с обща декларация в четири точки, но без нито една дума за войните в Украйна и Иран. Докато руски анализатори четат срещата като „Нова Ялта“ през езика на тялото, сухите документи показват друго: опит за контрол над щетите след изтичането на договора Нов СТАРТ, защита срещу Международния наказателен съд и крехко търговско примирие между Вашингтон и Пекин.

20.11.2026 06:37
Свят за трима: Как Русия, САЩ и Китай ще си разделят сферите на влияние
Свят

Свят за трима: Как Русия, САЩ и Китай ще си разделят сферите на влияние

/Поглед.инфо/ Тристранната среща между Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Дзинпин в китайския град Шънджън на 19 ноември възобнови дебата за връщането към политиката на сфери на влияние, отбелязва британското списание „The Economist“. Докато Вашингтон, Пекин и Москва търсят нов баланс между ядреното сдържане и регионалния контрол, средните и малките държави се изправят пред риска ключови решения за сигурността и търговията им да се взимат без тяхното участие.

20.11.2026 06:30
Путин, Си Дзинпин и Тръмп „убиха“ еднополюсния свят. Какъв е успехът на Русия?
Свят

Путин, Си Дзинпин и Тръмп „убиха“ еднополюсния свят. Какъв е успехът на Русия?

/Поглед.инфо/ Тристранната среща между Си Дзинпин, Владимир Путин и Доналд Тръмп в Шънджън премина без участие на Европейския съюз и Великобритания, а украинският конфликт отпадна от финалната декларация от четири точки, посочват международни анализатори. Според публикации в медиите форумът в рамките на АТИС очерта нов формат на преговори между Вашингтон, Пекин и Москва, но липсата на обща пресконференция и конкретни договори показва дълбоки противоречия между трите столици.

20.11.2026 06:13
Си Дзинпин изпрати Путин лично до лимузината „Аурус“ след 90-минутни тристранни разговори в Китай
Свят

Си Дзинпин изпрати Путин лично до лимузината „Аурус“ след 90-минутни тристранни разговори в Китай

/Поглед.инфо/ Зад протоколните усмивки, орхидеите и кантонското меню на срещата на АТИС в Шънджън прозира опит за пренареждане на глобалния баланс между Москва, Пекин и Вашингтон. Докато експерти разчитат скритите кодове в цветята и местата край масата, тристранните разговори на Си Дзинпин, Владимир Путин и Доналд Тръмп в резиденция „Цилин Шанджуан“ завършиха с декларация за мир, ядрен риск и реформа на ООН, но без конкретни договори за подялба на света и без обвързващи гаранции за сигурност.

20.11.2026 06:01
Неформално разделяне на сфери на влияние или дипломатическа пауза: какво крие краткият протокол от срещата в Шънджън
Свят

Неформално разделяне на сфери на влияние или дипломатическа пауза: какво крие краткият протокол от срещата в Шънджън

/Поглед.инфо/ Срещата на върха в Шънджън приключи с декларация от едва четири точки и без нито едно мирно споразумение за Украйна, Тайван или Близкия изток. Наблюдателите побързаха да я обявят за дипломатически провал. Историята на Студената война обаче показва обратната закономерност — от Женева през 1955 г. и Гласборо през 1967 г. до Рейкявик и Мюнхен липсата на подписани документи често предшества най-дълбоките пренареждания на световния ред и ядрения баланс.

20.11.2026 05:52