/Поглед.инфо/ На хартия САЩ са страната с най-голяма свобода на словото, благодарение на Първата поправка в Конституцията. И все пак, средностатистическият американски гражданин, които се самоцензурира като брой започва да достига Германия, където "две-трети от гражданите са убедени, че "днес човек трява да е много внимателен по кои теми се изразява", защото има неписани закони относно това кои мнения са приемливи или не".
Това не е изненадващо, тъй като американските университети следват "левичарски" курс в продължение на десетилетия. Последствията от това са познати на всички:
- създаването на "сигурни зони" в кампусите, предпреждения за невнимателно говорене, заглушаване на гласовете на републиканците и "културата на отхвърляне", която се цели в професорите и студентите, които не спазват политическата праведност на кампусите, които пък са все по-тоталитарни.
Неотдавна, деканът на Училището за акушерство в Масачузецкия университет, Лесли Нийл-Бойлън беше уволнен, след като написа, че "черните животи имат значение, но също и животите на всички други са важни" в имейл до студенти и факултета.
Когато гражданите спрат да изразяват притесненията си в обществото относно настоящите събития, политики и идеи заради страх, че ще загубят живота и социалния си статут, това би трябвало да бъде голям проблем в едно демократично общество.
Демократично общество на наплашени граждани, които не смеят да изказват мнението си, често и по най-важните теми, е обречено да клекне пред волята на тези, които тероризират и насилват най-силно и на най-крещящите.
Скорошно социологическо изследване, допитало се до 2000 американци и направено от института "Кейто" и YouGov откри, че 62 % от американците казват, че "политическият климат в днешно време ги спира да казват неща, в които вярват, защото някой друг може да ги намери за обидни".
Това е за сравнение с 2017 година, когато 58 % се съгласяват с твърдението.
"Мнозинство демократи (52 %), независими (59 %) и републиканци (77 %) се съгласяват, че имат политически мнения, които ги е страх да изразят".
Хората, които се идентифицират като твърди либерали се самоцензурират по-рядко:
"Твърдите либерали седят като отделна политическа група, която твърди, че може да се изразява свободно. Всеки 6 от 10 (58 %) от твърдите либерали твърди и чувства, че може да казва това, в което вярва".
Ако са наистина представителни, тези бройки са смразяващи. САЩ както знаем се водят страната с най-много свобода на словото, заради Първата поправка в Конституцията.
И все пак повечето американци се самоцензурират, което както вече казахме, започва да прилича на изводите от едно проучване за самоцензурата в Германия.
Разликата обаче е, че Германия има едни от най-драконовските закони за "езика на омразата" в Европа, докато САЩ нямат никакви такива закони.
"Почти една трета (32 %) от работещите американци казват, че се притесняват да не пропуснат кариерни възможности или да загубят работата си, ако политическите им възгледи станат известни", твърдят от института "Кейто".
"Американците из целия политически спектър споделят тези притеснения: 31 % от либералите, 30 % от центристите и 34 % от консерваторите се притесняват, че политическите им възгледи могат да им навредят на кариерата или да доведат до уволнението им....
Тези, които имат по-високи образователни степени са най-притеснени. Почти половината (44 %) американци с поне магистърска степен казват, че кариерите им могат да пострадат, ако други открият какви са политическите им възгледи, за сравнение с 34 % от завършилите колеж, 28 % от тези с някакво време прекарано в колеж и 25 % от завършилите средно образование".
Има изключително забележима разлика между много образованите демократи и добре образованите републиканци.
"Около четвърт от републиканците с дипломи за средно образование (27 %) и някакъв колеж (26 %) се притесняват, че политическите им мъзгледи могат да им навредят на работа, но този брой се увеличава на 40 % от републиканците, които са завършили колеж и цели 60 % сред тези, които имат степени от магистър нагоре.''
Проучването откри, че младите американци под 30 годишна възраст са по-притеснени от по-възрастните граждани, че политическите им възгледи могат да навредят на кариерата им.
Младите хора са особено притеснени да изказват това, което мислят, открива проучването, защото "са прекарали повече време в американските университети", котео е особено притеснително за бъдещето на американската демокрация.
Но това не е изненадващо. Американските кампуси са дом на "левичарски" курсове от десетилетия.
"Отхвърлящата култура" се премести от кампусите в американското общество. Темите, които вече не са приемливи като легитимни обекти на безусловно свободен и обществен дебат все повече растат: раса, пол, приносите на западната история и цивилизация, климатичните промени или отричането им са вече върхът в списъка с табута.
В добавка, има безброй думи и концепции, които вече не се смятат за позволени, дори при наименованието на хранителни продукти.
Тези, които открито изразяват дисидентски възгледи по някои от тези въпроси рискуват моментално "отхвърляне", особено след убийството на Джордж Флойд и началото на протестите на Блек лайфс матър из Съединените щати, както пише Гейтстоун.
Анкетата на "Кейто" е доказателство за смразяващия ефект на тези "отхвърляния", който се изразява върху хората, и който е особено тежък и не бива да се подценява.
Когато гражданите престанат да изразяват възгледите си по актуалните събития, политики и идеи заради страх, че ще загубят начина си на живот или работната си позиция, това е, или поне би трябвао да бъде проблем на демокрацията и то огромен.
Свободният обмен на мнения и идеи е ядрото на свободните и здрави демокрации, които са достойни за това име.
Колко точно можеш да забраняваш свободата на словото и колко хора можеш да "отхвърлиш", преди общественият дискурс да се унищожи съвсем?
Демократично общество, в което хората нямат право да говорят относно това, което мислят или по важните теми на деня е обречено да се подчини на най-гласовитите и агресивни.
Превод: СМ