/Поглед.инфо/ Сред бившите служители на Централната разузнавателна агенция (ЦРУ) на САЩ назрява недоволство: бившите шефове настоятелно ги призовават да намалят обществената активност. По-специално, да ограничат изявите си в медиите и писането на доклади до чужди структури. Каква е причината за появата на такова изискване и доколко то може да бъде от значение за бивши служители на руското външно разузнаване?
Ръководителят на отдела за контраразузнаване на ЦРУ Шетал Пател изпрати директно писмо до бивши служители на ЦРУ относно недопустимостта на сътрудничество с чужди държави или чужди държавни структури. Писмото на госпожа Пател е написано преди няколко месеца, но то е изпратено съвсем наскоро до ветераните от ЦРУ, тоест след встъпването в длъжност на президента Байдън.
В писмото се казва, че има тенденция, при която чужди държави („пряко или косвено“) наемат бивши служители на ЦРУ, за да „използват техните разузнавателни способности“. Пенсионираните американски разузнавачи, както и „разузнавачите историци“ (академични учени, участващи в работата на ЦРУ и имащи достъп до архивите на ЦРУ под една или друга форма), са изолирани по време на пандемията на коронавируса и са принудени да търсят други форми на доход.
Разузнавачите от цял свят са много уязвими натури. Особено бившите. Г-жа Пател посочва, че ситуацията с пенсионерите от ЦРУ се е влошила поради това, че ветераните от американското разузнаване винаги са били в центъра на вниманието. Често са канени на всякакви празнични събития. Те редовно посещават самата сграда на “Лангли” за брифинги, неформални срещи или просто всякакъв вид церемонии.
Пандемията сложи край на всичко това и значителен брой ветерани от американското разузнаване, според Пател, се чувстват изоставени и неспокойни. И това от своя страна ги подтиква да участват във всякакви шоу програми, организирани от чужди правителства, както и да дават коментари на „чуждестранни агенти“. Или да работят в различни мозъчни тръстове, свързани с чужди държави. Коментирайте всичко в медиите, включително пред тези, които са признати за „чуждестранни агенти“ в САЩ.
В интерес на истината ЦРУ наистина има причини за безпокойство. По-специално през септември миналата година ФБР и отделът за контраразузнаване пуснаха половинчасов филм за бившия служител на ЦРУ Кевин Малори, който беше обвинен, че работи за Китай. Малори, който говори перфектно китайски, е летял няколко пъти до Шанхай след пенсионирането си от ЦРУ. И като цяло, той е привлечен от китайците да работи в определен научен център, който, както се оказва, вреди на интересите на националната сигурност на САЩ.
Контраразузнаването на ФБР и ЦРУ започват да разработват Малори, получават достъп до телефона му и намират някои тайни данни в него. В крайна сметка Малори е обвинен, че е получавал пари за материали или аналитични доклади, които е предал на китайците.
Още един неочакван случай се оказа свързан с убийството в Истанбул на саудитския журналист и политик Джамал Хашоги, което беше активно коментирано, включително и от пенсионери от ЦРУ.
Допълнителен проблем възникна с новия държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен, който също работи в консултантска агенция през последните години. И тази агенция би могла, наред с други неща, да е изпълнявала търговски поръчки от чужди държави. Аврил Хейнс, която в момента изпълнява длъжността ръководител на националното разузнаване, тоест дирекцията за разузнаване на ЦРУ, също е работила в същата агенция с Блинкен. И това съвсем не е добре.
Някои бивши служители на ЦРУ възприеха директивата на Шетал Пател като нарушение на първото изменение на Конституцията на САЩ, което гарантира свобода на словото. Те смятат това предупреждение за "неочаквано" и дори за противоконституционно. В същото време в действителност има много ограничения за служителите не само от разузнаването, но и за служителите на публичните органи като цяло - включително бивши. Тези ограничения не позволяват на тези лица, дори след пенсиониране, да влизат в каквито и да е отношения с чужди правителства или свързани организации. Този вид отношения наистина могат да навредят на националните интереси.
Друго нещо е, че сега американски изследователи твърдят, че във връзка с „дигиталната революция“ самият подход към поведението на пенсионерите се е променил. Грубо казано, стана по-трудно да се проследят техните дейности при пенсиониране. Последният най-неприятен инцидент за ЦРУ с публикуването на мемоарите на пенсионери беше свързан със събитията в Залива на прасетата в Куба, тоест отдавна. Във Великобритания, сравнително наскоро, в началото на века, нашумя случая с публикуването на книга от бившия разузнавач Томлинсън, който беше обиден от MИ6 за уволнението. И това въпреки, че във Великобритания има много по-строги закони и ограничения за публични дейности и коментари на бивши разузнавачи, до директни неформални забрани, изпратени до редакциите на медиите от името на короната.
Писмото на Шетал Пател само на пръв поглед изглежда като странна реакция на ограниченията, дължащи се на коронавируса. Тревожно е, че разпространението на директивата беше извършено преди встъпването в длъжност на президента Байдън, тъй като можеше да рикошира и да засегне както държавния секретар Блинкен, така и частта от ръководството на ЦРУ, която остава лоялна към Демократическата партия. Освен това самите публикации на мемоари или речи на пенсионери от специалните служби често са предназначени да маскират различни видове противоречиви истории както от миналото, така и от настоящето. Публикациите на ветераните трябва да създават фалшиво впечатление у противника за определени събития. Например за броя на агентите, действащи или дискредитиращи един или друг източник.
Човек, който не задълбочен, може да не разбира това, но в самите разузнавателни служби всички тези текстове и книги се разглеждат много внимателно. И поради това неразрешените дейности на пенсионерите често се възприемат с враждебност, дори и да са чисто художествени произведения. Например наскоро починалият класик на британския шпионски детективски роман, бившият разузнавач Джон Льо Каре (Корнуол), е бил многократно критикуван дори на парламентарно ниво за „дискредитиране“ на яркия имидж на британски офицер от тайните служби.
Но това е литературата. Настоящата директива на госпожица Пател все пак е много конкретна. В чисто юридически план шефът на контраразузнаването на ЦРУ не може да забрани на бивши служители да си сътрудничат с никого. В САЩ работата в разузнаването не се различава много от работата в супермаркет: подписвате договор и това е всичко. Да, има споразумение за запазване на информация, има ограничения за секретността, но разузнаването е гражданска служба, служителите на ЦРУ не полагат никаква специална клетва, те са просто наети работници. В края на договора връзката им с държавата приключва, въпреки че задълженията за спазване за тайна могат да продължат и по-нататък. Следователно пенсионираният агент на ЦРУ се ползва с всички граждански права и може да се крие зад Първата поправка за неопределено време. А писмото на госпожица Пател е само препоръка, а не заповед. Но е симптоматично и разкрива проблеми, които разузнаването обикновено иска да скрие.
В Русия също има подобни ограничения за бившите разузнавачи, но те са до голяма степен индивидуални, а не формализирани. Разсекретяването на определени лица или тяхната дейност е свързано със специални обстоятелства, а не с някакви нормативни актове. Освен това преобладаващото мнозинство от ветераните на руското външно разузнаване обикновено не са склонни към публичност. И със сигурност никога не би хрумнало на нито един руски пенсионер да получава пари от чужди правителства или организации, които са свързани с тях.
В Русия мемоарите на бивши разузнавачи или техни произведения на изкуството, подобни на мемоари, не са директно цензурирани, но все пак има определени граници, които никой не прекрачва. А самата СВР централно се опитва да създаде своя собствена история, като привлича известни журналисти и писатели. Коментарите в публичната сфера също не са цензурирани, но самите бивши служители на СВР са наясно какво може и какво не трябва да се казва. В Русия все още не е имало нито един случай публичната дейност на бивши разузнавачи по някакъв начин да навреди на държавните интереси. Тук очевидно става дума, че отговорността на държавата надвишава желанието за публичност.
В края на краищата дисциплината е по-добра. Изключенията са толкова редки, че е по-добре да се помни, особено след като винаги става дума за предатели или хора с изкривена представа за съвестта и вярванията. Това е по-скоро идеологически въпрос, отколкото политически. Ръководителят на отдела за контраразузнаване на ЦРУ просто е принуден да изпрати такова писмо, тъй като просто няма друга форма на контрол.
Това трябва да се помни от всички онези руски наблюдатели, които все пак разглеждат „случаите на шпионаж“ като нещо фантастично и абсурдно. Като какъв вид шпионаж в наши дни, когато можете да намерите всичко в интернет. Глупостта обаче е същият източник на човешко нещастие и нещастие като злата воля. А понякога и алчността и суетата. А в Русия няма особена нужда да се изпращат специални писма, подписани от ръководителя на отдела за контраразузнаване. Всеки сам определя онези граници, които не могат да бъдат прекрачени.